Решение № 12875 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2010 г.

Решение № 12875 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Счетоводна компания Тереза" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Здравец, община Аврен, област Варна, представлявано от управителя Росица Руменова Димитрова, срещу решение № 2140 от 15.12.2009 г. по адм. д. № 2473/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. По изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания, се претендира отмяната му. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, не ангажира становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение на неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, констатира, че решението е недопустимо, т. к. е постановено при липса на годен предмет на съдебен контрол. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Счетоводна компания Тереза" ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на СГКК - Варна да се произнесе по заявление с вх. № 94-15898/7.07.2009 г. за издаване на скица от кадастралната карта на административен район "Одесос" относно имот с идентификатор № 10135.1501.68 и схема на самостоятелен обект в сградата - офис, собственост на дружеството. За да постанови този резултат съдът е развил доводи, че мълчалив отказ е налице само в случаите, когато овластеният административен орган, задължен да издаде административен акт по заявеното искане е бездействал в срока по чл. 57 АПК. В случая сроковете за изпълнение на задължението за началника на СГКК - Варна не са изтекли, поради което и жалбата е неоснователна. От данните по делото е установено, че с решение № 619/14.04.2009 г., постановено по адм. д. № 602/2009 г. на Административен съд - Варна (влязло в сила на 9.05.2009 г.) е отменена заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за територията на административен район "Одесос" - Варна, в частта относно поземлен имот с идентификатор № 10135.1501.68, представляващ поземлен имот с площ от 237 кв. м. в гр. Варна, ул. "Поп Харитон" № 87. За да постанови този резултат и върне преписката на АГКК - София за ново произнасяне, съдът е приел, че органът не е съобразил наличието на въведена в експлоатация жилищна сграда в поземления имот, не е издирил данни за съсобствениците на обекти в нея, като по този начин не е отчел правата на "Счетоводна компания Тереза" ЕООД, произтичащи от нотариален акт № 112, том СХХVIII, дело 30148/06 г. на СВ - Варна. Със заявление № 94-15898/7.07.2009 г. законният представител на дружеството е поискал издаването на схема за собственост на самостоятелния обект в сградата - офис и скица за съответната част от собствеността върху земята. По повод постъпилото заявление с писмо № 15898-03-10-3835/24.07.2009 г., подписано от началник СГКК - Варна, на дружеството - жалбоподател е изпратено копие от протокол за отстраняване на техническа грешка в КК и КР на административен район "Одесос" (съобразно указанията на съдебното решение) и копие от писмо до фирмата, изработила КК и КР на района. Във връзка с отправено запитване до АГКК относно сроковете за издаване на исканите документи, управителката на дружеството е уведомена, че необходимата документация е предадена на фирмата, която изготвя КК и КР за територията на землището на гр. Варна и скица ще бъде издадена веднага след допълване на КК и КР с отразяване на съществуващата сграда в имота и самостоятелните обекти в нея. С жалба вх. № 99-19082/13.08.2009 г. "Счетоводна компания Тереза" ЕООД е оспорило мълчалив отказ за произнасяне по искането. Пред настоящата инстанция е представено писмо от 3.12.2009 г., подписано от представител на фирмата - изпълнител, видно от което управителката на дружеството е отказала достъп до сградата, за да се изготви схеми на самостоятелните обекти. При правилно установената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е направил необоснован извод за допустимост на подадената жалба срещу мълчалив отказ на задължения орган да издаде описаните в заявление № 94-15898/7.07.2009 г. документи. Бездействието на АГКК - Варна по искането на жалбоподателя за издаване на скица и схема на офиса съставлява законно презумирано, отрицателно по съдържание волеизявление за извършване на административна услуга, обхванато е от действието на § 8 от ПЗР на АПК и попада в легалното определение по § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, поради което за него важат правилата за оспорване на индивидуалните административни актове - чл. 21, ал. 3 АПК. Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от Кодекса на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. С оглед установеното от фактическа страна и изричната формулировка на направеното от търговското дружество - жалбоподател искане, правилен е решаващият извод на съда, че сроковете за произнасяне на началника на СГКК - Варна не са изтекли. При положение, че за административния орган е възникнало задължение да се произнесе с изричен административен акт по повод цитираното по-горе искане на "Счетоводна компания Тереза" ООД, липсата на произнасяне ще обективира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да подлежи на съдебен контрол едва след изтичане на сроковете, предвидени в Кодекса и приложимата специална нормативна уредба. След като няма спор, че изпълнителният директор на АГКК не е издал акт по чл. 49, ал. 1 ЗКИР относно имот с идентификатор 10135.1501.68. и визираните в чл. 34, ал. 2 от Наредба № 19/28.12.2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл. 49, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри срокове за това му произнасяне не са изтекли, бездействието на началника на СГКК - Варна по подаденото заявление на 7.07.2009 г. не формира мълчалив отказ като годен предмет на съдебен контрол. Предвид изложеното, не е налице административен акт като предмет на жалбата, от което следва, че същата е недопустима и незаконосъобразно е разгледана по същество. Липсата на годен за обжалване административен акт е процесуална пречка от категорията на абсолютните за образуване на съдебноадминистративно производство, поради което съдебното решение следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а производството по делото подлежи на прекратяване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 3-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение