Решение № 251 от 30.5.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200375/2025 г.

производство е образувано по реда на глава 33 от НПК на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на нчд № 8207/24 г. по описа на СГС и за отмяна на определение № 399/29.01.2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда. В искането се претендират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство пред СГС, поради това, че съдът не е изяснил всички релевантни факти, съобразно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и не е обсъдил всички осъждания на осъдения. Претендира се, че в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдът е длъжен да изследва цялостната престъпна дейност и всички налични данни по делото, а не само посочените от страните. Според Главният прокурор съдът е пренебрегнал обвързващите указания дадени от ВКС в ТР № 3/16.11.2009 г. по ТД № 3/2009 г. на ОСНК и ППВС № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. 2/65 г., с което е нарушил материалния закон, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране. Поради това се настоява ВКС да възобнови нчд № 8207/24 г. и да отмени постановеното по него определение като върне делото за разглеждане от друг състав при съда. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Ф. В. Б. се явявя лично и моли искането да не бъде уважавано. Назначеният от съда служебен защитник на осъдения адв. М. В. настоява на това, че наказанията на осъденият са групирани с определение по нчд № 856/21 г. на ОС- Бургас, при което в направената от съда съвкупност е включено и наказанието наложено по нохд № 2144 /21 г. и по този начин въпросът за определяне на едно общо наказание е бил разрешен. Моли ВКС да не уважава искането и да не възобновява делото. Представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него ясни съображения и пледира за възобновяване на делото. ВКС, трето наказателно отделение, прецени искането за процесуално допустимо, тъй като изхожда от процесуално легитимирана страна, подадено е в законоустановения срок. Разгледано по същество е основателно, поради следните съображения: На основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, СГП е внесла предложение в СГС за това наложените на осъдения Ф. В. Б. наказания по влезли в сила присъди по нохд № 2451/22 г. на СГС и по нохд № 736/21 г. на ОС- Бургас да бъдат групирани, като на основание чл. 25 от НК съдът определи едно общо наказание от шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 24, ал. 1 от НК да бъде увеличено с една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. По предложението СГС е образувал нчд № 8207/24 г. В открито съдено заседание на 29.01.2025 г. с определение № 399 от същата дата СГС е приел следното: Б. е осъден с присъда № 106/13.07.2022 г. по нохд № 2451/22 г. на СГС на шест години лишаване от свобода, за деяние което е извършил на 24.01.2020 г. Присъдата е влязла в сила на 16.10.2023 г. Б. е осъден с присъда по нохд № 763/2021 г. на ОС- Бургас на три години лишаване от свобода, за деяние извършено на 2.08.2021 г. Присъдата е влязла в сила 2.08.2021 г. При тези данни СГС е приел, че се налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за кумулиране на двете наказания и за определяне на едно общо, а именно най- тежкото измежду тях - това в размер на 6 години лишаване от свобода, като режимът на неговото изтърпяване е определен от съда като първоначален „строг“. На основание чл. 24, ал. 1 от НК, СГС е увеличил наказанието с една година лишаване от свобода, като аргумент за това е посочено обремененото съдебно минало на осъдения. При това положение, съдът не е съобразил че към материалите по делото е приложено свидетелство за съдимост на Ф. Б. с рег. № 24121, издадено на 19.12.2024 г., в което в пункт 12 е отразено и друго осъждане на осъдения Б.- а именно това по нохд № 2144/2021 г., по която му е наложено наказание две години лишаване от свобода, за извършено престъпление на 11.03.2018 г. Присъдата по делото е влязла в сила на 3.08.2021 г. Първостепенният съд не е изпълнил задълженията си да направи пълно групиране на определените на осъдения наказания, а е сторил това само по отношение на посочените две в искането на прокурора наказания. В обстоятелствената част на определението, съдът е отразил и наложеното наказание по нохд № 2144/21 г. на РС- Бургас, но то не е включено в така образуваната съвкупност, при наличието на материално правните предпоставките за това. Този пропуск противоречи на принципа на закона за определяне на едно общо най-тежко наказание, като първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващите предписания по т. 7 на Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленум на ВС и т.2 та ТР № 3/16.11.2009 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за общото наказание, което следва да се определи на осъденото лице при наличие на съвкупност от престъпления, трябва да бъде решен от съда, не само по посочените от страните осъждания, а по всички известни на съда такива, ако вследствие на цялостната преценка на доказателствата, може да се направи извод, че са налице възможности за прегрупиране на наказанията по начин, който е най-благоприятен за дееца. Като не е взел предвид осъждането на РС- Бургас по нохд № 2144/21 г., СГС е постановил определението си в нарушение не само на чл. 14 от НПК, но и и на чл. 25, вр. с чл.23 от НК, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията за извършените от осъдения престъпления. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, искането на Главния прокурор на РБ за основателно, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, което налага възобновяване на делото, отмяна на определението на СГС и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, за да бъде приложен правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл.425, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение