Решение № 2809 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 759/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Народното събрание на Република България чрез юрисконсулт М. Григорова срещу Решение 11289 от 20.11.2023г., постановено по адм. дело 5694/2023г. по описа на ВАС на РБ, второ отделение. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо по смисъла на чл.209, т.2 от АПК, тъй като е постановено по недопустима жалба и следва да бъде обезсилено. Процесната заповед не е действаща, тъй като е отменена с приемането на следващата заповед на председателя на Народното събрание АД-850-05-203/27.09.2018г.. За жалбоподателя не е съществувал правен интерес от оспорването още при подаване на жалбата. Моли да се обезсили обжалваното решение и да се прекрати производството. Алтернативно, в случай,че съдът приеме обжалваното решение за допустимо, моли съда да го отмени като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа всички изискуеми реквизити, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконулт Григорова, поддържа касационната жалба. По същество моли да се обезсили решението и да се прекрати производството. Алтернативно моли съда да отмени решението. Поддържа направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по делото. Ответникът П. Запрянов в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли да се остави в сила решението на тричленния състав като правилно, обосновано и постановено в унисон със закона и събраните по делото доказателства. Претендира разноски. В с.з. ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Постъпили са писмени бележки от адв. Бойчев пълномощник на П. Запрянов. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на подадената жалба, а по същество за основателност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационния основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови решението си , ВАС, тричленен състав, е приел, че процесната заповед не е изрично отменена и следва да се прецени валидността и законосъобразността на заповед АД-750-05-112/18.08.2017г. на председателя на Народното събрание на Република България в оспорената й част. Тричленният състав е приел, че жалбата на П. Запрянов е процесуално допустима, като подадена от надлежен субект, чийто права, свободи или законни интереси са засегнати от подзаконовия нормативен акт срещу текст от подзаконов нормативен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прието е, че обжалваната заповед по своето естество представлява нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК и за жалбоподателя Запрянов е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е разгледана по същество и е приета за основателна. С решението на тричленния състав е отменена разпоредбата на т.4, ба в частта с обем до ½ стандартна страница -20 лв. от заповед АД-750-05-112/18.08.2017г. на председателя на Народното събрание на Република България. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е недопустимо по следните съображения: Със заповед АД-750-05-112/18.08.2017г. на председателя на Народното събрание на Република България т.4, ба, първи абзац считано от 1 януари 2018г. е определен размер на таксата за обнародване в неофициалния раздел на Държавен вестник за призовки на съдилища, обявяване на конкурси, обявления и съобщения на министерства, други ведомства на бюджетна издръжка, общини и техни органи с обем до ½ стандартна страница, в размер на 20лв.. Заповедта има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като съдържанието на заповедта, включително оспорената част т.4, ба, инкорпорира общозадължителни правила за поведение, правни норми, които са адресирани до неопределен и неограничен брой адресати и се прилагат нееднократно. Според настоящия съдебен състав, оспореният подзаконов нормативен акт не е част от действащото право към момента на подаване на жалбата срещу оспорената негова разпоредба. От доказателствата по административната преписка се установява, че за периода преди и след 2017г./годината на издаване на процесната заповед/, са издавани множество заповеди с аналогично съдържание, вкл. и в частта на оспорената разпоредба. От представената по делото докладна записка АД-756-14-5/18.08.2017г. от директора и главен редактор на Държавен вестник, предложеният проект на процесната заповед касае таксите за обнародване в неофициалния раздел на Държавен вестники цените на абонамента за вестника за 2018г..Следващата заповед АД-850-05-203/27.09.2018г. на председателя на Народното събрание, съдържаща се в административната преписка, определя таксите за обнародване в неофициалния раздел на Държавен вестники цените на абонамента, считано от 1 януари 2019г..Заповедите имат ограничен период на действие. Процесната заповед е отменена с приемането на следващата заповед на председателя на Народното събрание-АД-850-05-203/27.09.2018г.., тъй като е налице нов акт, който урежда занапред спорните правоотношения. Към датата на образуване на съдебното производство липсва посоченият в жалбата предмет на обжалване. Предмет на обжалване може да бъде само действаща разпоредба към момента на разглеждане на спора. Наличието на годен за съдебно оспорване акт е въпрос на допустимост на съдебното производство и за него съдът следи служебно. По изложените съображения и в изпълнение на задълженията по чл.218, ал.2 от АПК за служебна проверка, касационната инстанция намира, че на основание чл.221, ал.3 от АПК решението на тричленния състав трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. При наличието на основанието по чл.209, т.2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл.209 т.3 от АПК. Ето защо и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав