Решение № 11122 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2018 г.

Решение № 11122 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Юпи-БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя К. Вълова, чрез адвокат Керезов подадена против решение № 3143 от 11.05.2018 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 2943/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Керезов се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че решението е необосновано, защото правните изводи на съда за законосъборазност на процесния акт не отчитат действителната фактическа обстановка. Изразява становище, че тези нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното решение и за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразно постановена. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - кметът на Столична община оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Стойнева, която пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Ибрандинк" ООД, гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Василева, която в съдебно заседание изразява становище за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Юпи-БГ" ЕООД за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3143 от 11.05.2018 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Юпи-БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, против Заповед № СОА17-РД98-1/04.01.2017 г. на кмета на Столична община. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че при провеждане на оспорената конкурсна процедура и при издаване на процесната заповед не са допуснати твърдяните от жалбоподателя отклонения от задължителни процедурни правила и противоречия с материалния закон. При извършения фактически и правен анализ първоинстанционният съд е преценил по основния спор, че съгласно т. 5. 7 от документацията за участие, участниците да представят документ за липса на данъчни задължения по смисъла на ЗМДТ към общините, в които кандидатът или членовете на обединението осъществява/т или са осъществявали пазарното си присъствие. На основание чл. 4, ал. 3, изречение 2-ро от ЗМДТ "когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице". Задълженията и за данък и за такси възникват между задълженото лице и съответната община, която е носител на правно релевантната връзка с обекта на данъчно облагане или с мястото на извършване на услугата. Това значи, че даден правен субект може да бъде задължен за публични общински вземания спрямо различни общини. Формално, доказването на липсата на публични общински задължения би следвало да удостоверява липсата на задължения спрямо всички и всяка една от общините в държавата. Тази обективна невъзможност да се доказва липсата на публични общински задължения е мотивирала законодателя да въведе изрична разпоредба, съгласно която, когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК за публични общински задължения се представя удостоверение само за задължения и такси към общината по седалището на задълженото лице, каквото е предоставил и класираният на първо място участник. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационно основание, изискващо неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение, което следва да остане в сила. С обжалваното решение Административен съд София - град е разгледал повторно същия спор между страните. При първото му разглеждане е било постановено решение № 1597 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 1174/2017 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на "Юпи-БГ" ЕООД против същия административен акт. С решение № 3012 от 09.03.2018 г. по адм. дело № 6813/2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено решение № 1597 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 1174/2017 г. на Административен съд София - град, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. Върховния административен съд е дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочил е, че при така установената липса на удостоверението на "Ибрандинк" ООД по т. 5. 7. от конкурсната документация в кориците на делото съдът е основал изводите си на доказателство, което липсва по делото. Съдът не би могъл да "види" удостоверенията на двамата участника при положение, че по делото удостоверението по т. 5. 7. на "Ибрандинк" ООД липсва. Факта, че в протокола на конкурсната комисия е посочено, че такова удостоверение е представено от "Ибрандинк" ООД, не е доказателство за действителното му представяне още повече, че съдът изрично сочи, че именно представената документация на двамата участника доказва подаването и от двамата на удостоверението по т. 5. 7. Позоваването от съда на доказателство, което не е надлежно приобщено към доказателствата по дело, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая става въпрос за удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК от Столична община, за което касаторът също твърди, че не е представено в хода на конкурса – този факт изрично е посочен както в касационната жалба, така и в представената по първоинстанционното дело писмена защита. В случая не става въпрос за удостоверенията за общините, в които кандидатът е "осъществявал пазарното си присъствие" по израза на т. 5. 7. от конкурсната документация, т. е. общините Варна и Бургас. Въпросът е за удостоверението по чл. 5. 7. за Столична община, където е седалището на "Ибрандинк" ООД. Без надлежно по делото да се установи релевантният факт на подаване от "Ибрандинк" ООД на удостоверението по т. 5. 7. по отношение на Столична община не може да се установи законосъобразна ли е Заповед №СОА17-РД98-1. Както се посочи вече обжалваното съдебно решение е постановено след връщане на делото от Върховния административен съд по предходно разглеждане на същия спор. С решението си Върховния административен съд е дал посочените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка, съдът е констатирал, че видно от представената оферта на "Инбрандинк" ООД, на лист 7 участникът е представил удостоверение, изх. № 220201600354934/23.11.2016 г. за наличието или липсата на задължения, издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК от ТД на НАП София, в уверение на това, че дружеството няма задължения. На лист 8 от офертата е представено удостоверение за задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, изх. № 7211009816/17.11.2016 г., издадено от СО, Д-я Общински приходи, отдел Лозенец, в което е посочено, че дружеството няма задължения местни данъци и такса битови отпадъци към СО. Според чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При тази редакция на закона следва да се приеме, че указанията на Върховния административен съд са задължителни както за административния съд при новото разглеждане на спора, така и за настоящата инстанция. В случая мотивите на обжалваното съдебно решение и постановения с него резултат са в пълно съответствие с указанията на ВАС при първото разглеждане на спора от касационната инстанция. Обосновано е установено от първоинстанционния съд, че не става въпрос за удостоверенията за общините, в които кандидатът е "осъществявал пазарното си присъствие" по израза на т. 5. 7. от конкурсната документация, т. е. общините Варна и Бургас, а въпросът е за удостоверението по чл. 5. 7. за Столична община, където е седалището посоченото дружество. Както се установи в настоящето производство, на л. 15 от първоинстанционното дело е представено удостоверението за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, което по своята същност изпълва указанията дадени с Решение № 3012 от 09.03.2018 г. по адм. дело № 6813/2017 г. на ВАС. Евентуалните задължения към други общини са ирелевантни за удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Основното възражение на касатора е свързано с това, че класираната на първо място фирма "Ибрандинк" ООД не е представила изискуемите по т. 5. 7. от документация документи свързани с данъчните задължения към общините, в които дружеството осъществява своето пазарно присъствие. Този довод, настоящата инстанция намира за неоснователен, тъй като съгласно т. 5. 7 от документацията за участие, участниците представят документ за липса на задължения по смисъла на ЗМДТ към общините, в които са осъществявали пазарното си присъствие. На основание чл. 4, ал. 3, изречение второ от ЗМДТ, когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение за задълженията за данъци и такси само към общината по постоянен адрес, съответно седалище на задълженото лице. С оглед на горното, дори да се приеме, че дружеството не е представило удостоверения за липса на данъчни задължения към общините Бургас и Варна, то това не е основание за отмяна на процесната заповед. Необходимо и достатъчно е представянето на Удостоверение от общината по седалище на дружеството-участник. В този смисъл са били и указанията на Върховния административен съд при първото разглеждане на делото, дадени с Решение № 3012 от 09.03.2018 г., постановено по адм. д. № 6813/2017 по описа на ВАС, като в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. В рамките на настоящото съдебно производство се установи, че дружеството е представило Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от Столична Община, която е общината по неговото седалище, с което е изпълнило надлежно задължението си по чл. 4, ал. 3, изречение 2-ро от ЗМДТ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,