Решение № 8610 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2015 г.

Решение № 8610 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Б. Б." АД, представлявано от Д. Н. Т., чрез пълномощника адв. А. И., срещу решение № 1308 от 24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1117 от 2015 г. по описа на Административен съд- П.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на атакувания административен акт- Заповед № 432/8.04.15 г. на Кмета на О. К..

Ответникът- Кметът на О. К., лично д-р Е. К. и с пълномощника адв. И. П. оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в представен по делото писмен отговор на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение Административен съд- П. в производство по чл. 73, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) е отхвърлил жалбата на "Б. Б." АД против Заповед № 432 от 8.04.2015 г. на кмета на О. К., с която е задължено дружеството- собственик на комплекс от сгради с фабрика "Т. М." (първа текстилна фабрика на името на Е. Г.) Първа текстилна фабрика "Е. Г.", комплекс от сгради в УПИ II-144, кв. 146а, с идент. 36498.501.144 по кадастралната карта на гр. К., с административен адрес ул. "водопад" № 47, да предприеме и извърши за собствена сметка следните действия:

1. Да обезопаси и сигнализира по подходящ начин зоната пред фасадата на сграда с идент. 36498.501.144.3- западна част, граничеща с уличната регулация от юг, за предотвратяване на инциденти, в тридневен срок от получаване на настоящата заповед.

1. На сгради с идент 36498.501.144.1 и с идент. 36498.501.144.3- източна част, да се извърши консервация и реставрация в срок от 6 месеца, като предварително се изготви подробно архитектурно заснемане, фотодокументиране и проектна документация за консервационно- реставрационни и ремонтни работи и се представи за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН в Министерство на културата.

1. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗКН на сграда с идент. 36498.501.144.3- западна част, с цел демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност (НКЦ), да се изготви и представи в МК графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията в срок от 4 месеца.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен по закон административен орган, съобразно изискванията за форма и реквизити, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби. Съобразил е, че заповедта е издадена въз основа на Протокол от 25.03.2015 г. на Комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, назначена от Кмета на О. К.. комисията е констатирала, че горепосоченият обект притежава статут на групов паметник на културата, архитектурно- строителен и производствено- технически комплекс, деклариран с писмо № 1474 от 25.03.1988 г., обявен с протокол № 8 от 18.09.2007 г. на НСОНПК; същият е дарен на Карловското градско общинско управление от Е. Г. със завещание; към настоящия момент собственик е "Б. Б." АД въз основа на нот. акт № 103, том III, н. д. № 487/2009 г. на Службата по вписванията гр. К.. В мотивите на съдебното решение е възпроизведено съдържанието на констатациите в протокола, съгласно които всичките пет сгради в имота са в лошо техническо и аварийно състояние поради системно неполагане на грижи за тяхното поддържане от собственика на имота. Подробно са възпроизведени констатациите на Комисията досежно всяка една от сградите.

По- нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е установил, че основният спорен въпрос между страните е дали процесните сгради представляват групов паметник на културата, като е дал положителен отговор на този въпрос, като се е позовал на Протокола от 25.03.15 г. Съдът е съобразил, че макар дружеството да твърди отрицателен факт, който не подлежи на доказване, протоколът се ползва с материална доказателствена сила, която в разглеждания случай не е оборена. позовал се е на разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, съгласно която заварените, декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата, запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Въз основа на това, съдът е приел, че процесните сгради представляват групов паметник на културата.

Според първостепенния съд, процесната заповед е постановена в съответствие с приложимите материално- правни норми Позовал се е на чл. 73, ал. 3, ал. 1 от ЗКН, която оправомощава кмета на общината да издаде заповед, с която да задължи лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. След като в случая се установява, че процесните сгради са във видимо лошо състояние, неподдържани и занемарени, безспорно нуждаещи се от укрепителни и ремонтни дейности, то законосъобразно, според съда, административният орган е задължи жалбоподателя да извърши необходимите ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН.

Постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.

При разглеждане на спора пред Административен съд- П. са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи.

С оспорената заповед, издадена на основание чл. 73, ал. 3 от ЗКН и във връзка с Констативен протокол по чл. 73, ал. 2 ЗКН от 25.03.2015 г. на Комисия, назначена със Заповед № 312/17.03.2015 г. на Кмета на О. К., е задължено "Б. Б." АД да извърши действия по обезопасяване, сигнализиране, изготвяне на архитектурно заснемане, фотодокументиране и проектна документация за консервационно-реставрационни и ремонтни работи, която да се представи за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН в Министерство на културата, за сгради с идентификатори 36498.501.144.1 и 36498.501.144.3- паметник на културата.

В решаващите си мотиви административният съде посочил, че след като в горепосочения Протокол от 25.03.2015 г. изрично е посочено, че сградите съставляват групов паметник на културата и след като изрично е цитирано писмото, с което е извършено декларирането и е визиран протокола на НСОНПК, с който сградите са обявени за групов паметник на културата, то следва да се приеме, че действително процесните сгради са обявени за такъв културен паметник.

По делото не са представени Писмо № 1474/25.03.1988, както и Протокол № 8 от 18.09.2007 г. на НСОНПК, а същите съставляват част от административната преписка, доколкото са изрично визирани в Протокола от 25.03.2015 г., дал основание на административния орган да постанови процесната Заповед. Съдът е следвало да задължи ответника да ги представи.

Въз основа на това обстоятелство настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд не е преценил правилно фактическата страна по спора в тази му част и в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на ответната страна по жалбата да представи посочените доказателства, изрично посочени в Протокола, станал основание за издаването на процесния акт, което рефлектира върху преценката за законосъобразността на последния. Още повече, че въз основа именно на тези доказателства административният орган е приел, че статутът на обекта е такъв на Групов паметник на културата, архитектурно- строителен и производствено-технически комплекс, а това, от своя страна, е основният спорен въпрос между страните по делото.

Предвид това, ВАС в настоящия си състав счита, че Административен съд- П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение правилността на факти, правнозначими за законосъобразността на административния акт.

Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, като при новото произнасяне бъде извършена съвкупна преценка на всички доказателства и въз основа на нея бъдат изградени фактическите констатации и правните изводи на съда, след разглеждането им и в контекста на доводите на страните.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторите искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения, ВАС, трето отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК