Решение № 17464 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2013 г.

Решение № 17464 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Феротрейд Груп" ЕООД против решение № 166/9.04.2013 г., постановено по адм. д. 905/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 061200194/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 442/16.08.2012 г. на директор на "Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуалните правни норми - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорения РА, по съображения, изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира заплащане на разноски, а само законните последици от съдебното решение. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите - Велико Търново оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 166/9.04.2013 г., постановено по адм. д. 905/2012 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Феротрейд груп" ЕООД против РА № 061200194/17.04.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 442/16.08.2012 г. на ДД "ОУИ" относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 134333,90 лв. и лихви в размер на 33375,36 лв., както и определен допълнително корпоративен данък за 2008, 2009 и 2010 г. общо в размер на 54358,30 лв. и лихви в размер на 11818,74 лв., в това число за невнесени в срок авансови вноски. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява спорните данъчни фактури, издадени от "Биометал" ЕООД, "Ник трейд" ЕООД, "Лео скин" ЕООД, "Полимекс" ЕООД, "Техностил ИР" ЕООД, "Империал 08" ЕООД, "Стил корект 2009" ЕООД, "Навигатор трейд" ЕООД и "Вия комерс" ЕООД да отразяват реални облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, от което е обоснован извод, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях и са налице основания за увеличение на финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със стойността на отчетените с тях разходи. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по отношение на всяка една от фактурите конкретни доказателства, които представляват част от данъчната преписка, като е съобразил оспорването им в съдебната фаза на производството и липсата на ангажирани допълнителни доказателства, от които е приел за установено, че фактурираните доставки не е възможно да са били извършени от издателите на фактурите в полза на ревизираното лице. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, като са развити също толкова обстойно в жалбата по административен ред, а решаващият съд ги е обсъдил с оглед установените от него факти, поради което и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. В съдебната фаза на производството жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, независимо от изричните указания на АС - Велико Търново от 1.10.2012 г. и 20.03.2013 г. за разпределение на доказателствената тежест в производството. В този смисъл неоснователно е касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Административният съд изрично е дал указания на данъчнозадълженото лице, че в негова тежест на доказване са фактите относно осъществяване на реални доставки. Жалбоподателят изрично е заявил, че няма да ангажира други доказателства в подкрепа на твърденията си, включително и с касационната жалба, не са представени или ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи спорните факти. По изложените съображения касационната инстанция намира, че при събиране на доказателствата АС - Велико Търново не е допуснал процесуални нарушения и не е нарушил изискванията на процесуалните закони, които са израз на принципа на служебното начало в административния процес. Съдът има процесуално задължение да указва на страните, че за определени благоприятни за тях факти, които твърдят, не са посочили доказателства, след което при бездействие от страните да приеме, че тези определени факти не са осъществени. В конкретния случай именно процесуалното бездействие на "Феротрейд груп" ЕООД е причина за липса на събрани каквито и да е било нови доказателства в съдебната фаза на производството, различни от тези ангажирани в административното производство. Съдът е установил фактическата обстановка по спора само въз основа на доказателствата, събрани по време на ревизията, с което не е допуснал никакво процесуално нарушение. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че АС - Велико Търново при постановяване на съдебното решение се е съобразил с оспорването на писмените доказателства, направено за първи път в съдебната фаза от процесуалният представител на приходната администрация. Оспорването на писмените доказателства е направено своевременно при тяхното приемане в открито съдебно заседание, като стриктно и точно са индивидуализирани оспорените частни документи. Обстоятелството, че тези документи са събирани по време на ревизията и са обсъждани от органите по приходите не ограничава процесуалните права на ответната страна в състезателния съдебен процес по събиране на доказателства, включително и за оспорване на писмени доказателства. При извършване на процесуалните действия по време на ревизията и издаване на ревизионния доклад и РА органът по приходите е разглеждал тези документи и в изпълнение на неговите служебни задължения е проверявал тяхната достоверност и какво се установява от тях при съвкупната им преценка. Въз основа на този анализ в съдебната фаза са предприети действия то процесуалният представител на ДД "ОДОП" за оспорване на част от писмените доказателства. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки в полза на "Феротрейд груп" ЕООД. За възникване на правото на данъчен кредит не е достатъчно установяването, че получателят притежава данъчна фактура и само от това обстоятелство не следва извод, че той е извършил фактурираните доставки. Съгласно чл. 69 от ЗДДС получателят (регистрирано по ЗДДС лице) на услуги, които се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки има право да приспадне данъкът за тези услуги, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави, като за да упражни това право, на основание чл. 71 от ЗДДС, лицето следва да притежава данъчен документ (в случая фактура). Следователно притежаването но данъчна фактура е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не достатъчно за възникване на това право, което като елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност се обуславя и от наличието на доставка като част от независима икономическа дейност. Предметът на стопанската операция следва да бъде така индивидуализиран, че да е възможно проследяване на неговото изпълнение и използването му за последващи облагаеми доставки. Възникването на договорни отношения като облигационна връзка не се покрива с изискването на данъчния закон за съществуването на облагаема доставка като част от независима икономическа дейност, която е абсолютно изискване за възникване на правото на приспадане. Правните изводи на АС-Велико Търново, че доставките не са реално извършени и за тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит са обосновани и според ЗДДС и правилата на логическото мислене. Не е допуснато неправилно тълкуване и на относимите норми на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) доколкото по делото е установено, че ревизиращите органи са извършили задълбочено изследване на всеки един от доставчиците по отделно и на всяка фактура, за да достигнат до извод, че не отразява облагаема доставка. В този смисъл необходимостта от активно поведение от страна на ревизираното лице в съдебното производство не може да бъде разглеждано като прехвърляне върху на цялата тежест относно установяването на действия или способности на неговите доставчици. С оглед на обстоятелството, че "Феротрейд груп" ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит той следва да установи и наличието на материалноправните предпоставки за възникване на това право, включително и осъществяването на облагаеми доставки. Напълно възможно е при нормално функциониране на икономическите отношения за тези факти да са съставени и притежавани документи и записвания, които да бъдат ангажирани като писмени доказателства или установени от вещо лице. Съдът е дал указания, с което и изпълнил задълженията си, произтичащи от служебното начало в административния процес, но доказателства не са ангажирани. При формирането на изводите за липса на право на данъчен кредит и приложимостта на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО административният съд не е допуснал процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на мотиви в обжалваното решение. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е формирал фактически изводи въз основа на събраните по делото доказателства, след като е съобразил тяхното надлежно оспорване. Съобразил е липсата на ангажирани други доказателства по повод оспорването и разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството. Неоснователно е оплакването, че АС-велико Търново не е проверил законосъобразността на РА на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият съд е обсъдил всички доводи на жалбоподателя и е извършил служебна проверка относно наличието на отменителни основания като е съобразил спецификата на данъчния акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, му се дължат разноски, които са присъдени от първата инстанция в пълен размер и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение