Решение № 1838 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2019 г.

Решение № 1838 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на С. Йорданов, от [населено място], [адрес], против решение № 10248 от 2.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1149/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 3 С-11 от 4.01.2018 г. на министъра на отбраната на Република България. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но изложените твърдения мотивират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът възразява срещу решаващия извод на съда за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, като поддържа, че липсата на конкретни фактически основания в обстоятелствената му част, обосновава неправомерност на упражненото властническо правомощие. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорената Заповед № 3 С-11 от 4.01.2018 г. Ответникът – министърът на отбраната на Република България в писмен отговор и в с. з. чрез процесуалния си представител юрк. Въргова, оспорват основателността на касационната жалба. Ответниците – Е. Йотова и Ц. Йотова, не се явяват в с. з. и не ангажират становище по оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение е отхвърлил жалбата на С. Йорданов, Ц. Йотова и Е. Йотова, конституирани в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, като правоприемници на Л. Кастрева, против Заповед № 3 С-11/4.01.2018 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 80а, ал. 1 ЗДС е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в област [област], община [община], [населено място], район [район], [населено място], [адрес], представляващ апартамент № [номер], състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения. За да постанови този правен резултат тричленният състав е счел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Осъществявайки дължимата преценка за съответствието на акта с материалния закон, съдът е анализирал предписанието на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, приемайки за безспорно установени както статута на процесния недвижим имот, така и факта на ползването му от адресата на акта. При тези данни първоинстанционният състав е ограничил спора до наличието на последния елемент от фактическия състав на разпоредбата, послужила като правно основание за издаване на обжалваната заповед, а именно: дали недвижимият имот се държи без основание или на отпаднало основание. В тази насока е съобразил предписанието на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Цитираната норма указва начина на прекратяване на наемното правоотношение – по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с отправяне на едномесечно предизвестие, на основанията, посочени в чл. 23 с. з. и договора за наем. Приемайки, че разписаната процедура е спазена и наемното правоотношение с адресата на акта е валидно прекратено, решаващият състав е счел, че процесният имот се държи от него на отпаднало основание. С тези мотиви тричленният състав на Върховния административен съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на Заповед № 3 С-11/4.01.2018 г., при което е отхвърлил подадената жалба. Решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е издирил приложимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Опровергаващите доводи на касатора са идентични с тези, изложени в първоначалната жалба, инициирала съдебното производство, като на тях съдът е дал правилен и обоснован отговор. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС, послужила като правно основание за издаване на процесната заповед, имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че законосъобразността на упражненото от министъра правомощие е обусловено от обективирането на сложен фактически състав, включващ няколко материалноправни предпоставки: 1) да се касае за недвижим имот, който е държавна собственост; 2) същият да е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; 3) имотът да се държи или владее от адресата на заповедта и 4) ползването да се осъществява без основание, на отпаднало основание или не по предназначение. Страните не спорят относно наличието на първите три елемента от описания фактически състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС. По несъмнен начин е установено, че процесният недвижим имот представлява частна държавна собственост и е предоставен в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД) на основание т. 98 от Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 от ПМС № 54 от 1.04.2010 г. От 1.09.1981 г. в него е настанен военнослужещият П. Кастрев, заедно със съпругата му Л. Кастрева, съгласно договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, сключен с началника на Гарнизонна жилищна част (ГЖЧ) – София. При тези безспорно установени факти, правилно съдът е концентрирал спора относно обективирането на последния елемент от фактическия състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС – липса на правомерно ползване на имота, обусловена от установяването на валидно проведена процедура по прекратяване на наемния договор съгласно регламентацията в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 Наредба № Н-22/2010 г. Последната предвижда прекратяване на правоотношението по реда на ЗЗД и на основанията, посочени в чл. 23 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие, което се връчва на наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс. В т. 1 от договора, сключен между П. Кастрев и началника на ГЖЧ - София е уговорено, че същият е валиден до момента, когато наемателят загуби качеството си на военнослужещ. Това прекратяващо облигационната връзка обстоятелство е идентично с визираното в чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г. основание за едностранно прекратяване на договорите за наем на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната. В съответствие с цитираната разпоредба и данните за настъпила смърт на правоимащото лице, изпълнителният директор на ИАВКВПД е отправил едномесечно писмено предизвестие за доброволно освобождаване на ведомственото жилище на основание чл. 24, ал. 1 Наредбата. Предизвестието е обективирано в писмо № 16833/16.11.2017 г. и е надлежно връчено на преживялата съпруга Л. Кастрева на 20.11.2017 г. Имотът не е освободен в указания срок, поради което правилно е прието от административния орган и от съда, че същият се държи от адресата на акта без основание. Именно липсата на законови основания за правомерно ползване на ведомственото жилище е обосновала издаването на оспорената заповед по реда на чл. 80а ЗДС. Обстоятелството, че имотът е ползван повече от шест години след смъртта на правоимащото лице, не води до незаконосъобразност на акта, в какъвто смисъл са релевираните с жалбата касационни доводи. В тази връзка следва да се отбележи, че единствен титуляр на правото да използва имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната е П. Кастрев в качеството му на военнослужещ служител и лице по чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговата съпруга и наследодателка на касационния жалбоподател (Л. Кастрева), не е правоимаща, т. к. по аргумент от чл. 32 СК възможността да ползва жилището произтича от брачната връзка с военнослужещия. Със смъртта на последния, отпада правото й да обитава ведомственото жилище. От друга страна, в ЗДС липсва норма, указваща в какъв срок органът следва да стартира процедурата по изземване при констатирано наличие на предпоставките по чл. 80а, ал. 1 с. з. Поради това и неупражняването (в конкретния случай забавено упражняване) на разписаното в разпоредбата властническо правомощие не води до продължаване на наемното правоотношение. В случая е без значение за законосъобразността на акта кога е настъпило основанието за прекратяване на наемния договор. Важно е към датата на неговото издаване то да съществува. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и същото следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора, до приключване на устните състезания по делото ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, Първи петчленен състав на Втора колегия,