Решение № 7061 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3960/2010 г.

Решение № 7061 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3960/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Ани-99" ООД, гр. Монтана, представлявано от управителите Борислав Вихрийски и Надка Симеонова Тодорова за отмяна на влязло в сила решение № 12911 от 18.1.2007 г. по адм. дело № 7459/2007 г. на ВАС, Първо отделение и на оставеното в сила с него решение на Окръжен съд - Велико Търново № 73/14.03.2007 г. постановено по адм. д. № 837/2006 г. по описа на съда. В искането се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" АД срещу Република България (Решение от 22.01.2009 г. влязло в сила на 22.04.2009 г.), като се излагат доводи, че е налице решение на Европейския съд по правата на човека в което е установено принципно и правно сходство между казуса "Булвес" и настоящото дело. Подробно са изложени и доводи, че принципните аргументи на Европейския съд за недопустимо засягане на патримониума на "Булвес" АД поради твърдени нарушения на негови доставчици са изцяло относими към конкретния случай - основен мотив за отказа на данъчен кредит на дружеството-молител е, че част от доставките за приети за нереални. Счита се, че правозащитния стандарт възприет от ЕСПЧ по делото "Булвест" на което се позовават, като правозащитен стандарт може и в конкретния случай да послужи, като основание за отмяна на влезлите в сила решение на СГС и ВАС. Ответната страна директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, с представен по делото писмен отговор оспорва искането за отмяна и счита същото за неоснователно Върховният административен съд, I колегия-петчленен състав, като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложеното в нея отменително основание, приема следното: Искането за отмяна е допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, тъй като Решението на Европейския съд по правата на човека, на което се позовава искателя е от 22.01.2009 г., от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен - чл. 238, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество така подаденото искане е неоснователно. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК изисква с решение на Европейския съд по правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. Решението на Европейския съд не важи спрямо всички, а само между страните по конкретното дело. Неговата задължителност не се разпростира върху останалите адресати на коментираните в решението материалноправни норми за които е установено, че в конкретния казус са приложени неправилно. В случая искателят се позовава на Решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на искателя в настоящото производство и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Както се посочи съобразно по силата на чл. 239, т. 6 от АПК, на която се позовава искателя, влезлият в сила съдебен акт се отменя, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Смисълът на цитирания текст е еднозначно изяснен в правната теория и съдебната практика на Върховния административен съд по прилагането на АПК - на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията т. е. основанието за отмяна на порочно съдебно решение по този ред ще е наличието на решение на ЕСПЧ по същия казус между същите страни и на същото материално основание. Действието на тези решения, както се посочи не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че са жертва на нарушение при сходни обстоятелства, доколкото всяко от тях се отнася да конкретна фактическа обстановка, като постановяването му се предпоставя от подадена от засегнато лице жалба, в преклузивен, шестмесечен срок след изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита. Такова тълкуване на тази законова разпоредба е дадено и в Коментар на АПК (СИЕЛА изд. 2006 г.). Това е така тъй като отмяната е изключение от стабилитета на акта и основанията за това не могат да се прилагат разширително. Ето защо доводите на искателя, че принципните аргументи на Европейския съд за недопустимо засягане на патримониума на "Булвес" АД са изцяло относими към настоящия случай са неотносими по спора. Според българската правна система прецедентът не е източник на право. Затова посоченото решение на ЕСПЧ би могло да бъде основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 6 от АПК, само ако същото обвързва българската държава и молителя по конкретния казус, за който има влязло в сила решение на българския съд. След като решението на ЕСПЧ не е постановено по отношение на "Ани-99 " ООД, то не е налице основанието за отмяна по посочената законова разпоредба. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, I колегия - Петчленен състав,