Решение № 916 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2008 г.

Решение № 916 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радой Гаврилов Джеферов, гр. Благоевград, срещу Решение № 800 от 15.08.2008 г. по адм. д. № 470/2008 г. на Административен съд Благоевград. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна. Ответниците - РДНСК-Благоевград и Любен Косов излагат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на касатора Радой Гаврилов Джеферов срещу Заповед № ДК-02-БД-31/05.03.2008 г. на Началника на РДНСК- Благоевград, с която на осн. чл. 225 ал. 1 вр. ал. 2 т. 2 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "Масивна бетонова стена, в частта му с размери L=5.20 м, b=0.20 м, H=2.20 м, изграден на границата с УПИ V-385, кв. 64 по плана на гр. Симили и частта от строежа, представляващ масивна бетонова стена, с размери L=2.20 м, b=0.20 м и H=1.30 м изграден в УПИ VI-386, кв. 64 по плана на гр. Симили", с извършител Радой Джаферов. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през периода 2005-2006 г. без издадено строително разрешени и по-конкретно с отменено по съответния ред такова, както и че процесният строеж не попада в приложното поле на чл. 151 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и е постановено при липсата на отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативните актове не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите, както пред първата инстанция, така и в настоящото производство. За изграждането на процесната ограда, както правилно е приел първоинстанционният съд, съобразно нормата на чл. 147 ал. 1 т. 7 от ЗУТ и на което основание се опира жалбоподателят при обосноваване на тезата си, може да не бъде изисквано одобряване на инвестиционен проект, но тава далеч не означава, че строящият е освободен от задължението си да разполага със строително разрешение преди започване на строежа. Липсата на разрешение за строеж (особено като се има предвид и разпоредбата на т. 38 § 5 ДР на ЗУТ, съгласно която понятието "строеж" включва и "укрепителни, възстановителни, работи, огради") е достатъчно за дефинирането на строежа като незаконен. Той не попада и в изключителната хипотеза на § 16 от ПР на ЗУТ - датата на извършването му - периода 2005-2006 г. е достатъчна относно определянето на материално-правния му режим за законност, респ. търпимост. Изложеното до тук се подкрепя и от констатациите в заключението на вещото лице. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че извършеното строителство, въпреки твърдяните функции, без значение по настоящото производство, не попада в хипотезите на чл. 147 ал. 1 и чл. 151 ЗУТ. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав