Решение № 3188 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2019 г.

Решение № 3188 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 36 от 24.07.2019 г. по адм. дело № 260/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменен Ревизионен акт /РА/№ Р-03001818004786-091-001/10.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 24/25.03.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС, за периода от 1.12.2012 г. до 31.07.2018 г., за сумата 8925. 55 лв. – главница и 3163. 71 лв. – лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1785, 36 лв. за двете инстанции. Ответната страна - ЕТ "Росфарма - Р. Кожухарова", чрез адв. Христова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е РА № Р-03001818004786-091-001/10.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 24/25.03.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Росфарма - Р. Кожухарова" са установени задължения за ДДС по ЗДДС, за периода от 1.12.2012 г. до 31.07.2018 г., за сумата 8925. 55 лв. – главница и 3163. 71 лв. – лихва. Съдът е приел ревизионния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че физическото лице и едноличният търговец не са различни правни субекти, а с регистрацията си като ЕТ, ФЛ разширява своята правоспособност, като придобива търговска правоспособност, но не възниква нов правен субект. Съдът е установил, че наемните договори са сключени от физическото лице, като са с предмет възмездното предоставяне за ползване на недвижим имот – СИО. Първостепенният съд е стигнал до извод, че в счетоводството на ЕТ не са заведени приходи от отдаването му под наем и не са осчетоводени разходи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Русе за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Русе. Обосновано от съда е прието, че физическото лице и едноличният търговец не са различни правни субекти, но в нарушение на материалния закон приходните органи, са посочили, че регистрацията на едноличния търговец е достатъчно основание да се приеме, че отдаването под наем на имоти –СИО, попада в обхвата на независима икономическа дейност на търговеца и обуславя начисляване на ДДС върху получените наеми. Не е спорно, че имотът не е включен в предприятието на ЕТ, както и че доходите от наем са декларирани по реда на ЗДДФЛ и е платен данък върху тях. Няма данни получените приходи и разходи, свързани с имотите да са осчетоводявани от ЕТ. Действително договорите са сключени от името на съпруга на физическото лице Р. Кожухарова и се отнасят до имот – СИО. Правилно е приел съдът, че съобразно практиката на СЕС по дело С – 291/92, дело С-415/98, дело С-269/00 и дело С- 72/05, дело С-25/03 няма пречка имотите да се използват както за търговска /икономическа/ дейност, така и за лични нужди и съответно лицето преценява дали да ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично имущество. След като данъчните органи не са установили факта на включването на имота в имуществото на търговското предприятие то се формира изводът, че РЛ е запазило имота като свое лично имущество, с което го е изключило от системата за облагане с ДДС. Съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В този смисъл е решение № 8815 от 25.06.2014 г. по адм. дело № 9560/2013 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение и решение № 6817 от 7.06.2016 г. по адм. дело № 11244/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Разноски: В полза на Р. Кожухарова с ЕТ "Росфарма - Р. Кожухарова" като ответник по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение