Решение № 1921 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2010 г.

Решение № 1921 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от областния управител на област с административен център гр. Стара Загора против решение № 42 от 10.02.2010 г. по адм. дело № 654 от 2009 г. по описа на Административния съд - Стара Загора. С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Сюлейман Мустафов Гегов, и заинтересованата страна - Исмет Гегов, правят искане за оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба, подадена от областния управител на Старозагорска област, е процесуално допустима като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение е била отменена заповед № 611 от 29.10.2009 г. на областния управител на област с административен център гр. Стара Загора, с която е било отказано на Сюлейман Гегов изплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за осъждането на наследодателя му Айше Гегова, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. За да достигне до този резултат, административният съд е приел, че жалбоподателят е наследник на Айше Гегова, като същата била политически репресирана през периода 12.09.1944-10.11.1989 г. и били налице предпоставките на чл. 6 (изм., ДВ, бр. 26 от 2008 г.) ЗПГРРЛ. Оттук съдът е приел, че отказът е постановен при нарушение на тази законова норма, според която правоимащите лица имали право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за пълния срок на репресията. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на доводите на страните и правно релевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият тричленен състав не възприема като основателно становището на касатора за незаконосъобразност на атакуваните съдебни решения. Това е така, защото Гегов е поискал доплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ, като е конкретизирал основанието за получаването му, а именно, че наследодателят му не е получил пълния размер на същото. Правилно и обосновано въз основа на всички представени по делото доказателства административният съд е приел, че отказът на административния орган е незаконосъобразен. Това е така, защото от данните, представени по делото, е установено, че на починалата Айше Гегова не е било изплатено обезщетение за пълния срок на репресията. Ето защо е неоснователно възражението за нарушение на материалния закон, тъй като решението е съобразено с промяната на чл. 6 от ЗПГРРЛ през 2008 г.. По изложените съображения съдът в решаващия състав счита, че обжалваното решение не страда от твърдяното с касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание горното и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,