Решение № 2047 от 28.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрк. Колева, срещу Решение 9468 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 1486/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на "ЕМСИБОГ" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-166-0157282/18.03.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е приложил обективно и при съобразяване с релевантната фактическа обстановка Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. В конкретния случай е установено по безспорен начин извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС в условията на повторност, в която хипотеза съобразно чл. 187, ал. 4 ЗДДС срокът е точно регламентиран 30 дни. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "ЕМСИБОГ" ЕООД, чрез адв. Толев, в писмен отговор изразява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-166-0157282/18.03.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на "ЕМСИБОГ" ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството павилион, находящ се в град Пловдив, ул. Иван Вазов 57 и забрана за достъп до същия за срок от 30 (тридесет) дни, поради повторност на извършеното нарушение. По делото е установено, че при извършена проверка от служители на НАП на 09.02.2024 г. в търговския обект, стопанисван от "ЕМСИБОГ" ЕООД, е констатирано, че е въведено в експлоатация фискално устройство, но за продажбата на един брой кафе и един брой минерална вода на обща стойност 1. 60 лева не е издаден фискален бон. За проверката е съставен протокол от 0157282/09.02.2024 г., като установеното при нея неиздаване на касов бон е квалифицирано като административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Срещу дружеството е образувано административнонаказателно производство със съставянето на Акт F757373/22.02.2024 г., с който е установено административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, осъществено на 09.02.2024 г. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление (НП) 761176-F757373/12.03.2024 г., с което на "ЕМСИБОГ" ЕООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС, в размер на 2000 лв., за същото нарушение, осъществено на 09.02.2024 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на заповедта, като мотивирано е приел, че с налагането на ПАМ е допуснато нарушение на принципа на пропорционалност и с оглед продължителния период между датата на извършване на нарушението и издаването на акта е налице невъзможност за постигне на заложените в чл. 22 ЗАНН цели. Като се е позовал на Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 и и е съобразил, че в случая за едно и също нарушение е наложена ПАМ запечатване на обект за срок от 30 дни и дружеството е санкционирано с НП със сумата от 2000 лв., съдът е приел наложената принудителна мярка се явява непропорционално ограничение спрямо преследваните легитимни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че дружеството е осъществило, в условията на повторност, нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискален бон при извършена продажба в стопанисван от същото търговски обект. В този случай и съобразно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил на търговеца процесната ПАМ. Безспорно е установено и че с НП 761176-F757373/12.03.2024 г. на "ЕМСИБОГ" ЕООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС, в размер на 2000 лв., за процесното нарушение, осъществено на 09.02.2024 г., в стопанисван от него търговски обект павилион, находящ се в гр. Пловдив, ул. Иван Вазов 57. В тази насока административният съд правилно е съобразил задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ "запечатване на търговски обект", които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя извод за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. По гореизложените съображения обжалваното решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,