Решение № 8784 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2013 г.

Решение № 8784 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 732 от 27.12.2012 г. по административно дело № 509/2012 г. Административен съд - Плевен е отменил предписания № № 1-4 в протокол за извършена проверка изх. № 205 от 23.02.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен с адресат "Максима България" ЕООД, ЕИК 131324923. Решението е оспорено с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен. Наведени са доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушаване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства (сочените пороци обуславят наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост). Исканията са за отмяна на решението и потвърждаване на дадените предписания като законосъобразни. Ответникът по касация - "Максима България" ЕООД, ЕИК 131324923, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение да се потвърди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. В хода на производството пред Административен съд - Плевен (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея принудителни административни мерки) е установено, че на 17.02.2012 г. и на 23.02.2012 г. главни инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен са извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ от "Максима България" ЕООД гр. София в обект "Т маркет Плевен" в гр. Плевен, резултатите от която са обективирани в протокол. Проверяващите са издали процесните предписания въз основа на приетото от тях за установено, че: 1. при прекратяване на трудовите правоотношения работодателят не отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки датата на предаване на трудовата книжка на работника или служителя, което е нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС); 2. работодателят е допуснал в експлоатация електрическо табло (с едностранно обслужване до входа за кулинарен цех), като не е осигурил свободен достъп пред него минимум 1.20 метра, което е нарушение на изискванията на чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (НМИОЗБУТРМИРО) във връзка с чл. 1120, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (НУЕУЕЛ); 3. В хладилните камери не е изградена система за авариен звуков и светлинен сигнал "човек в хладилната камера", което е нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, чл. 7, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и чл. 194, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване; 4. Аварийните пътища в складовите помещения не са сигнализирани трайно с установените знаци, което е нарушение на чл. 7, ал. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 66 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, и Наредба № РД-07/8 за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. С обжалваните пред Плевенския административен съд принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на "Максима България" ЕООД е предписано както следва: 1. при прекратяване на трудовите правоотношения работодателят да отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки датата на предаване на трудовата книжка на работника или служителя, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж; 2. работодателят да не допуска в експлоатация електрически табла, като не е осигурил свободен достъп пред тях минимум 1.20 метра, съгласно изискванията на чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 1120, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии; 3. В хладилните камери, които се заключват отвън, да се изгради система за авариен звуков и светлинен сигнал "човек в хладилната камера" съгласно изискванията на чл. 275, ал. 1 от КТ, чл. 7, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и чл. 129, т. 2 и чл. 194, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване; 4. Аварийните пътища да се сигнализират трайно с установените знаци съгласно изискването на чл. 7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 66 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, и Наредба № РД-07/8 за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че спорните предписания не са съобразени с материалния закон. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, изключващи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ, да даде задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство и на недостатъци по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. От събраните доказателства по делото не се установяват хипотезите на цитираните норми, а втората от тях даже не е посочена като основание в предписанията, въпреки че очевидно точки 2 - 4 от тях се основават на нея. Фактическите констатации на инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен в протокола, обективирал резултатите от извършената проверка, са неверни и непълни, което е довело и до незаконосъобразност на издадените въз основа на тях предписания. Като правилно е прието в мотивите на проверявания съдебен акт, няма обективни данни дружеството да не е отбелязвало в дневника за издаване на трудовите книжки датата на предаване на трудовата книжка на свои работници или служители, или да е имало повече от един дневник за издаване на трудовите книжки. Не е доказана и констатацията на органа, че работодателят е допуснал в проверяваният обект експлоатация на електрическо табло, пред което не е осигурен свободен достъп минимум 1.20 метра или да е имало предмети пред него в момента на проверката. Както личи от компетентно изготвеното заключение на вещото лице по възложената му съдебно-техническа експертиза, което с основание е кредитирано от съда, вратите на хладилните камери в обекта (супермаркет) са изработени по начин, чрез който се позволява на човек не само в затворено, но и в заключено състояние в хладилната камера да елиминира ключалката и да излезе свободно навън, ключалките и бравите са поставени съобразно нормативните изисквания и няма опасност за обслужващия персонал при изпълнение на задачите им от производствен характер, а евентуалното поставяне на сигнализация и сирена "Внимание човек в хладилната камера" не би спомогнало за повишаване на безопасността на условията на труд в хладилните камери. Изискването за подобна сигнализация по чл. 129, т. 2 от НМИОЗБУТРМИРО касае технологични процеси, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични вещества или при възможност за създаване на взривоопасни смеси, а не търговската дейност в супермаркет. По отношение на четвъртото предписание следва да се отбележи, че липсват доказателства аварийните пътища в обекта да не са сигнализирани трайно с установените знаци в съответствие с нормативните изисквания. При безспорно установеното, че предписанията са издадени, без да са налице доказателства за извършени нарушения на КТ и ЗЗБУТ от "Максима България" ЕООД в проверявания супермаркет и касателно това дружество няма основание да се формулира извод за неизпълнение на нормативни задължения, то настоящата инстанция споделя извода на Плевенския административен съд за материална незаконосъобразност на предписанията. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, както и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Законосъобразността на оспорените предписания е проверена изцяло съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на издалия ги орган за липса на пороци при издаването на предписанията. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,