Решение № 1382 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2009 г.

Решение № 1382 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Георги Тодоров Кондов от гр. Димитровград и на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково срещу Решение № 111 от 19.06.2009 г. по адм. д. № 6/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. И в двете касационни жалби са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първата касационна жалба и неоснователност на втората. Касационната жалба на Георги Тодоров Кондов от гр. Димитровград е процесуално недопустима. С обжалваното решение е отменено Решение № 42 от 20.11.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Кондов срещу цитираното решение на директора на РУСО гр. Хасково и отмяната на обжалвания административен акт представлява благоприятен резултат за лицето. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Разпоредбата на чл. 215, т. 4 АПК предвижда, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното касационно производство - да се прекрати, когато жалбата е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване. По изложените съображения се отменят определенията от 21.01.2010 г., с които се дава ход на делото и ход на същото по същество по касационната жалба на Георги Тодоров Кондов от гр. Димитровград, същата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява в тази му част. Касационната жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Според този касатор при определяне на признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО, когато датата на инвалидизиране е преди навършване на 18-годишна възраст на лицата, продължителността на признатия осигурителен стаж трябва да се определя от датата на навършване на 18 години. Тази правна теза не може да бъде споделена, тъй като не намира законова опора. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Георги Тодоров Кондов от гр. Димитровград има призната 68.5% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 18.04.1948 г. Предвид ЕГН на лицето - ..........., към този момент то е било на 6 години. Не се спори и относно размера на осигурителния му стаж. С разпореждане от 20.02.2004 г. му е признат 35 години, 6 месеца и 19 дни осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. Към 1.01.2002 г., от която дата е отпусната личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Кондов има навършени 59 г. и 8 месеца, а съгласно чл. 68 КСО и чл. 15, ал. 1, т. 3 НПОС той би придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 62 г. и 6 месеца. В тази връзка приетото от съда, че пенсионната възраст през 2002 г. е 61 г. и 6 месеца не кореспондира с цитираната нормативна уредба. Ето защо част от изчисленията, отразени в мотивите към решението са погрешни. По отношение на осигурителния стаж по чл. 75, ал. 2 КСО настоящият тричленен състав на ВАС изцяло възприема изчисленията на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Мария Лукова Цанева, в неговия първи вариант. След като лицето към момента на инвалидизирането е било на 6 години и би придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 62 и 6 месеца, то признатия осигурител стаж трябва да бъде 56 години и 6 месеца /62 г. и 6 м. минус 6 години/. На основание чл. 26, ал. 1 от НПОС признатия осигурителен стаж се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, т. е. от 56 г. и 6 м. вадим работния стаж 35 г. и 6 м. и се получават 21 г. признат стаж, който умножен с коефициента по чл. 75, ал. 2, т. 3, който коефициент е 0.5, се получава 10.5% признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО. В тази връзка изчисленията на РУСО - гр. Хасково, в които като база се взема не момента на инвалидизиране, а 18 годишна възраст са незаконосъобразни, тъй като не намират нормативна опора. Ето защо този краен правен извод, който е направен и от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, е правилен. По отношение на дохода по чл. 75, ал. 1 КСО, от който се изчислява пенсията трябва да се имат пред указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното Решение № 15 от 5.01.2009 г. по адм. д. № 7746/2008 г. по описа на ВАС, VI отделение. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът като краен резултат е постановил правилно решение, което по изложените в мотивите съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 252 и чл. 253 ГПК, чл. 215, т. 4 АПК и чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,