Решение № 4131 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция (БД) „Дунавски район“, подадена чрез пълномощника юрк. Стоилов, срещу Решение № 1094/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 5227/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на „Унисист Инженеринг“ ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 253/28.12.2023 г., издаден от Директора на БД „Дунавски район“, потвърден с Решение № 19/09.02.2024 г. на Министъра на околната среда и водите. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт, съдът е игнорирал разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, според която, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в ЗВ, считано от влизането в сила на съответната тарифа, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Аргументира се, че за дължимостта на таксата е без значение моментът на извършване на промяна в разрешителното, което действие е с технически характер. Счита се, че съдът е следвало да се произнесе относно целта на разрешителното, тъй като това е съществен за изхода на спора въпрос. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за четири съдебни инстанции, a в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – „Унисист Инженеринг“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Дончева, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Производството пред Административен съд – София-град се е развило при условията на чл. 226 АПК, след като с Решение № 4717/08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 252/2025 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 23056/11.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2445/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния АУПДВ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението на касационната инстанция е посочено, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна, административната преписка не е приобщена в цялост, не са обсъдени въведените от страните възражения, както и не е разпределена доказателствената тежест. При новото разглеждане на делото, административният съд, от фактическа страна, е приел за установено следното: С АУПДВ № 253/28.12.2023 г., издаден от Директора на БД „Дунавски район“, потвърден с Решение № 19/09.02.2024 г. на Министъра на околната среда и водите, по отношение на „Унисист Инженеринг“ ЕООД, на основание чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ, са установени задължения за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. в размер на 14 015,58 лв. главница, ведно с 5 628,67 лв. лихви. Установено е, че дружеството е титуляр на Разрешително № 11530406/28.11.2013 г., издадено от Директора на БД „Дунавски район“ за водовземане от подземни води с краен срок на действие 28.11.2019 г. На 08.07.2019 г. „Унисист инженеринг“ ЕООД е подало искане с вх. № Р-02-265/08.07.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане № 11530406/28.11.2013 г. В тази връзка е издадено Решение № 3930/22.08.2023 г., като е направена промяна в условията за водоползване и начина на определяне на дължимите такси. Преди да издаде разрешителното за удължаване на срока на водовземане на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № КД-04-32 от 08.06.2023 г. На 12.06.2023 г. на дружеството е връчено уведомление за започване на административното производство за издаване на АУПДВ. Дружеството е подало възражение с вх. № КД-04-32/3 от 15.06.2023 г. срещу основанията и размера на определената такса. Съставен е констативен протокол от 04.07.2023 г. за извършена проверка по документи, като е установено, че се дължи доплащане, тъй като неправилно са изчислени таксите в подадените декларации. Срещу констативния протокол също е подадено възражение, което е прието за неоснователно. С писмо изх. РД-01-109 от 09.11.2022 г., преди издаването на АУПДВ, на основание § 4 от Тарифата и във връзка с възникнала противоречива практика в БД „Дунавски район“ относно изчисляване на дължимата такса за водовземане от подземни води за добив на топлинна енергия с цел отопление на сгради и за реинжекция, административният орган е поискал от Министъра на околната среда и водите указания във връзка с установените два варианта на пресмятане на таксите само по отношение на водовземането. В писмото е направено позоваване на легалното определение за „водовземане“ по § 1, ал. 1, т. 7 от ДР на ЗВ, като е посочено, че в случая използването на подземните води за добив на топлинна енергия с цел отопление на сгради се черпи определено количество вода, което след преминаване през инсталацията за охлаждане на обекта (сградата) предмет на разрешителното, се връща (реинжектира) отново във водния обект. Таксата за водовземане в тези случаи се квалифицира като „водовземане за други цели“. С идентична цел се издавали и разрешителни за водовземане за захранване на автомивки или за оросяване на тревни площи, за измиване на площадки или за поддържане на противопожарен резервоар, при които водата се отнема от водния обект и никога не се връща обратно, за разлика от реинжекцията, където отнетата вода (цялата или в по-голямата си част) се връща във водния обект. В тази връзка са дадени указания, с писмо с изх. № 05-08-2727/06.12.2022 г., на заместник-министъра на околната среда и водите, според които титулярите на разрешителни следва да подадат декларации по чл. 194б от ЗВ - Приложение № 1 – за ползваното количество вода съгласно показанията на разходомерното устройство за водовземане и съгласно Приложение № 9 - за ползваното количество вода съгласно показанията на разходомерното устройство за реинжектиране, съответно „съгласно чл. 11 и чл. 20 от Тарифата и подадена информация в декларациите по чл. 194б от ЗВ, следва да бъдат изчислени дължимите такси“. Във връзка с дадените от ВАС указания, от административния орган е посочено, че цялата административна преписка е представена по делото пред касационната инстанция. По отношение на констатираното от ВАС съществено разминаване, а именно, че при изрично вписване на целта на водоползването „охлаждане“, таксата е определена при коефициент, който се прилага, когато водовземането е „за други цели“, административният съд е указал на ответника необходимостта от изясняване на тези разминавания. Допълнителни доказателства не са ангажирани, като изрично е заявено в откритото съдебно заседание по делото, че всички необходими доказателства се намират в административната преписка. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), кредитирана от съда и неоспорена от страните. Изслушани са и свидетелски показания на служител на дружеството относно декларирането на ползваните количества, кредитирани от съда. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална незаконосъобразност на АУПДВ. За да отмени акта, съдът е приел, че издаденото на „Унисист инженеринг“ ЕООД Разрешително № 11530406/28.11.2013 г. е стабилен административен акт, в който е посочено, че изчисляването на дължимите такси за водовземане от подземни води, с цел използване на топлинната енергия за отопляване/охлаждане на сгради с последващо реинжектиране, подлежи на заплащане като „Промишлено водоснабдяване - специфична цел охлаждане с подземни води съгласно параграф. 1, т. 3 от Допълните разпоредби на Тарифата за таксите за ползване на воден обект и за замърсяване. Според разрешителното използваните водни количества се определят като разлика между размера на ползвания годишен воден обем — чл. 9, ал.1 от Тарифата и действителното реинжектирано годишно водно количество – чл. 14 ал. 2 от Тарифата. По време на действието на посоченото разрешително, в законодателната уредба е настъпила промяна – приета е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.), с която е определен нов начин за изчисление на таксите. Според решаващата инстанция приложение спрямо процесния случай следва да намери § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.), според който при първото изменение или продължаване на разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или за отвеждане, органите по чл. 52 ЗВ привеждат издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с: т. 1 целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизане в сила на тарифата в съответствие с посочените цели по § 1 от ДР на посочената тарифа и т. 2 новите правила за определянето и изчисляването на таксите при първото изменение или продължаване на разрешителното. Въз основа на посочената нормативна уредба, е прието, че административният орган е следвало да издаде ново разрешително, съобразно което да определи задължения за заплащане на таксите за процесните периоди, което не е сторено. В тази връзка е изтъкнато и обстоятелството, че по подаденото искане вх. № Р-02-265/08.07.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане № 11530406/28.11.2013 г., органът се е произнесъл едва през 2023 г. – с Решение № 3930/22.08.2023 г. Първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, според който за периодите, обхваната от АУПДВ – 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г., по отношение на „Унисист инженеринг“ ЕООД са относими условията по Разрешително № 11530406/28.11.2013 г., като всички дължими такси, определени по реда и начина, посочени в условията на издаденото разрешително, са надлежно декларирани и заплатени от дружеството изцяло и в срок, в който смисъл е и заключението по СТЕ. По отношение на спора между страните защо при изрично вписване в разрешителното на цел на водовземането „охлаждане“, таксата е определена при коефициент, който се прилага, когато водовземането е „за други цели” съдът не е намерил за необходимо да се произнесе с оглед изложените съображения за недължимост на таксата съобразно Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води. Разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ предвижда, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според § 9 от ПЗР на ЗВ когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Нормата на § 3, ал 1 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.), на която се е позовал административният съд, гласи, че: при първото изменение или продължаване на разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или за отвеждане, органите по чл. 52 ЗВ привеждат издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие със: 1. целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с посочените цели в § 1 от допълнителната разпоредба; 2. новите правила за определянето и изчисляване на таксите при първото изменение или продължаване на разрешителното. Първият спорен между страните въпрос е относно това как следва да бъде определена таксата за процесните периоди – 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. – дали според условията на Разрешително за водовземане № 11530406/28.11.2013 г., или съобразно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. Неправилно и необосновано административният съд е отрекъл приложимостта на Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.), приемайки, че същата не следва да се прилага за „заварени“ разрешителни, каквото се явява процесното, доколкото е издадено през 2013 г. Този извод е неправилен, тъй като нито в Тарифата, нито в Закона за водите е предвидена възможност за изключване от приложното поле на Тарифата заварените разрешителни. Напротив – изричната делегация за издаване на Тарифата, както вече бе посочено, се намира в чл. 194, ал. 6 ЗВ. Именно тази законова разпоредба препраща към тарифата относно размера на таксите по ал. 1, т. 1 – 3 от чл. 194 от ЗВ, начина и реда за тяхното изчисляване и заплащане. Административният съд не е съобразил и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. С оглед изложените съображения, Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.) следва да се прилага и за заварените към приемането ѝ разрешителни (в този смисъл Решение № 11647/15.12.2022 г., постановено по адм. дело № 10498/2021 г. по описа на ВАС). В действителност, съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на Тарифата в приложимата редакция, до изменение на разрешителните по ал. 1 директорът на басейнова дирекция с уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г. информира писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на водовземането съгласно тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. В конкретния случай адресатът на оспорения акт е уведомен относно промяната с Писмо от 19.01.2023 г. на Директора на БД „Дунавски район“ (л. 132), но съгласно трайната съдебна практика неизпълнението на това задължение от страна на директора на съответната басейнова дирекция е извънпроцесуално и поради това е без значение за законосъобразността на АУПДВ (в този смисъл Решение № 5774/19.05.2020, постановено по адм. дело № 2659/2020 г.; Решение № 8816/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3521/2020 г.; Решение № 7108/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 727/2020 г.; Решение № 6066/26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 3811/2020 г., всички по описа на ВАС). С оглед изложеното, независимо от обстоятелството, че Разрешително за водовземане № 11530406/28.11.2013 г. е издадено преди влизане в сила на Тарифата, таксата за водовземане следва да се определи именно по реда, предвиден в нея, както е сторено с процесния АУПДВ. Вторият спорен въпрос, пряко относим към предмета на делото, по който административният съд е следвало да се произнесе, но не го е сторил, е относно размера на таксата съобразно целта на ползване на отнетата вода. В Разрешително за водовземане № 11530406/28.11.2013 г. като обект на водоснабдяване е посочена климатична инсталация на „Сграда за обществено обслужване и администрация“, като целият годишен воден обем е определен за „промишлени цели – охлаждане с подземни води“. В раздел „Задължение за заплащане на такса за водовземане“ изчисляването на дължимите такси за водовземане от подземни води с цел използване на топлинната енергия за отопляване/охлаждане на сгради, е определено да се заплаща като „Промишлено водоснабдяване“ – специфична цел „охлаждане с подземни води“ съгласно § 1, т. 3 от ДР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Използваните водни количества се определят като разлика между размера на ползвания годишен воден обем – чл. 8, ал. 1 от Тарифата и действителното реинжектирано годишно водно количества – чл. 14, ал. 2 от Тарифата. Видно от Заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения от 21.08.2013 г. (л. 43 от дело № 252/2025 г. на ВАС), посочената цел на водовземането е за промишлени нужди – отопление и охлаждане, която цел е отразена и в хидроложкия доклад и в проекта за изграждане на геотермална система (л. 55 и сл. и л. 92 и сл.). Целта на изграждане на системата от три броя тръбни кладенеца е отразена и в протоколите за установяване и приемане на извършените СМР, като е посочено, че същата е за ползване на геотермална енергия за климатизация на Сграда за обществено обслужване и администрация (л. 154 и сл.). Към момента на издаване на Разрешителното действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г.), е съдържала § 1, т. 3 от ДР, според който „промишлено водоснабдяване“ е налице, когато черпената вода се използва за дейности, свързани с добив и преработка на суровини и материали и/или производство на готова продукция. Промишленото водоснабдяване не включва питейно-битовото водоснабдяване на обектите и водоснабдяването на обекти за производство на хранителни, лекарствени или козметични продукти. Като специфична цел към „промишлени цели“ в разрешителното се отбелязват „минна дейност“ (добив на подземни богатства) и „охлаждане с подземни води“. Според § 1, т. 1, б. „в“ от ДР на приложимата по време Тарифа (в сила от 01.01.2017 г.) „промишлено водоснабдяване“, за целите на Тарифата, е когато отнетата вода се използва за дейности, свързани с добив и преработка на суровини и материали и/или производство на готова продукция. От посочената дефиниция е видно, че е отпаднал текстът, касаещ специфична цел „охлаждане с подземни води“, а добивът на топлинна енергия с цел отопление на сгради е отнесен към цел „водоснабдяване за други цели“, дефинирана в § 1, т. 1, б. „ж“. Посочената норма предвижда, че това са случаите, когато отнетата вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в букви „а“ – „е“, включително за добив на топлинна енергия с цел отопление на сгради, поливане на трева и други декоративни растения в индустриални и в други стопански обекти, миене на площадки и др. В този смисъл е и Уведомителното писмо, изпратено на „Унисист Инженеринг“ ЕООД, относно настъпилите промени. Съответно, при действие на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г.) дължимият размер на таксата е попадал в чл. 10, ал. 2, т. 3 – Охлаждане, като е възлизал на 0,0008. След измененията обаче, съгласно чл. 12, ал. 2, т. 6 от Тарифата, предвидената цел на ползване на отнетата вода „охлаждане“ касае само производствени машини и съоръжения в процеса на работата им, поради което правилно с АУПДВ таксата е определена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 9 – водоснабдяване за други цели. С цел пълнота на изложението, следва да се посочи, че с Решение № 3930/22.08.2023 г., с което е направена промяна в условията за водоползване и начина на определяне на дължимите такси, с оглед привеждане на разрешителното в съответствие с действащата Тарифа (в сила от 01.01.2017 г.), целта на водовземането е променена именно на „водоснабдяване за други цели“. По отношение на размера на задълженията – същите са правилно определени съобразно формулата, предвидена в чл. 11, ал. 1 от Тарифата, съгласно който таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м. Видно от процесния АУПДВ, таксата за всеки от периодите е определена съобразно посочената формула, като е използвано декларираното от дружеството иззето водно количество и съответният размер по години, определен с Тарифата, като е приложен и корекционен коефициент съгласно чл. 3, ал. 3 от Тарифата. От дължимия размер са приспаднати и внасяните от дружеството суми през отчетните периоди, което не е спорно между страните. С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отменен АУПДВ, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора в полза на касатора се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200,00 лв. за всяка от съдебните инстанции, както и 157,15 лв. за държавна такса за касационно оспорване. Общият размер на разноските е 957,15 лв., която сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 489,38 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение