Решение № 12913 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Н., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител адв. К. Трифонова, срещу решение 26507/05.08.2025г. по адм.д. 6784/2025г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2858/31.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците(ДАБ) при Министерския съвет(МС). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизвоствените правила, както и поради необоснованост - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, от АПК. В жалбата са изложени твърдения, че решението е необсновано и съдът не е отразил всички налични по делото факти и обстоятелства. Изложени са възражения, свързани с най-висшите интереси на детето, както и че като непридружен непълнолетен се намира в изключително уязвимо положение. Решението е постановено при липсата на мотиви относно личното му положение, при формален анализ на обстановката, без обоснована връзка между конкретните факти и изведените правни изводи. По съображения, изложени в касационната жалба се иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и се отмени, като незаконосъбразно решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и чрез адв. Трифонова поддържа касационната жалба. Ответникът - Председател на ДАБ към МС, редовно призован се представлява от юрисконсулт Хичовски в открито съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на жалбата и представя два броя справки за Сирия от МД-02-528/30.09.2025 г. и МД-02-572/20.10.2025 г. Не претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото и в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 26507/05.08.2025г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Я. Н. срещу Решение 2858/31.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено административно производство по общия ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ и в съответствие с неговата цел и не са налице твърдените от името на оспорващия пороци на същото. Съдът е изложил мотиви, че доколкото личната бежанска история на жалбоподателя не съдържа данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по отношение на него не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл.15 от Закон за закрила на детето(ЗЗДт) в производството пред ДАБ. Не съществува спор по отношение на факта, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на §1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Според чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Според чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДт, на изслушването и консултирането на детето, в случая провеждане на интервю, задължително присъства социален работник от дирекция Социално подпомагане, а при необходимост и друг подходящ специалист. Съгласно чл.15, ал.6 ЗЗДт, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекцияСоциално подпомагане по настоящия адрес на детето, като ДСП изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност представя доклад. В процесния случай е било проведено административно производство по подадената от чужденеца молба за предоставяне на международна закрила. От събраните по делото доказателства се установява, че по него е приложено писмо рег.ВР-05-515/10.09.2024г. до и.д.директор на ДСП - Сердика на основание чл.15, ал.4 ЗЗДт. Със Заповед ЗД/Д-С-СК-530/17.09.2024г. на директора на ДСП-Сердика са определени Г. Тодорова и А. Аначкова- служители от дирекцията, които да представляват непридружения непълнолетен Я. Н. в производството пред ДАБ за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. На проведеното интервю на 30.10.2024г. е присъствал социалния работник Аначкова, която е подписала протокола заедно с чужденеца, преводача, интервюиращия орган и назначения процесуален представител по реда на чл.25 ЗУБ. По делото няма данни в административното производство да е била спазена разпоредбата на чл.15, ал.6 ЗЗДт. В административната преписка няма изразено становище от социалния работник или доклад от съответната дирекция. В оспореното решение 2858/31.03.2025г., при съблюдаване най-добрия интерес на детето във вр. с критериите посочени в §1, т.11 от ДР на ЗУБ, председателят на ДАБ се позовава на представен социален доклад на ДСП(стр.9 от решението), но такъв доклад не е част от административната преписка и не е представен по делото. В практиката си Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе по приложението на чл.15, ал.6 ЗЗДт, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Разпоредбите на чл.15, ал.4 и ал.6 ЗЗДт следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за висшия интерес на детето, установен от Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно за това непълнолетните лица са уязвима група по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6а ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като тази преценка се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в §1, т.5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща §1, т.11 от ДР на ЗУБ. Даването на становище или представянето на социален доклад не следва да се разглежда като формална процедура, а следва да бъде съобразено с принципа за висшия интерес на детето. Докладът трябва да включва подробно описание на обстоятелствата, свързани с детето, включително всички гаранции и констатации, както и анализ, описващ как са балансирани отделните елементи и разгледаните варианти за детето, кой от тях е във висш интерес на детето и защо. Не на последно място трябва да се съобрази и това, че в редица свои решения Европейският съд по правата на човека приема, че зачитането на принципа на спазване на висшия интерес на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат грижи за тях, като несъмнено израз на този принцип са и нормите на чл. 15 от Закона за закрила на детето решение на ЕСПЧ от 20 октомври 2009 г. по делото Defence for Children International срещу Нидерландия, решение на ЕСПЧ от 05.07.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, намира, че не е необходимо да бъдат обсъждани останалите наведени касационни основания за отмяна, включително и доводите за актуалното състояние в Сирия. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на Я. Н., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия при спазване на изискванията на закона, съгласно тълкуването им в настоящото съдебно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение