Решение № 11044 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Ф. гражданин на Сирия, чрез назначения му адв. С. Милушева на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ срещу решение 4363/28.04.2025 г., постановено по адм. дело 727/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2176/05.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което му е отказано предоставянето на бежански статут, както и на хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Според касатора съдът е извършил неправилна преценка на доказателства по делото, а и решението противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) чл. 8 и чл. 9. Сочи се в касационната жалба, че обстановката в Сирия продължава да е опасна, поради което тя може да бъде квалифицирана като обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че от бежанската му история става ясно, че той се страхува за живота си, тъй като е дезертирал от военна служба, както и че динамична и неясна остава обстановката в Сирия, което изисква връщане на делото на административния орган за нова преценка на обстоятелствата и излагане на съображения по приложението на чл. 21 от Директива 2011/95/ЕС във връзка с чл. 2 и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.19, ал. 2 от Хартата на основните права. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и изпращане на преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Милушева. Ответникът по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), чрез юриск. Кръстева, я оспорва с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като съдът подробно е изследвал бежанската история на чужденеца, вкл. представените по делото справки, които са безпристрастни и актуални и затова решението му е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна и не са налице предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. М. Ф. пълнолетен гражданин на Сирия, първоинстанционният съд аргументирано и съответно на данните по делото е приел, че обжалваното решение на посочения по горе административен орган не противоречи на материалноправни разпоредби на закона ЗУБ и е в съответствие с неговата цел. Относно претенцията на чужденеца за предоставяне на бежански статут, съдът е изследвал понятието преследване по смисъла, вложен в чл. 8, ал. 4 и 5 ЗУБ и е установил, че по отношение на жалбоподателя не е установено спрямо него да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и е направен извод, че не са му нарушени в страната по произход основни човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост на действията, като преследване физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, вкл. наказания за отклонение от военна служба по чл. 12, ал. 1, т.1 3 ЗУБ. Съдът е приел в съдебния си акт, че административният орган правилно е преценил, че при проведеното с чужденеца интервю не е установено спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, релевантно за предоставяне на бежански статут. В тази връзка е посочено от съда че изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е осъществено преследване от държавата, партии или организации, както и от недържавни субекти в страната му по произход. Относно страха на жалбоподателя от военна служба, съдът се е позовал на Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН (ВКБООН). Направен е извод от съда въз основа на всички факти и обстоятелства по делото, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене по добри условия на живот и реализация. Според съда вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което и след издаване на оспорения акт, от ДАБ са изготвени нови справки от 08.04.2025 г. и 14.03.20205 г., които съдът в решението си подробно е описал и преценил, като от тях е направил извод, че е налице промяна в обществено политическия живот в Сирия и която не рефлектира негативно върху гражданите й, вкл. и на А. М. Ф. по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът е приел за правилно решението на председателя на ДАБ и относно отказания хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Съдът за да направи този си извод е приел, че не се твърди от жалбоподателя да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание. Поради липсата на твърдения от страна на лицето според съда липсват каквито и да било твърдения и данни за наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ. Съдът е посочил, че за субсидиарната закрила условията за предоставянето й са в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, като аналогична е разпоредбата в Директива 2011/95/ЕС, с която е отменена предходната Директива, в която са посочени минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство, като бежанци, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Съдът в тази връзка се е позовал на решение по дело С 465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът е посочил в решението си, че правилно в оспорения административен акт е прието, че липсват предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non refoulment) предвид обсъдената бежанска история и актуалната обстановка в страната по произход на лицето, като съдът е обсъдил, че от фактическата обстановка по делото не е установено, че ако жалбоподателят бъде върнат в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В касационната жалба подробно са изложени мотивите, довели до крайния му правен резултат, който е отхвърляне като неоснователна на жалбата срещу решението на посочения по горе административен орган. Обжалваното решение е правилно постановено. Обосновано е прието от първостепенния съд, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. За преценката на тези предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение на неговото лично положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е бил арестуван, нито в друга държава. Пояснил е също, че е [етническа принадлежност] [вероизповедание], но не е имал проблеми с това. Освен това в интервюто касаторът е обяснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Според него семейството му е било притеснено да не го вземат войник и затова е напуснал Сирия. Обяснил е в административното производство, че кюрдите са искали той да се присъедини към тях, но той избягал, като в същото време не твърди, че е получил повиквателна за казармата, нито, че по някакъв начин кюрдите са го заплашвали, поради което твърденията му се явяват непоследователни и противоречиви. В тази връзка следва да се посочи, че в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН изрично се приема, че опасенията за преследване и наказание за опит от бягство от военна служба не представляват основателни опасения от преследване. При липса на твърдения за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба, по отношение на касатора не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, респ. чл. 9, §2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС. В настоящето касационно производство процесуалният представител на административния орган представи два броя справки - вх. МД 02 - 398/21.07.2025 г. и вх. МД 02 528/30.09.2025 г. От тях се установява, че ситуацията в Сирия се нормализира и че въпреки наличие на насилие в някои райони, те не са повсеместни, както и много сирийци са се върнали от Турция в страната си за произход, което също е доказателство за стабилизиране на условията в Сирия, а и е налице все по - голямо вътрешно разселване. Нарастват и хуманитарните помощи в Сирия, което също се установява от двете актуални справки. Следва да се посочи от тези справки е установено, че за пръв път от 14 години насам Сирия отново легално изнася петрол около 600 000 барела на ден, което показва стабилизиране на икономиката на Сирия. По отношение твърдението, че кюрдите задължават мъжете да служат в тяхната армия, пак от посочените справки се сочи, че въпреки, че военната повинност е задължителна, според съобщенията разпоредбите на Закона за наборната повинност не се прилагат и лицата по - скоро се присъединяват към тази армия доброволно. Поради тази причини изявлението на касационния жалбоподател в проведеното му в ДАБ интервю, че го е страх да се върне в Сирия, тъй като ще го задължат да отбие военна служба, е по - скоро негово предположение. Принципно в справката от 21.07.2025 г. е посочено изрично, че редовната военната служба вече не е задължителна и се образуват доброволни отряди, вкл. и от жени, поради което страхът у касатора е неоснователен. Следва да се споделят и мотивите на решаващия съд, че касационният жалбоподател не е изложил конкретни твърдения за обстоятелства по чл. 9, ал.1, т. 2 ЗУБ изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание нито по т. 3 от същата разпоредба за наличие на тежки заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради посоченото правилно съдът е приел, за законосъобразен и отказа на административния орган да му предостави субсидиарната закрила по чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут, като правилно е пояснено в съдебното решение, че чужденецът е мигрант, а не лице, нуждаещо се от международна закрила. Следва да се посочи също, че единствената заплаха, за която касаторът съобщава в интервюто е била от негов чичо заради имоти, но изрично е заявил, че не е бил заплашван от държавната власт, или от групировки, респ. не му е оказвано насилие, поради което обосновано съдът е направил извод, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут, нито на чл. 9 ЗУБ за хуманитарен статут. Основно в интервюто касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия, но че положението там не е хубаво, че много трудно се живее, като в тази връзка е пояснил, че финансовото положение на семейството му не е добро, тъй като само майка му работи, а баща му е инвалид и не може да работи. Всичко това е обосновало първостепенният съд да приеме, че икономически причини са накарали чужденецът да дойде в България, въпреки че близките му са останали в Сирия. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президента Башар Асад, властта е поета от групировката Хаят Тахрир ал Шам , като е сформирано временно правителство и е обявена обща амнистия. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, правилно и административния орган, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че сигурността в Сирия се стабилизира. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за опасения от преследване поради националност, раса, религия, политическа принадлежност и др. обстоятелства, посочени в чл. 8 ЗУБ или опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, нито, че е изложен или би могъл да бъде изложен на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО( отм.) и същият текст е възпроизведен в Директива 2011/95/ЕО. При положение, че съдът подробно е обсъдил справките, представени в съдебното производство, както и тези в касационното производство, следва да се направи извод, че е подобрена ситуацията в Сирия, като се оказва подкрепа на разселените и завърналите се в страната граждани, увеличена е и помощта за Сирия. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и на съдопроизводствените правила, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение