Решение № 11691 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2018 г.

Решение № 11691 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на А. Михайлов и Р. Райкова за отмяна на влязлото в сила Решение № 530/13.03.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 332/2018 г., с което е изменена Заповед № 0205/17.01.2018 г. на кмета на община Варна за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.415, както и на находящите се в него сгради, в частта относно определения размер на равностойното парично обезщетение и същото е увеличено от 146 782 лв. на 169 384.88 лв.

Ответникът – кметът на община Варна, не изразява становище по молбата.

Искането е допустимо – подадено е от надлежни страни по чл. 238, ал. 1 и в сроковете по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.

1. Отмяната по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционно производство, а не обжалване на съдебния акт като редовен стадий от съдебно-административния процес, респ. способ за преодоляване на окончателността на съдебното решение при едноинстанционно производство. Евентуалната неправилност на съдебното решение не подлежи на пряка проверка в това производство. Решението е отменяемо при възможно противоречие с действителното правно положение, а предпоставка на извода за съществуването му са единствено пороци от изброените в чл. 239 АПК.

1. Искането не е аргументирано с твърдения за наличието на конкретни основания за отмяна по чл. 239 АПК, а от обстоятелствената му част такава привръзка не може да бъде направена.

По същността си позицията на молителите е израз на недоволството им от величината, в която е изменен размера на паричното обезщетение за отчуждения имот, което считат за неравностойно, в частност – поради невключването от съда в цената на обезщетението на ДДС, местен данък и режийни. Тези въпроси са били предмет на обсъждане при проверката на законосъобразността на отчуждителната заповед и са свързани с правилността на решението на административния съд от материалноправна страна. Затова повторното им изследване, вън от преценката на евентуални основания по чл. 239 АПК, е недопустимо в настоящото производство.

1. Молителите не са се позовали на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства, нито на процесуални нарушения в дейността на съда, засягащи възможността им за участие в делото, с което автоматично от пределите на проверката се изключват основанията по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Предпоставките пък по т. 2 и т. 3 на текста са въобще неотносими към съображенията, мотивиращи искането.

1. Косвена връзка е установима единствено с основанията по чл. 239, т. 4 и т. 6 АПК.

а. Сходството или дори идентичността в поставения за разрешаване въпрос по друго дело на АС – Варна, в което е съобразен поддържаният от молителите механизъм на оценка, не поражда предпоставка за отмяна по т. 4 на чл. 239 АПК.

В случая страните и административният акт, предмет на съдебна проверка, по двете дела не са идентични. Т. е. не е налице дължимото обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Съответно разпоредбата не намира приложение (вж. Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г., ОСК на ВАС), а извън предпоставките по нея отмяната като извънредно средство за защита не може да се използва за отстраняване на последиците от противоречие в съдебната практика.

б. Неоснователна е тезата за допустимост на отмяната на съдебното решение, черпена от бланкетната препратка към практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.

Влезлият в сила съдебен акт би бил отменяем само когато с решение на ЕСЗПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – чл. 239, т. 6 АПК. Доколкото чл. 239 АПК съдържа изчерпателна уредба, възможността за отмяна е ограничена до обхвата и конкретните основания по т. 1-6 на текста.

При неоснователността на искането за отмяна то следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение