Решение № 4577 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2014 г.

Решение № 4577 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от Областна дирекция на МВР Бургас и Станислав Димитров Петков, чрез пълномощника му адв. Таня Тодорова, както и по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас срещу Решение № 37/7.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2332/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. Областна дирекция на МВР Бургас обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, като се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Станислав Петков обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск в размер над уважената част от 700 лева до претендирания от 2000 лв. и е осъден да заплати разноски по делото. Твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което са изложени подробни съображения. Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата, като му се присъдят и направените по делото разноски. В хода на делото касационния жалбоподател е починал и като страна в производството е конституиран наследника му Христинка Савова Пенева, негова майка. Касационният протест на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас е против решението в частта му, с която е уважен предявеният иск, при изложени съображения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда отмяна на решението в тази му част, като се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и касационен протест и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби и протест са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявения от Станислав Петков против ОД на МВР Бургас иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 700 лв., произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, заповед за задържане, издадена от полицейски орган при Първо РУ на МВР Бургас, ведно с лихва върху сумата до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 2000 лв. предявеният иск е отхвърлен като недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение на сума в размер от 700 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Станислав Петков против ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал да му бъдат присъдени претърпени неимуществени вреди, морални болки и страдания, а именно сума в размер на 2000 лева, както и законната лихва върху нея до окончателното и изплащане, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед за задържане по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР № 438/30.11.2007 г. на полицейски орган при Първо РУ на МВР Бургас. За установяване основателността и размера на предявения иск от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Неоснователно в касационната жалба на ОД на МВР Бургас и касационния протест се твърди неправилност на решението в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която е постановено задържане. Основанието на което административния акт е отменен не води до неоснователност на предявения иск, както се твърди в касационния протест. Доводите, че ищеца не се е справил с тежащата върху него доказателствена тежест и че изводите на съда са необосновани са неоснователни. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца за десет часа с цел провеждане на беседа, при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не намират опора в доказателствения материал по делото, а и не могат да обосноват неоснователност на иска при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа на който то е осъществено. Неоснователен е довода, че неправилно административният съд е основал решението си на показанията на разпитаните по делото свидетели, при положение, че показанията възпроизвеждат преки впечатления. А и изводите на съда се основават на фактическа обстановка, установена при обсъждането на всички доказателства по делото. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на Станислав Петков, поддържана от правоприемника му, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в претендирания размер от 2000 лева за причинените на ищеца вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характера му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, като е съобразен периода на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на жалбоподателя. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Правилен е извода в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер. Сочените в жалбата решения по други искове, предявени на същото основание, както и присъдени обезщетения в други законови хипотези са неотносими към конкретния спор. Жалбата е основателна в частта и относно присъдените в полза на ОД на МВР Бургас разноски с обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Неправилно с обжалваното решение ищеца е осъден да заплати разноски на ответника, след като предявеният иск е частично уважен, което налага отмяната му. При частично уважения иск на ищеца се дължи внесената държавна такса в размер на 15 лева, както и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска, възлизащо на сума в размер на 350 лева, които следва да бъдат присъдени по делото. В съдебното производство пред двете инстанции заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лв. По изложените съображения решението на съда, в частта му, с която е осъден ищеца да заплати на ответника разноски по делото като неправилно следва да бъде отменено. В останалата му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение