Решение № 5088 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2019 г.

Решение № 5088 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Танев, чрез пълномощника му адв. Балачев, срещу решение № 1384/05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2883/2018 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 365 з-3880/20.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Варна /ОД на МВР/ и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 100 лв. Ответната страна – Областна дирекция на вътрешните работи – Варна не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 365 з-3880/20.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Варна, с която е прекратено служебното правоотношение на младши експерт И. Танев – командир на отделение в група "Общинска полиция" по допълнителния щат към щата на ОД на МВР – Варна, сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Варна на осн. чл. 43, ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227 ЗМВР, чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121 з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР и предложение рег. № 365 р-39680/14.09.2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата като е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган по смисъла на чл. 227, вр. чл. 159 ЗМВР, при спазване на установената писмена форма и административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено от съда, че с влязло в сила решение № 7752/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1602/2017 г. от Върховния административен съд е отменена заповед рег. № 365 з-444/04.02.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР, с която на Танев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно също така е установено, че до изтичането на срока по чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР – 25.06.2018 г. той не се е явил в предишната си месторабота и не е отправял искане за възстановяването му на заеманата отпреди уволнението длъжност. Молбата си за възстановяване на работа е подал на 06.07.2018 г., без да е посочил уважителни причини за внасянето й след изтичане на указания в закона срок и без да е представил доказателства в тази насока. Служителят се е позовал на уважителни причини след получаването на писмо на директора на ОД на МВР от 24.07.2018 г., с което му е указано да представи доказателства за уважителни причини за неявяването му в срок за заемане на длъжността. На 27.07.2018 г. Танев е представил възражение, заедно с доказателствата – медицинско направление. При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел оспорения акт за законосъобразен с оглед чл. 232 и чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР, като е анализирал събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и възраженията на страните. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма. Правилно е прието, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложените от съда съображения се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Съгласно чл. 232 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Срокът, посочен от законодателя е преклузивен и неспазването му има за последица прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини по арг. От чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че касаторът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, твърдените от него факти, а именно: наличието на заболяване, което в периода от 24.06.2018 г., когато е изтекъл домашният му режим на лечение по представеното по делото медицинско направление, до 06.07.2018 г., когато е подал молбата си за възстановяване на работа е възпрепятствало неговото придвижване от домашния му адрес до местоработата. В проведеното съдебно производство касаторът също не е установил, че бездействието му след 24.06.2018 г. се дължи на уважителна причина, поради което оспорването му обосновано и законосъобразно е прието от съда за неоснователно. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът на претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение