Решение № 7595 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2019 г.

Решение № 7595 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 49 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 520/2019 г. по описа на Административен съд - Р. С оспореното решение е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3466#10 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по заявление за подпомагане на Х. Н. с УИН 18.13.0516/73146 е оторизирана субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" в размер на 0, 00 лева. Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр. 3 от уведомителното писмо. Съдът е върнал делото като преписка на касатора за ново произнасяне съобразно дадените указания. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът Н. оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационното производство. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая при повторното произнасяне на ДФЗ с ново уведомително писмо не са съобразени указанията на съда, дадени с отменителното решение № 26 от 03.05.2019 г. по адм. дело № 105/2019 г. по описа на АС - Р. Предвид изложеното следва да бъде потвърдено процесното решение, а тъй като междувременно е отменена и разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., която е послужила като основание за издаването на административния акт, това обстоятелство също следва да бъде съобразено от административния орган. При този изход на делото ДФЗ дължи на Х. Н. разноски в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение, като възражението на касатора за прекомерност съдът счита на неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,