Решение № 10270 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2012 г.

Решение № 10270 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Крум Илиев Динчев от гр. Видин срещу решение № 41 от 05.01.2012 г. по адм. дело № 8798/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 29 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - управителят на НЗОК, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 41 от 05.01.2012 г. по адм. дело № 8798/2011 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 29 състав, е отхвърлил жалбата на Крум Илиев Динчев от гр. Видин срещу Решение № РД-Е 126-274 от 21.09.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК. Така постановеният съдебен акт страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че българският гражданин Динчев е пребивавал временно от 05.01.2011 г. до 18.04.2011 г. в Швеция, като на 11.02.2011 г. му е оказана спешна дентална помощ. Съгласно чл. 1, б. "к" от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2009 г. за координация на системите за социално осигуряване (основен регламент), за целите на този регламент "престой" означава временно пребиваване. Следователно лицето било при условията на престой в държава - членка на ЕС, където му е оказана дентална помощ. Видно от представените фактури за стоматологични услуги, последните включват рентгеново изследване на един зъб, спешен преглед - усложнение на един зъб и вадене на един зъб - усложнение. Заплатената от пациента сума възлиза на SEK 1400 (хиляда и четиристотин шведски крони), която той иска да му бъде възстановена от НЗОК. От съдържанието на фактурите се налага изводът, че лицето е получило в Швеция "обезщетение в натура" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 14 от 19.04.2007 г. за реда за издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Съгласно този текст това са непарични обезщетения, изразяващи се в предоставяне на медицинска помощ при болест, майчинство, трудова злополука и професионална болест. Административният орган е отправил запитване Е 126 към органа за връзка в Швеция и е постъпил отговор вх. № Е 126-01-65 от 27.05.2011 г. от институцията по място на оказване на помощта, според който не се предвижда възстановяване на разхода, тъй като това са такси/самоучастие на пациента. Разходите за дентална помощ се възстановяват, когато референтната им цена надвиши SEK 3000.00 (три хиляди шведски крони). Цитираният отговор е приложен по делото в надлежно заверен превод и това писмено доказателство не е било оспорено от Динчев в съдебното заседание, в което документът е представен. Оспорването на превода едва в касационното производство е процесуално недопустимо, а и по първоначалното дело, с оглед съдържанието на фактурите за заплатена дентална помощ, е било установено в какво се е изразявала тя. Съгласно чл. 19, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване, осигуреното лице, което има престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, има право на обезщетение в натура, което е необходимо по медицински причини по време на престоя му, като имат предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя. Тези обезщетения се предоставят от името на компетентната институция от институцията по място на престой в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени на посоченото законодателство. В чл. 25, б. "Б", т. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, изрично е записано, че в случай, че възстановяването на обезщетенията в натура не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършените разходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция, съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по място на престой или съгласно сумите, които биха подлежали на възстановяване на институцията по място на престой. От изложеното се налага изводът, че при третиране на Динчев като осигурен към законодателството на Швеция, той е трябвало да заплати за своя сметка проведеното му лечение. При това положение компетентната институция в България НЗОК не е дължала възстановяване на суми на институцията по мястото на престой, тъй като законодателството на институцията по място на престой не позволява възстановяване на тези разходи на осигуреното лице. Но съгласно чл. 21, т. 1 от основния регламент, осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава - членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство. Несъмнено посочената по-горе дентална услуга се предоставя на българските граждани, намиращи се в страната. Съществено за спорните правоотношения е дали тези стоматологични дейности попадат в списъка на платените от НЗОК. В тази връзка съдът е следвало да изясни, с оглед на диагнозата на лицето, какво лечение се прилага в България за такива случаи, както и дали се заплаща изцяло или частично от НЗОК, съгласно Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2011 г. и Постановление № 304 на Министерския съвет от 17.12.2010 г. за приемане на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Да се отговори на тези въпроси се изискват специални знания в областта на денталната медицина, с каквито съдът не разполага. При така неизяснената фактическа обстановка по тези въпроси настоящият тричленен състав на ВАС не може да прецени правилността на извода на първоинстанционния съд, който е в смисъл, че тази здравна услуга е извън Приложения № 4 и № 12 към Постановление № 304 на Министерския съвет от 17.12.2010 г. Съгласно постоянната практика на СЕС медицинските услуги, предоставяни срещу възнаграждение, попадат в приложното поле на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги. Целта е гражданите на ЕС да получават в други страни от ЕС медицински услуги при условия не по-малко изгодни спрямо тези на гражданите на държавата по престой, както и на тези, които се намират на територията на компетентната държава. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като основателна, обжалваното решение се отменя, а делото се връща на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Предвид изхода на спора пред тази инстанция разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,