Решение № 15179 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2010 г.

Решение № 15179 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София против т. 1 и т. 2 от решение № Ц-028 от 28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са утвърдени пределни цени при продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребителите, присъединени към мрежи на ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, тъй като не са взети предвид предложените от дружеството цени и реализирания недовзет приход и в противоречие с принципите, регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и целта на закона. Моли решението да бъде отменено и преписката - изпратена на административния орган за ново разглеждане. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № Е-152-17/10.06.2010 г. жалбоподателят прави искане до ДКЕВР за утвърждаване на цени на природен газ при продажба от дружеството на крайните снабдители и на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, включваща цена на вход и за пренос по газопреносната мрежа, надценка от 2 % и корекция с добавен недовзет приход за първото тримесечие на 2010 г. Към заявлението са приложени справки за цени и количества на природния газ за вътрешния пазар за 3-то тримесечие на 2010 г., справка за цените на алтернативни горива, за осреднения валутен курс на щатския долар за периода 11.05. - 9.06.2010 г., за заявени и реализирани количества на природния газ на периода м. април - м. юни 2010 г., прогнозни данни и др. документи. Заявлението на дружеството и предложените цени са обсъдени от дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на офертата и основните ценообразуващи елементи. На тази база е предложено пределната цена на природния газ при продажбата от "Булгаргаз" ЕАД, като обществен доставчик (лицензия за обществена доставка на природен газ № Л-214-14/29.11.2006 г.) на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа да бъде в размер на 564 лв./1000 нм3 (60.65 лв./МWh) без ДДС, а пределната цена на природния газ при продажба от дружеството на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД да бъде в размер на 572 лв./1000 нм3 (61.48 лв./МWh) без ДДС, като е предложено в тези цени да не се включва недовзет приход (доклад № Е-ДК-250 от 16.06.2010 г.). Докладът на специалистите е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 17.06.2010 г., на което е насрочено открито заседание за разглеждане на заявлението (протокол № 87). На 23.06.2010 г. комисията провежда открито заседание, на което присъстват и представители на дружеството, които изразяват възраженията си по доклада (протокол № 92). На 28.06.2010 г., в закрито заседание, ДКЕВР приема решение № Ц-028 от 28.06.2010 г., предмет на оспорване, с което утвърждава, считано от 1.07.2010 г., пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 542.50 лв./1000 нм3 (58.31 лв./МWh) без ДДС и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД, в размер на 550.22 лв./1000 нм3 (59.14 лв./МWh) без ДДС, като при формиране на цената не е включен недовзет приход. Решението е взето с девет гласа "за", от които седем на членовете със стаж в енергетиката. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по допусната съдебно - икономическа експертиза, което съдът кредитира в частите относно методиката и подхода при определяне на цените от регулаторния орган, а също и за факта, че в утвърдените цени не е включен претендирания от дружеството недовзет приход. Съдът не възприе заключението на вещото лице в останалите части, поради съдържащите се правни изводи. При така установените факти съдът стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за обжалване, против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и 5а от закона. Същото е издадено в предвидената форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на решението, обсъдени са заявлението, възраженията и доклада на специалистите и са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители, като с оглед използвания метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" са отчетени и изискванията на чл. 30 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ). Доводът на жалбоподателя за противоречие на акта с формалните условия, предвидени в чл. 30а от наредбата е неоснователен. Текстът засяга реквизитите на решенията, с които се утвърждават цени на енергийни предприятия, спрямо които се прилагат методите чрез стимули, а не използвания в настоящата хипотеза и определен с § 2 от ПЗР на НРЦПГ метод "норма на възвръщаемост на капитала". Оспореното решение на ДКЕВР е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на дружеството, с представяне на необходимата информация и документи (чл. 26в от Наредбата за регулиране на цените на природния газ), а решението е взето след приемане на доклад и провеждане на открито заседание с участие на представители на дружеството (чл. 29, ал. 2 от наредбата). Оспореният административен акт е приет от комисията с мнозинство съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, на закрито заседание (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЕ в ред. до ДВ, бр. 54/16.07.2010 г. и в съответствие с чл. 32, ал. 1 от наредбата), проведено в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ в ред. до ДВ, бр. 54/2007 г. - в присъствието на девет от членовете на административния орган, от които седем със стаж в енергетиката. Решението на регулаторния орган е постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. Цените, утвърдени с обжалваното решение, са определени при метод "норма на възвръщаемост на капитала", а при ценообразуването са съобразени разпоредбите на чл. 17 от НРЦПГ и Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик, които изискват цените да се формират въз основа на разходите за доставка на природен газ на входа на газопреносната мрежа и надценка (чл. 17, ал. 1 от наредбата). Цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа е определена от регулаторния орган въз основа на сключените договори за доставка на природен газ до българската граница, като е отчетено изменението на средноаритметичните стойности на месечните котировки на алтернативните горива за предходните девет месеца, изменението на цените на природния газ по договорите за внос и местен добив, заявените от жалбоподателя "Булгаргаз" ЕАД количества природен газ, както и валутния курс на лева към щатския долар, изчислен за периода 1.04.2010 г. - 9.06.2010 г. По този начин са отчетени всички ценообразуващи фактори, посочени в чл. 17, ал. 3 от наредбата, а корекциите на заявените от обществения доставчик цени са направени в съответствие с правомощията на комисията по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ. Обстоятелството, че валутният курс на лева към щатския долар е изчислен за период над 30 дни в отклонение от т. 8.4 от Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик, не представлява нарушение, обуславящо отмяна на взетото решение. В чл. 17, ал. 3 от наредбата период за определяне на валутния курс не е посочен, поради което решението в тази част не противоречи на наредбата и е взето в изпълнение на задължението на ДКЕВР като регулаторен орган да осигури баланс между интересите на потребителите и енергийните предприятия, както и да създава стимули за ефективна дейност. Предвидената в чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ надценка е изчислена от комисията на база на необходимите приходи, включващи възвръщаемост на активите за дейността "обществена доставка" и условно постоянни и променливи разходи за тези дейност, а възвръщаемостта е начислена върху регулаторната база на активите като определена от регулатора норма на възвръщаемост на капитала в процент. Изчислена съобразно горните фактори определената от комисията надценка към цената на входа на газопреносната мрежа е в размер на 1.4746 %. Този размер е в границите, определени в чл. 17, ал. 6 от наредбата, според който върху цената по ал. 3 се начислява надценка до 2 %, т. е. в случая надценката е определена в размер над средния, предвиден в нормативния акт. При отчитане на факторите, изброени в чл. 17, ал. 3 от наредбата, включване на определената надценка и след прибавяне на 19.73 лв./1000 нм3, представляващи цена за пренос на природния газ през газопреносната мрежа, е формирана и крайната цена за продажба от обществения доставчик в размер на 542.50 лв./1000 нм3 без ДДС. Така определена цената е в съответствие с изискванията на наредбата, а доводът на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалноправни разпореди е неоснователен. Възражението за незаконосъобразност на определената цена, тъй като е формирана, без да е отчетен заявеният от дружеството недовзет приход за първото тримесечие на 2010 г., е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 17, ал. 8 от Наредбата утвърдените цени могат да бъдат коригирани от комисията на база за отчетения недовзет/надвзет приход, дължащ се на разликата между прогнозни и отчетни стойности на ценообразуващите елементи за предходен период или периоди. Цитираната разпоредба е диспозитивна, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. В случая становището на регулаторния орган е, че предвид гарантиране на баланса между интересите на енергийните предприятия и потребителите и между отделните категории енергийни предприятия, както и с оглед изменението на ценообразуващите елементи, които водят до значително увеличение на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа, включването на недовзет приход е нецелесъобразно. Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за несъответствие на обжалваното решение с целта на закона също е неоснователно. Утвърдените от ДКЕВР пределни цени за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите присъединени към газопреносната мрежа, както и на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите при продажба на природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 - качествено и сигурно задоволяване на обществените потребности от природен газ; енергийна сигурност и развитие при ефективно използване на енергийните ресурси и развитие на инфраструктури за пренос на природен газ. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението с целта на закона са неоснователни. Поради изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,