Решение № 5299 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Гоце Делчев против решение 4401 от 13.12.2024 г., постановено по адм.д. 163/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата Т. Т. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед 05/02.01.2024 г. на кмета на община Гоце Делчев, с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на Х-358 и ХI-358, кв. 33 по плана на [населено място], с който описаните имоти са обединени в нов урегулиран поземлен имот УПИ ХI-358. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неуведомяването и съответно неучастието на Т. Д. в административното производство, като липсва и нейно съгласие за одобряване на изменението на ПУП ПР за процесните имоти, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е постановена в нарушение на чл. 35 АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Видно от приложените по делото доказателства е, че Т. Т. Д. е собственик на УПИ Х-358, кв. 33 по плана на [населено място], по силата на наследство и покупко-продажба. Видно от приложената скица от 18.03.2016 г. е, че УПИ Х-358 е записан на наследодателката на Д., а именно Н. А. Р., като този УПИ е предмет на изменението на ПР с оспорената заповед. Като собственик на УПИ Х-358 се легитимира и К. А. М. с нотариален акт от 19.10.2023 г. за собственост на недвижим имот придобит по давност. При тези данни изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. В случая административният орган не уведомява наследниците на Н. А. Р. за започналото производство за изменение на ПУП ПР, за което са налице данни видно от приложената скица, издадена от кметство Мосомище и не събира относимите към издаване на административния акт доказателства. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато щеше да се издаде акт с друго съдържание. В случая и Т. Д. и К. А. М. се легитимират като собственици на УПИ Х-358, поради което и за да се осъществи правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ следва да е налице съгласие на всички собственици, а съгласие на Т. Д. липсва. Споровете за вещни права са извън рамките, както на административното производство, така и на настоящото съдебно производство. Следователно заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. Ето защо като отменя административния акт първоинстанционния съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на Т. Т. Д. не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,