Решение № 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 806/2010 г.

Решение № 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 806/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. В. срещу решение от 2.03.2010 г. по гр. д. № 490 от 2003 г. на Софийския градски съд, II "Г" състав, с което е оставено в сила решение от 1.04.1999 г. по гр. д. № 8509 от 1998 г. на Софийския районен съд, 46 състав за отхвърляне на предявения от К. И. В., П. И. В. и Д. И. В. против Д. Р. Р. и И. Н. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху нива с площ от 4,5 дка, а по скица 5,038 дка, представляваща имот пл. № 2136, к. л. 735 по кадастралния план на С., в. з. "С. - Д.", м. "Г." от 1950 г., понастоящем в регулация при съседи: Кръсто Г., В. С., Р. Г. и К. С. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно - основания за обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответниците по жалбата Д. Р. Р. и И. Н. К. оспорват жалбата. Ответниците П. И. В. и Д. И. В. не оспорват жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 62 от 27.01.2011 г. на ВКС по настоящото дело. За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения ревандикационен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на претендирания от тях земеделски имот, тъй като административното производство по възстановяване на собствеността върху този имот все още не е приключило - към решението на ПК от 19.01.2004 г. не била издадена скица, която се изисква съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, независимо че се касае за имот в регулация, който е индивидуализиран в решението на ПК по белезите си в регулационния план и за който са били издадени удостоверение от 15.01.2004 г. и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Това решение противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., според което административната процедура по възстановяване на земеделска земя, която се намира в регулация, която е индивидуализирана по белезите й в регулационния план и за която са издадени удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, е завършена, дори и да не била издадена скица към самото решение на поземлената комисия. В този случай имотът е индивидуализиран по белезите си в регулационния план на местността и с удостоверението и скицата на общината по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, поради което не е нужно издаването на нова скица към решението на ПК. Поради това решението на СГС, което е постановено в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, следва да бъде отменено, включително и по отношение на необжалвалите другари на касатора по аргумент от чл. 271, ал. 3 от ГПК, чието право на собственост произтича от общ за всички тях юридически факт, изискващ еднакво решаване на делата им. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК след отмяна на решението делото в частта, касаеща иска по чл. 108 от ЗС за парцел III-388, кв. 60 по регулационния план на [населено място], в. з. "С. - Д. - II част", одобрен със заповед № РД-50-09-84 от 16.03.1990 г., следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: допускане и изслушване на нова съдебно-техническа експертиза със задача, след като се запознае с кадастралните и регулационни планове на местността, в която се намира процесния парцел, с разписните листове към тях, с протокол № 4 от 27.02.1960 г. на Т. комисия за замяна на земеделски земи и с намиращите се по делото нотариални актове и опис- декларация за внасяне на имоти в ТКЗС от 6.03.1949 г., да даде заключение дали процесният парцел III-388 от кв. 60 по регулационния план на [населено място], в. з. "С. - Д. - II част" от 1990 г. е идентичен с имота на В. М., описан в т. 12 от опис-декларацията на И. В. М. за внасяне на имоти в ТКЗС от 6.03.1949 г. и с имота в м. "П." с площ от 1,800 дка, даден на К. Р. В. в замяна за друг негов включен в ТКЗС имот съгласно нотариален акт № 177, том X. по нот. д. № 3768 от 21.12.1962 г. и ако е идентичен - дали към 1.03.1991 г. в този имот е било извършено строителство по смисъла на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, както и да посочи на чие име се е водел в кадастралния план от 1950 г. имот пл. № 2136, к. л. 735 и кои имоти са били записани на името на В. М. Г., на името на И. В. М. и на името на ищците в този кадастрален план. В частта, касаеща иска по чл. 108 от ЗС за част от нива с площ от 4,5 дка, заснета като имот пл. № 2136, к. л. 735 по кадастралния план от 1950 намираща се извън парцел III-388, решението на СГС следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, тъй като за тази част от имота не е бил предявен иск: Видно от самата искова молба и уточнението към нея с молба, представена за съдебно заседание от 7.11.2003 г., ищците претендират само за тази част от бившия имот пл. № 2136, к. л. 735 по кадастралния план от 1950 г., която попада в парцел III-388 по регулационния план от 1990 г., но не и за останалата част от имот пл. № 2136. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение