Решение № 12783 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез юриск. Василева, против Решение 3193/29.07.2025г., постановено по адм. дело 562/2025г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова Заповед РД-15-084 от 11.04.2025 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено, считано от 11.04.2025 г., служебното правоотношение с Й. С. Д., на длъжност началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Стара Загора, с присъден ранг III младши. С доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствени правила и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно зъседание, чрез юриск. Аврамов, поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът Й. С. Д., чрез адв. Стефчев, в писмен отговор и в допълнително становище, обосновава неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени по настоящото дело. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а като фактическо такова е записано "обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения". За да отмени процесната заповед, съдът правилно е приел, че тя е постановена при съществено нарушение във формата и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя правните изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение. В процесната заповед се съдържат само правните основания за издаването й, но липсват фактическите обстоятелства, относими към соченото в нея правно основание, обосноваващи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от служителя Д., което я прави немотивирана. Прекратяването на служебното правоотношение е поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, а сочените фактически основания твърдят неупражняване на контрол или недостатъчен такъв върху работата на подчинените му служители. В заповедта не е посочен друг акт или доказателство, от което органът е извел извода си за тази обективна невъзможност, поради което процесната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Установеният порок на заповедта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно изискванията за форма и съдържание на акта - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Нормата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл изисква в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 органът да посочи "и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения". Както в заповедта, така и в административната преписка, липсват факти, които да установяват настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, поради което приетото от органа по назначаването наличие на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е материално незаконосъобразно отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Същото е постановено при правилно приложение и тълкуване на закона, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно претендираните и доказано направени от ответника в касацията разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция, следва да се присъдят при уважаване възражението на касатора за тяхната прекомерност, с оглед обстоятелството, че упълномощения адвокат не е участвал в заседание по делото, а представените писмен отговор и писмена защита са с идентично съдържание. Тези разноски съдът определя в размер на 1000 /хиляда/ лева. Воден от горното, и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,