Решение № 9920 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2010 г.

Решение № 9920 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2010 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Виста - Матей Пейков" - със съдебен адрес в гр. София, ул. "Хан Аспарух", № 54, ет. 4, ап. 7, подадена чрез адв. Стефанова против решението от 01.10.2010 г. на Софийски градски съд, АО, III А отделение, постановено по адм. д. № 04249 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 53/05.05.2006 г. на инспектор по приходите при ТД - София, офис "Студентска" в частта, потвърдена с решение № 1682/28.07.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съдебното решение не било съобразено с Решението от 22.01.2009 г. на Съда в Страсбург по жалба № 3991/03 г. дело "Булвес" АД срещу РБ. Необоснованото позоваване на разпоредбата на чл. 6 ЗДДС (отм.) от страна на приходните органи лишава и ограничава възможността на търговеца да се защити. Писмените доказателства и заключението по ССчЕ установяват реалното извършване на доставките по процесните фактури. Закупеният плат е вложен в производството на бельо. Градският съд не обсъдил в цялост събраните по време на ревизията и неоспорени доказателства. Платовете са заприходени, като помесечното им влагане е отразено в представените справки. Производството е осъществено по два начина: 1. От персонал, нает по трудови договори. 2. Чрез ишлеме, във връзка с което е депозирана разпечатка на счетоводна сметка 602. Относно първия способ за производство са представени трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ. Цялата произведена продукция е продадена на "Метро кеш енд кери България" ЕООД с фактури. Разплащането е по банков път. Горните факти и обстоятелства са констатирани от вещото лице. В касационната жалба са описани конкретните фактури и доставчици. Приложени са доказателства за транспортиране на закупените стоки, справка от интернет за доказване на обстоятелството, че предмета на дейност на "Вилис С. Л." ЕООД е търговия на едро с текстил. Съдът излязъл нерегламентирано извън предмета на спора. Градският съд не обсъдил констатациите от първоначално издадения ДРА № 20/09.02.05 г.. Налице са условията за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). ПИНП от 13.01.06 г. е без доказателствена сила. С касационната жалба са представени писмени доказателства по описа. Касаторът е пледирал чрез адв. Бозуков за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, за осъществен транспорт и складови помещения, недоказаност на предходните доставки са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) за непризнаване правото на данъчен кредит. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на РА № 53/05.05.06 г. на инспектор по приходите при ТД - София, офис "Студентска" в частта, потвърдена с решение № 1682/28.07.06 г. на Директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С РА на ЕТ "Виста - Матей Пейков" е отказано правото на данъчен кредит в размер на 16 217,24 лв. за данъчен период м. 12.2003 г. и в размер на 7 382,25 лв. за данъчен период м. 06.2004 г.. По делото са представени данъчни фактури, издадени от "Вилис С. Л." ЕООД с получател ЕТ "Виста - Матей Пейков". На предходните доставчици "Тинтява 2001" ЕООД и "Боди кей интернешънъл" ЕООД са извършени насрещни проверки при които търговците не са открити на декларираните адреси. Във връзка с транспорта е депозирана фактура № 851/19.12.03 г., издадена от ЕТ "Наско - Атанас Чавгов" и 9 бр. пътни листа за микробус ДЕУ, собственост на жалбоподателя. Представени са и 7 бр. трудови договори, сключени в периода 2000 г. - 2003 г. от едноличния търговец като работодател за длъжността "шивач", заедно с изготвени уведомления до НОИ. По време на данъчната ревизия са приложени 228 бр. данъчни фактури, издадени през периода 15.12.03 г. до 29.10.04 г. от жалбоподателя на "Метро кеш енд кери България" ЕООД като във всички тях предмета на доставката е посочен със съкращения, което не позволява неговата идентификация. Изслушано е заключение по ССчЕ. При така възприетата фактическа обстановка СГС, позовавайки се на чл. 127, ал. 1 ГПК е направил извода, че ДЗЛ е длъжно да докаже обстоятелствата на които основава искането си, включително че е осъществило реално облагаеми доставки. Ненамиране на предходните доставчици е възпрепятствало проверката на обезпечеността на доставките. Изложени са съображения във връзка с трудовите договори, уведомленията, заключението на вещото лице и пътните листи. Не е доказано търговецът към ревизирания период да е разполагал със складови площи. Не е установено наличието на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В първоинстанционното решение се съдържат подробни мотиви относно събраните доказателства и доводите на страните. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, обосновавайки се с нормата на чл. 127 ГПК. Върху ДЗЛ пада доказателствената тежест да установи извършването на облагаеми доставки. Оплакването на касатора, че съдът е излязъл извън предмета на спора е неправилно, защото правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Това означава, че по време на ревизията е следвало да бъдат представени доказателства не само за счетоводната отчетност, но и за наличието на предходните доставки. В този смисъл позоваването на решението по делото лБулвесы АД срещу България е неточно. Правилно е възражението на представителя на прокуратурата, че дори и да се приеме за установено начисляването на данъка, то не са събрани безспорни доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По време на ревизията предходните доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси и не са представили изисканите документи и обяснения. Констатациите от заключението по ССчЕ не могат да заместят липсващите доказателства, включително по отношение обезпечеността на доставките. Правилни са съдебните мотиви във връзка с представените трудови договори, който не е безспорно установено да са съществували към момента на доставките. Липсват доказателства за постъпване на уведомленията в НОИ. Градският съд правилно е анализирал несъответствието между датите във връзка с документите, представени за установяване на транспорта. В касационното производство е депозирано нечетливо ксерокопие от договор за наем на склад, към което са приложени приемо - предавателен протокол и РКО. Касае се за частни документи, без обвъзрзаваща доказателствена сила. Констатациите, съдържащи се в отменения ДРА не доказват твърденията на касатора, защото този акт не е породил присъщото му действие. Плащането на ДДС не е основание за приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), щом не е доказано наличието на облагаеми доставки. Жалбоподателят не е доказал по безспорен начин влагането на закупените материали в производството на ишлеме чрез други изпълнители. Решението е е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение