Решение № 11404 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2016 г.

Решение № 11404 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., чрез пълномощника юрк. Ставрева срещу решение № 147 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2983/2015 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът - П. Н. А., чрез адв. Стефанов, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, а в условията на алтернативност изразява становище за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, шесто отделение, като провери допустимостта на решението, прие следното: Предмет на настоящия инстанционен контрол, е постановеното от Административен съд - П. при повторно разглеждане на делото решение, след отмяната на първоначалното решение № 2869 от 29.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2756/2014 г. С решение № 12056 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3034/2015 г., по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като са дадени задължителни указания да се установи компетентността на административния орган и да се констатира наличието на заместване или делегиране. Обжалваното решение № 147 от 25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2983/2015 г., по описа на Административен съд - П. е постановено по жалба на П. Н. А. срещу заповед № ДД-Ю-33-918 от 06.08.2014 г., издадена ЗА директор на Дирекция "Социално подпомагане" - П. от Д. Д. А. - началник отдел "ХУСУ", упълномощена съгласно заповед № РД 01-1380/24.09.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - П., с която е отказано отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги на малолетното дете Ф. М. А. Първоинстанционният съд е обсъдил всяко едно от дадените указания от Върховния административен съд, а именно да извърши проверка за компетентността на издателя на административния акт, както и да прецени дали е налице заместване или делегация. В изпълнение на дадените с решение № 12056 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3034/2015 г. на Върховния административен съд указания, първоинстанционният съд е приел, че началник отдел "ХУСУ" е упълномощена със заповед № РД01-1380/24.09.2012 г. на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане във вр. с чл. 33, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИХУ, да издава и подписва заповедите, с които се отпуска или отказва месечната добавка за социална интеграция по чл. 28 от ППЗИХУ. Административен съд - П. е обсъдил в обжалваното пред настоящата инстанция решение, че с оглед събраните доказателства по делото се обосновава извода, че оспореният административен акт, е постановен от материално компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в хипотезата на делегиране на правомощия, каквато възможност е изрично предвидена в разпоредбите на чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че по жалба на П. Н. А., действаща като майка и законен представител на малолетния Ф. М. А., следва да бъде отменена заповед № ДД-Ю-33-918/06.08.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. П., потвърдена с решение № РД01-0159/15.09.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. П., а преписката да бъде изпратена на директора на дирекция "СП" - гр. П. за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ за детето Ф. М. А., тъй като са били изпълнени всички предпоставки за изплащане на добавката, предвидени в чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ. Съдът е изложил съображения, че по време на пребиваването на детето в хотел "Сънсет бийч" - с. Л. през периода 22.06. - 28.06.2014 г., детето е ползвало услуги за социална рехабилитация, съгласно определението на това понятие, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, и доколкото социалната рехабилитация не е изключена от предоставяните услуги по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, се дължи възстановяване на заплатените средства. Посочил е също, че за провеждането на социална интеграция не съществува изискване в ЗИХУ и ППЗИХУ да се провежда в специализирани лечебни заведения, регистрирани като такива по Закона за лечебните заведения, затова въвеждането на такива условия в оспорения акт, противоречи на материалноправната разпоредба на закона и не съответства на целта на закона. Наред с това съдът е приел, че неправилно органът е приел, че извършените разходи са само за нощувки и храна, при положение, че в направлението и фактурата изрично е посочена извършена водотерапия; налице е също разходооправдателен документ, като не се спори, че сумата е платена по банков път, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал предоставянето на интеграционна добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ, вр. чл. 28 ППЗИХУ. Настоящият състав намира решението за правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че малолетния Ф. М. А. е правоимащо лице, по смисъла на чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗИХУ. Не се оспорва обстоятелството, че има медицинско направление от лекар за климато и водолечение в Л. с оглед диагнозата му и че детето е пребивавало в хотел "С. Б.", село Л. за периода от 22.06.2014 г. до 28.06.2014 г., за което са съставени разходооправдателни документи. Безспорно е установено също, че пребиваването на детето в хотел "С. Б." село Л. е организирано от Комплекс за социални услуги "О. С." - П., като детето е придружавано от майка си П. Н. А. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. С оглед чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ (в приложимата му редакция - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 5.01.2007 г.), заявлението за изплащане е подадено на 30.06.2014 г., т. е. преди влизане в сила на ПМС № 169/26.06.2014 г. /в сила от 4.07.2014 г./. С § 21 ПЗР на същото ПМС е предвидено започнатите процедури по отпускане и ползване на месечната добавка за социална интеграция и на целеви помощи, преди влизане в сила на това постановление, да се довършват по досегашния ред, е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. В случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация" и "социална рехабилитация". Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР от ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Безспорно е в настоящия случай, че при пребиваването на детето в хотела, организиран от КСУ "О. С." - П., е проведено като част от медицинска рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗИХУ. По време на престоя са осъществени и дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, проведените срещи с лекари - специалисти, специалният хранителен и двигателен режим са подпомогнали създаването у детето на умения за водене на самостоятелен живот чрез предоставяне на социални услуги и психологична помощ, поради което следва да се приеме, че при пребиваването на детето е проведена и социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а заплатените разходи за "нощувки, храна, процедури", са били направени за рехабилитационни услуги. Основният довод в касационната жалба е, че П. А. не е представила безспорни доказателства за наличието на разходнооправдателни документи установяващи заплащане на балнеолечението. Както се посочи по-горе, летният лагер е организиран от Комплекс за социални услуги "О. С.", тъй като деца с подобни заболявания се нуждаят най-вече от подходяща среда за социализиране. Събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин доказват, че съответния летен лагер е заплатен от Комплекс са социални услуги "О. С."-П. Това обстоятелство не се и оспорва. По делото е приложено писмо-отговор от управителя на "Л. - ИН" ООД с информация, че на база сключен договор на 14.02.2014 г. между юридическото лице, собственик на хотелската база на КСУ"О. С."-П. на детето са предоставени 6 бр. нощувки и 6 хранодни при провеждане на рехабилитацията. Издаден е разходооправдателен документ на името на придружителя-майка П. А. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. Изплащането на добавките е обвързано от условието за предоставяне на разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги, но законодателят не е поставил изискване кой конкретно следва да заплати лечението и на чие име следва да са издадени тези документи. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.