Решение № 7536 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2019 г.

Решение № 7536 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Станчев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Дучева, против решение № 5508 от 16.09.2019 г. по адм. дело № 5118/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК -10 – ЮЗР – 44 от 15.03.2018 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 вр. чл. 216, ал. 2 ЗУТ е отхвърлена жалбата на С. Станчев срещу разрешение за строеж (РС/)№ 20 от 18.04.2017 г., издадено от Главния архитект на район "Триадица" на Стлочина община (СО) за строеж "преустройство и възстановяване на стълба в еднофамилно жилищне в северната част на двуетажна жилищна сграда – близнак", находящ се в сграда в УПИ III - 1059, кв. 95, м. "Красно село – плавателен канал", район "Триадица" на СО по плана на [населено място], с административен адрес [улица] – [номер]. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допунати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за приложимост на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, а напротив твърди, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ и е следвало съгласие на етажните собственици, което липсва и е основание за отмяна на РС. Твърди и че не е изяснен въпросът дали се касае за една обща сграда етажна собственост или две отделни. Твърди неправилност на извода на съда за самостоятелност на двете сгради близнаг, оттам и неправилност на извода за това, че не следва съгласието на етажните собственици. Твърди и че не е установено дали и кога в северния близнак е съществувало вътрешно стълбище към втория етаж и съответно в тази връзка налице ли са предпоставки за издаване на разрешение за строеж за възстановяването му. Твърди и необсонованост на решението като постановено в противоречие със събраните доказателства, тъй като посочва, че от СТЕ се установява, че не се касае за две отделни сгради, а за една обща такава. Посочва и че не е установено дали законно е извършено надстрояване на северния близнак с второ ниво, тъй като липсват строителни книжа, както и в тази връзка е останал спорен въпроса как съдът е стигнал до извод, че към това второ ниво е имало стълба. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Началника на РДНСК – ЮЗР и оставеното в сила с нея разрешение за строеж. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на РДНСК – ЮЗР – София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. Георгиев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Андреев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците Кметът на СО – район "Триадица" и Главния архитект на СО – район "Триадица" с общо писмено възражение изразяват становище за неоснователността на касационната жалба. Претендират юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София – град (АССГ) е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ в редакцията преди отмяната му (ДВ бр. 79/2015 г.), без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на същствените и в съответствие с изискванията за форма. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, постановена в съответствие със закона, тъй като съгласието, респективно липсата на такова от съсобствениците в жилищната сграда – южен близнак, какъвто е жалбоподателят и пред първата инстанция С. Станчев, не е условие за законосъобразност на оспореното пред РДНСК – ЮЗР разрешение за строеж. Посочил е, че законосъобрано в заповедта на РДНСК – ЮЗР е прието, че нормите на чл. 185, ал. 1 и в частност ал. 2 от ЗУТ досежно изискването за наличие на съгласие на останалите собственици в етажна собственост за издаване на РС, са неприложими в настоящия случай, тъй като имотите, за които жалбоподателят Станчев и заинтересованите страни И. Георгиев и СО – район "Триадица" се легитимират като собственици не са в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 от Закона за собствеността (ЗС). Посочил е, че съобразно трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен сод общи части на сграда по естеството си са онези, без които е невъзможно съществуването на самата сграда – основите, вънрешните носещи стени, покривът и подпокривното пространство, стълбището. Приел е, че в процесния случай са налице две самостоятелни сгради – северен и южен близнак, като етажна собственост възниква само между собствениците на отделните етажи във всяка от двете сгради. Обосновал е този извод с представените по делото протокол от 20.12.2002 г. по гр. д. № 7891/1996 г., по който предмет на съдебна делба самостоятелно е била сградата – южен близнак, както и от оценкаот 25.03.1980 г. на Столичен общински народен съвет, според която северният и южният близнак са оценени и отчуждени като две отделни сгради. Приел е и че от тази оценка от 1980 г. се установява, че към момента на отчуждаването през 1980 г. е съществувало стълбище във вътрешната част на северния близнак, обслужвало жилищата в тази сграда. Приел е за неотносимо към настоящото производство установеното, че след отчуждаването през 1980 г. е било извършено преустройство, при което фактически първият и вторият етаж на сградата северен близнак са били присъединени към южния близнак. Приел е, че това е така, тъй като с решение от 23.09.2015 г. по гр. д. № 14396/2013 г. на СГС, в което е установено, че това преустройство е извършено без строителни книжа. Приел е и че в кададралната карта двате сгради – близнак са нанесени като отделни обекти, а от СТЕ (повторна и допълнителна) е установено, че общ за двете сгради е само разделителния зид, като двете сгради към момента на отчуждаването през 1980 г. са автономни. Приел е и че липсва комуникационна връзка между първия и втория етаж на северния близнак, като достъпа се осъществява до втория етаж през стълбището в южната част, а до първия през външно дворно стълбище. Поради това е отхъврил оспорването на заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР като неоснователно. Решението е правилно. Правилен е извода на съда за запконосъобрзаност на оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, като за да достигне до този извод съдът е обсъдил в тяхната цялост всички събрани по делото доказателства и е направил съответни на тях изводи. Правилен е извода на АССГ, че законосъобразно в оспорената заповед е прието липса на предпостаки за прилагане на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, съотетно за необходимост от съгласие на жалбоподателя в производството за издаване на оспореното разрешение за строеж. Посочената разпоредба разписва хипотезите, в които следва да се иска или не следва да се иска съгласието на събоствениците в етажната собственост при преустройства на собствени обекти и издаване на разрешения за тях. Правилен е извода на съда в случая, че досежно сградата, за преустройство на която с изграждане на вътрешно стълбище е издадено разрешенито за строеж, не са налице предпоставките по чл. 37 от ЗС, за да бъде прита за етажна собственост. Съобразно посочената рапоредба на ЗС, а иследващите етажна собственост има, когато етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. В настоящия случай тази предпоставка не е налице, тъй като по документи и на място има две сгради – близнак, за които от доказателствата и СТЕ се установява, че имат общ само един разделителе зид. Между жалбоподателя пред първата инстанция и заинтересованата страна не е налице етажна собственост, тъй като не се установява те да са собственици на отделни етажи в един от двете сгради близнак. В тази връзка правилно съдът е приел липса на предпоставки за приложимост на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Дори обаче да се приеме, че е налице етажна събоственост (което не е така, по изложените по – горе съображение, но за пълнота следва да бъде коментиран и този вариант), то пак не са налице предпоставките за приложение на ал. 2 на чл. 185 от ЗУТ, съответно не са налице предпоставките да бъде търсено съгласието на С. Станчев. Това е така, тъй като разрешението за строеж е издадено за преустройство и възстановяване на стълба, което се явява вътрешно за сградата (обекта) – близнак, собственост на И. Георгиев без да е налице засягане на единствената обща част на двете сгради – близнак, която е разделителния между тях зид, т. е. не е налице засягане на обща част, при което и съответно не е следвало да се иска съгласието на жалбоподателя. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на деловодни разноски е неоснователно. Искането на ответниците по касация Кмета на СО – район "Триадица" и Главния архитект на СО – район "Триадица" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в минимален размер по 100 лв. за всеки ответник, а именно С. Станчев следва да бъде осъден да заплати на Столична община – район "Триадица" обща сума в размер на 200 лв. Искането за присъждане на разноски на ответника по касация И. Георгиев като основателно предвид изхода на спора и доказано с представянето на документи за сторените разноски следва да бъде уважено в претендирания размер, но само за настоящата инстанция. Искането за присъждане на разноски за всички инстанции, т. е. и за първата такава е неоснователно, тъй като е преклудирана възможността за претендирането им. Това е така, тъй като по отношение на ответника Георгиев е била налице възможност до приключване на устните състезания в първата инстанция да поиска присъждане на разноските за нея. Пред настоящата инстанция вече е недопустимо тези разнсоки да бъдат претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,