Решение № 281 от 10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 973/2016 г.

Решение № 281 от 10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 973/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по протест на прокурор от СГП срещу присъда № 185 от 22.06.2016 г. на СГС, постановена по внохд № 4207/15 г. В протеста е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на материалния закон, като е оправдал подс. П. по предявените му обвинения. В допълнението към протеста прокурорът е поставил акцент върху доказателствата, които според него установявали изначалното отсъствието на намерение подсъдимият да изпълни поетия си ангажимент за изработката на дограма. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Подс. П. се явява лично пред ВКС и моли за оставяне в сила на въззивната присъда. Защитникът му - адв. Н. също пледира за оставяне в сила на протестирания съдебен акт. Според нея изводът на решаващия съд за това, че в случая се касае за развитие на гражданско правни отношения по изпълнение на сключен договор за изработка и монтаж на дограма, а не за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е правилен. Според защитата, СГС е приложил правилно материалния закон и по втория пункт на обвинението, като е оправдал подс. П. и по чл. 309 от НК, тъй като процесния договор е следвало да бъде използван от св. Г., а не от подсъдимия. ВКС - трето наказателно отделение, след като се запозна с доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. С присъда от 8.07.2015 г. постановена по нохд № 21569/12 г., СРС - 99 състав е признал подс. С. В. П. за виновен в това, че за времето от 30.11.2011 г. до 12.12.2011 г. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Р. Х. Г. заблуждение, че ще изработи и монтира дограма за прозорците на апартамент № /номер/ в същия блок, като такава не е била изработена, с което му причинил имотна вреда в размер на 1715 лв., настъпила на 12.12.2011 г., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. Със същата присъда е признал подс. П. за виновен в това, че на 9.12.2011 г. в [населено място] съставил неистински частен документ - договор за изработка и монтаж на дограма между "фирма" - като изпълнител и Р. Г. - като възложител, на който договор придал вид, че за изпълнител е подписан от В. Г. и го употребил като представил екземпляр на възложителя за да докаже, че съществува договорно правоотношение между тях за изработка и монтаж на дограма, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най- тежкото наказание измежду определените - две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от четири години. Подс. П. е осъден на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Г. сумата от 1715 лв., ведно със законната лихва от 12.12.2011 г. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. е осъден да заплати направените по делото разноски, както и 4% държавна такса върху уважения граждански иск, както и разноските направени от гражданския ищец. Срещу присъдата на СРС е постъпила въззивна жалба от подс. П., по която в СГС е образувано внохд № 4207/15 г. С присъда № 185 от 22.06.2016 г. СГС е отменил присъдата в частта, с която подс. П. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1 от НК, както и с която е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 110,55 лв., като вместо това е признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Присъдата е потвърдена в частта, с която на основание чл. 45 от ЗЗД подс. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. сумата от 1715 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в едно със законната лихва, считано от датата 12.12.2011 г., както и 4% държавна такса върху уважения граждански иск. В касационния протест е изразено несъгласие с извода на въззивния съд по първия пункт на обвинението по чл. 209 от НК, а именно, че се касае за "порочно развитие на гражданско правни отношения", а не за осъществяването на измамливи действия от страна на подс. П. Настоящият съдебен състав не намери основание да сподели становището на прокуратурата за материална незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като прие, че при установените от СГС факти, законът е бил приложен правилно от съда. Това е сторено след като въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие, като е разпитала подс. П., св. С. М. и св. Д. Х. Изискала е справка от [фирма] с управител св. В. Г., справка от НОИ за назначените в дружеството лица, приложила е кореспонденция по имейл между подс. П. и св. Г. с прикачени към нея файлове, провела е допълнителен разпит на св. В. Г. В резултат на проявената процесуална активност и при съблюдаване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, въззивният съд е изяснил детайлно фактическата обстановка по делото, като в основата и е поставил обясненията на подс. П., чиято достоверност е проверил чрез разпитите на св. М., св. Г. и св. Х. и чрез изисканите и приложени по делото писмени документи. Въззивният съд с основание е счел, че обвинителната теза не е защитена убедително и не сочи на извършени от подс. П. престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 309 от НК. Въззивният прочит на събраните от СРС и тези от СГС доказателствени източници е позволил надлежното установяване на хронологията на инкриминираните събития, която между впрочем не се различава съществено от тази приета от първостепенния съд, като СГС само е детайлизирал фактите и въз основа на тях е извел различни изводи по правото, които настоящият съдебен състав споделя. Прокуратурата е инкриминирала договора за изработка, като инструмент, използван от подс. П. за въвеждане в заблуждение на св. Г., че ще му изработи и монтира дограма за жилището, като в резултат на това, последният извършил разпоредителни действия като заплатил на подсъдимия сумата от 1715 лв. по изпълнение на договора, с която обогатил патримониума на подс. П. Верен е извода на решаващия съд, че по принцип в съдебната практика не е била спорна възможността престъплението по чл. 209 от НК да се извърши и чрез сключването на договор, т.е. при наличието на договорни отношения. В практиката се приема, че в този случай следва деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши услугата, като обаче той няма нито намерение, нито възможност да изпълни поетия в договора ангажимент. /в този см. Р № 353 по нд № 1032/12 г. на 1 НО, Р № 40481995 г. ВС на 1-НО/. В конкретният случай обаче, установените фактически обстоятелства не обосновават такъв извод. Правилно установените от съдилищата факти сочат, че подс. П. не е действал с измамлива цел, а е имал намерение действително да изпълни договора за изработка на дограма. Хронологията на събитията индикира на такъв извод. Подсъдимият е притежавал необходимите познания и на практика се е занимавал с такава дейност и преди инкриминирания случай. Той е бил препоръчан на св. Г. от друг негов клиент, на когото е монтирал дограма, както твърди св. Г. в показанията си. След сключване на договора е предприел необходимите действия за изпълнението му. С част от дадената му от св. Г. сума е капарирал /500 лв./ за изработка на стъклопакетите при св. М. Подс. П. е разполагал с техническо оборудване за изработка на дограмата и е търсил възможност да набави матриците, нужни му за изработката и, като заедно с колега обикалял за да търси частите. Той не е могъл да изпълни поръчката в срок, не защото не е имал намерение за това, както твърди прокуратурата, а защото не е успял да се снабди с матриците. Горният извод е доказателствено обезпечен от показанията на св. Г., Х., М., Г. и др. и от писмените документи приобщени по делото, които са били са били подложени на прецизен анализ от СГС. Действията на подс. П. обективират намерението му да изработи дограмата и да я монтира в апартамента на св. Г., като обстоятелството, че след като дал капарото от 500 лв. на св. М., последният му казал, че няма да може да му съдейства за това, не променят горния извод. Не се установява престъпен умисъл и само за това, защото е бил съставен неистински частен документ - договор за изработка между [фирма] и св. Г., на който бил предаден вид, че е подписан от св. Г., тъй като св. Г. е бил наясно с обстоятелството, че договорът е изготвен по негово настояване, за да бъде представен от него в банката за получаването на кредит по програма "енергийна ефективност". Чрез подписването му подс. П. не е целял създаването на невярна представа /заблуждение/ в св. Г. за наличието на договорно отношение между тях, което да го мотивира да извърши имуществено разпореждане, тъй като целта на съставянето му е била използването му от св. Г. за получаване на кредит. При това положение, според настоящия съдебен състав, въззивният съд е приложил правилно закона, като е оправдал подс. П. по предявеното му обвинение по чл. 209 от НК, което от своя страна не налага намесата на касационната инстанция в искания от прокуратурата смисъл. По отношение на престъплението по чл. 309 от НК. ВКС констатира, че в протеста липсват оплаквания за неправилно приложение на закона, като в него прокурорът е изразил общо несъгласието си с оправдателната присъда и по двете обвинения. Съгласно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК касационният съд извършва проверка на въззивния акт, само в посочените в протеста и жалбата предели, като задължение на прокурора е в него да изложи доводи в какво се състои касационното му оплакване. Протестът на СГП в тази му част е бланкетен, съдържа общи и декларативни фрази за това, че подс. П. е осъществил състава "на вменените му престъпни състави", като в него няма възражения срещу присъдата в тази и част, на които ВКС следва да отговори. Релевираното неправилно приложение на материалния закон и по втория пункт на обвинението е лишено от основание, поради което протестът е неоснователен и атакувания съдебен акт следва да остане в сила. Поради изложените до тук съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС - трето наказателно отделение