Решение № 6392 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2013 г.

Решение № 6392 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. "Сити Дженерал - 1" ЕООД, гр. София обжалва решение № 2747 от 24.04.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2706/2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2251100171/8.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 140/20.01.2012 г. на директора на дирекция на "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" относно определените задължения по ЗДДС и ЗКПО както следва: за данъчни периоди м. 04.2008 г., м. 05.2008 г., произтичащи от отказ на право на данъчен кредит в размер на 170 171.65 лева по 6 фактури, издадени от "Сити строй груп" ЕООД с предмет на доставките желязо; за данъчен период м. 03.2009 г. отказ на право на данъчен кредит в размер на 34 993.92 лева по фактура № 337/27.03.2009 г. издадена от Холидей Ин ЕООД и за данъчен период м. 04.2009 г. в размер на 6 000 лева по фактура № 467/22.04.2009 г. издадена от Сити строй груп ЕООД с предмет СМР по договор и в размер на 64 000 лева по фактура, издадена от Фиди Инвест ЕООД и определен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 32 000 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което да се отмени ревизионния акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Павлова оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Сити Дженерал 1" ЕООД е отказано право на данъчен кредит както следва: по 6 броя фактури, издадени от "Сити строй груп" ЕООД, с предмет на доставка арматурно желязо, авансово плащане на доставка на желязо за данъчни периоди м. 04.2008 г. и м. 05.2008 г. и по фактура № 467/22.04.2009 г. с предмет "СМР по договор" за данъчен период м. 04.2009 г.; по 4 броя фактури, издадени от "Фаст логистик груп" ЕООД, с предмет на доставките - авансово плащане на арматурно желязо: № № 64/08.05.2008 г.; 66/12.05.2008 г.; 00...27/12.05.2008 г.; 68/14.05.2008 г. по фактура № 00.... 337/27.03.2009 г., издадена от "Холидей ин" ЕООД, с предмет - доставка на арматурно желязо и по фактура № 00.... 72/06.04.2009 г., издадена от "Фиди инвест" ЕООД, с предмет - реклама по договор. На дружеството е определено и допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 32 000 лв. и лихви 25 420,46 лева, в следствие на извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с разходите по фактурата, издадена от "Фиди инвест" ЕООД във връзка с констатации за липса на доставка. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт по отношение отказа на правото на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2008 г. по издадените от "Фаст логистик груп" ЕООД фактури с предмет "авансово плащане на арматурно желязо", № № 64/08.05.2008 г.; 66/12.05.2008 г.; 00...27/12.05.2008 г.; 68/14.05.2008 г. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано от страна, за която е неблагоприятно. Жалбата на дружеството против ревизионния акт в останалата част е отхвърлена. В тази част по спора съдът е приел, че събраните доказателства не установява реалност на фактурираните доставки. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: Доставките от "Сити строй груп" ЕООД в процесните периоди са в изпълнение на договори от 15.04.2008 г. и 20.05.2008 г. за покупко - продажба на арматурно желязо, арматурна стомана. От представените доказателства е установен произхода на стоките, придобити чрез ВОП от Гърция. Като превозвач на желязото от обект на доставчика до ревизираното лице е посочено дружеството "Универс транс". От Сити строй груп ЕООД са представени експедиционни бележки от 23.04.2008 г., 24.04.2008 г., 25.04.2008 г., 30.04.2008 г. относими към фактура № 147/30.04.2008 г. № №: 145/24.04.2008 г.; 146/25.04.2008 г.; 147/30.04.2008 г. и експедиционни бележки 28.05.2008 г., 29.05.2008 г., 30.05.2008 г. относими към фактури №: 167/30.05.2008 г.; 168/30.05.2008 г.; 169/30.05.2008 г. За извършването на превоза са представени и От съдържанието им е видно, че за превозвач налице подпис и печат на Универс транс ЕООД. Според данните в информационната система на НАП е констатирано, че дружеството - превозвач не е включило в дневниците си за продажби фактури с подобен предмет и с получатели "Сити строй груп" ЕООД или ревизираното лице. От даденото от "Сити Дженерал - 1" ЕООД обяснение по отношение влагане на полученото желязо е установено следното: желязото по фактура № 145/24.04.2008 г., по фактура № 147/30.04.2008 г., по фактура № 167/30.05.2008 г. и по фактура № 168/30.05.2008 г. е вложено в обект - офис сграда на бул. "България" № 81, за която е констатирано, че към тези дати е изградена в груб строеж съгласно протокол от 1.04.2008 г.; желязото по фактура № 146/25.04.2008 г., по фактура № 169/30.05.2008 г. е вложено в обект в кв. Бояна - комплекс от седем фамилни къщи, за който обект е констатирано с протокол от 28.03.2008 г., че е изграден в груб строеж към тази дата. По тези не е било спорно, че сумите по фактурите са платени. С жалбата до първоинстанционния съд касаторът е представител писмени обяснения от Димитър Димитров и Кирил Раковски - технически ръководители на посочените по-горе строителни обекти; рекапитулации, за удостоверяване вида и количеството на допълнително вложено арматурно желязо на обектите. За да отхвърли жалбата в тази част, административният съд е приел, че наличието на договори за покупко - продажба на арматурно желязо, арматурна стомана и наличието на данни за произхода на стоките не доказва, че посочените във фактурите стоки са били доставени на ревизираното лице, след като не е оборена констатацията, че посоченото като превозвач на желязото дружество "Универс транс" не е включило в дневниците си за продажби фактури с подобен предмет и с получатели "Сити строй груп" ЕООД и "Сити Дженерал - 1" ЕООД. Съдът е установил и противоречия между твърденията и представените доказателства по време на административното и съдебно производство. Експедиционните бележки за продадено и доставено желязо противоречат на рекапитулациите за вложено допълнително желязо от същия вид. Според обясненията на жалбоподателя, дадени в ревизионното производство стоките по фактури № № 145/24.04.2008 г.; 146/25.04.2008 г.; 147/30.04.2008 г.; 167/30.05.2008 г.; 168/30.05.2008 г. и 169/30.05.2008 г. са вложени единствено в обектите на бул. "България" № 81. Твърдението за влагане на арматурното желязо в обект Бистрица се излага за първи път едва в жалбата по административен ред. Твърдения относно съхранението на арматурното желязо по процесните фактури в складово помещение, собственост на "Сити Дженерал - 1" ЕООД, се излагат за първи път едва в жалбата до АССГ. Посочено е, че тези факти противоречат не само с обясненията, дадени в хода на ревизионното производство, но и с данните от експедиционните бележки, в които, като място на получаване на арматурното желязо са вписани само обектите "Бояна" и бул. "България" № 81. Въз основа на така установените факти, административният съд е обосновал извод за липса на убедителни и непротиворечиви доказателства, че с фактурите са документирани сделки, по които действително са извършени престации. В мотивите на решението е посочено, че въпреки заключението на счетоводната експертиза по задача № 1 (л. 122 от делото), че стоките по спорните шест фактури са заприходени в счетоводството на жалбоподателя, както и заключенията по задачи № № 2 и 3, не може да се отговори защо и как посоченото в тях арматурно желязо е участвало във формиране себестойността на обектите на "Бояна" и бул. "България" № 81, след като те вече са били изградени на степен груб строеж през м. 03.2008 г., предхождащ издаването на фактурите. В тази връзка е прието, че заключението на техническата експертиза не води до опровергаване на извода за липса на безспорни доказателства, че с процесните шест фактури са документирани доставки, които реално са извършени. По отношение на фактура № 467/22.04.2009 г., издадена от "Сити строй груп" ЕООД, с предмет "СМР по договор", съдът е отхвърли жалбата като е приел, че не са опровергани констатациите на ревизиращите, послужила като фактически основания за отказ на правото на данъчен кредит - липсват годни и относими доказателства за изпълнението на услугата, не е установено кой е извършил същата, с какви материали и технически средства е направено това. По отношение на доставката от "Холидей ин" ЕООД по делото е установено, че фактура № 00.... 337/27.03.2009 г., с предмет на доставка арматурно желязо, е включена в справката-декларация по ЗДДС, но не са представени доказателства за плащане. На доставчика е извършена насрещна проверка и е установено, че предходен доставчик на стоката, предвид фактура № 459/27.03.2009 г., е "Сити строй груп" ЕООД. Представени са обяснения от управителя на "Холидей ин" ЕООД, че желязото е товарено от склада на последното дружество, а неговото дружество се явява само посредник по сделката. От ревизираното лице е представено обяснение, че стоката все още не е получена и се съхранява при доставчика на отговорно пазене, съгласно протокол от 27.03.2009 г.; до края на 2009 г. желязото не било използвано, поради промяна на строителната програма на "Сити Дженерал - 1" ЕООД, но не е налице и отказ по изпълнение на доставката. В мотивите на ревизионния доклад е посочено, че на прекия доставчик - Холидей ин ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС, като по отношение на фактура № 459/27.03.2009 г. издадена от Сити строй груп ЕООД е отказано право на данъчен кредит в резултат на констатации за липса на доказателства за осъществяване на доставката, поради липса на складови разписки, експедиционни бележки, както и доказателства, относно предаване на стоката, транспортиране на същата, разплащане по доставката. На това основание при издаването на процесния ревизионен акт е направен извод за липса на доставка на стоки от "Сити строй груп" ЕООД към "Холидей ин" ЕООД по фактура № 459/27.03.2009 г., които да бъдат доставени на ревизираното дружество по фактура № 00.... 337/27.03.2009 г. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че от страна на Сити Дженерал 1 ЕООД не е проведено успешно доказване на фактите, удостоверяващи прехвърляне на право на собственост върху стоката от прекия доставчик. Въз основа на данните за липса на плащане по процесната фактура и по предходната доставка, обясненията на прекия доставчик, че е само посредник по сделката и предвид констатациите в издадения на Холидей Ин ЕООД ревизионен акт, съдът е мотивирал извод че страните са документирали фиктивна стопанска операция. За недостоверна е приета тезата на ревизираното дружество, че стоката е получена, но е оставена на отговорно пазене и не е вложена в строителната му дейност, поради промяна в строителната програма. По отношение на "Фиди инвест" ЕООД и доставката по фактура № 00.... 72/6.04.2009 г., с предмет - реклама по договор, съдът е приел за неоснователна жалбата на ревизираното лице като е осъдил представените по делото доказателства: договор за реклама от 26.03.2009 г., по силата на който доставчикът, в качеството си на представител на "Хоумпейч" ООД и на "Ай Би Си Груп" АД приема да публикува срещу заплащане реклама на възложителя "Сити Дженерал - 1" ЕООД в интернет, във всички линкове, запазени от двете юридически лица и от техни дъщерни дружества. Рекламата е следвало да бъде осъществена в периода от 1.04.2009 г. до 31.12.2009 г. и да представлява банер, с размери 250 x 90 - 100 % импресии. Представен е и договор от 12.11.2007 г., съгласно който "Хоумпейч" ООД и "Ай Би Си Груп" АД възлагат на "Фиди инвест" ЕООД да осигурява рекламодатели. При ревизията е констатирано, че "Фиди инвест" ЕООД не е отразило в дневниците си за покупки фактури, издадени от посочените дружества през периода, в който е издадена на процесната фактура, предвид представените договори от 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. На 30.03.2011 г. от страна на "Фиди инвест" ЕООД са представени допълнително доказателства: заявка от 20.03.2009 г. от ревизираното лице, за публикуване на рекламно каре с размери 250 x 90 - 100 % - импресии в интернет сайтове; протокол от 29.03.2009 г. за приемане на проект на реклама, на основание чл. 4 от договор за реклама, както и протокол за отчитане изпълнението на рекламата от 21.01.2010 г., ведомости за заплати, в които липсват подписи на лицата, упоменати като получили суми по трудово възнаграждение. След проверка в информационната система на НАП е установено, че от страна на "Фиди инвест" ЕООД не са декларирани сключени трудови договори, не са налице данни за плащани осигурителни и здравни вноски за наети лица през ревизирания период. Проверката в информационната система на НАП относно "Хоумпейч" ООД и "Ай Би Си Груп" АД е установила, че те са регистрирани по ДОПК, но според декларираното в подадените ГДД по ЗКПО, двете дружества не са извършвали дейност през 2009 г. При тези фактически данни е обоснован извод, че представените доказателства, представляващи частни документи, оценени след съвкупната преценка и анализ на всички данни по делото, включително данните за осчетоводяване на спорната фактура в счетоводството на доставчика и съдържанието на цитираните договори, не са достатъчни да обосноват наличие на осъществена доставка на услугата, в полза на дружеството - жалбоподател. Липсват преки или косвени данни рекламният банер действително да е изработен и публикуван от "Фиди инвест" ЕООД. Липсват доказателства за плащане по фактурата, както и доказателства, че "Фиди инвест" ЕООД е ползвало като подизпълнители "Хоумпейч" ООД и "Ай Би Си Груп" АД. Съдът не е кредитирал представения в съдебното производство анекс от 10.01.2008 г. към договор за осигуряване на рекламодатели от 12.11.2007 г., като е приел, че е без достоверна дата и е съставен за целите на обжалването. Направен е краен извод за липса на реално извършена доставка на услугата, която е посочени във фактурата, респ. за липса на настъпило данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 ЗДДС). Относно корпоративния данък е установено, че предвид становището за липса на доставка на услугата, документирана във фактура № 00.... 72/6.04.2009 г. с предмет - реклама по договор, издадена от "Фиди инвест" ЕООД, е прието, че "Сити Дженерал - 1" ЕООД е осчетоводило разходи за външни услуги, по отношение на които са налице условията на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, т. е. отчетен е разход за заплащане на възнаграждение за услуги, без същите да са реално осъществени. На това основание е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. с разхода по фактурата. Решението е правилно. По основния спорен въпрос относно материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по процесните фактури, изводите на първоинстанционния съд за недоказано действителното осъществяване на преките доставки, съответстват на установените по делото факти и са изградени при правилно приложение на материалния закон. Както националното право - чл. 68 и сл. от ЗДДС, така и правото на ЕС обвързват възникването на правото на данъчен кредит с действителното осъществяване на доставки на стоки и услуги /в този смисъл т. 33 от решението по дело С-285/11 на СЕС/. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. В този смисъл е и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане върху вещ като собственик. Нормата на чл. 9 от ЗДДС дефинира доставката на услуга като всяко извършване на услуга по смисъла на чл. 8 от същия закон. Нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че данъчното събитие при доставки на услуги възниква към момента на извършването им. Принципно основателно е възражението на процесуалния представител на касатора, че трудностите в случаи като процесния са свързани с преценката, при какви условия доставката на стоки и слуги следва да се приеме за реално осъществена, но доводът, че за доказването им е достатъчно само наличието на фактура, не намира законова опора. Съгласно практиката на СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, данъчнозадълженото лице, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност. С оглед характера на престацията по доставките на стоки от Сити строй груп ЕООД и Холидей Ин ЕООД - родово определени вещи, правилно съдът е обсъждал индивидуализирането на стоката съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД във връзка с установяване момента на прехвърляне на право на данъчен кредит и момента на настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. По отношение на доставките на услуги от Сити строй груп ЕООД - СМР по договор и от Фиди Инвест ЕООД - рекламна услуга правилно съдът е извършил преценка относно наличието на резултат от изпълнението им. По доставките от Строй сити груп ЕООД изводите, че по делото не е доказано индивидуализирането на стоките чрез тяхното предаване от прекия доставчик на ревизираното лице се подкрепят от събраните и описани по-горе доказателства. В договора от 15.04.2008 г. не се съдържат конкретни уговорки относно начина на предаване и получаване на стоките. В договора от 20.05.2008 г. е уговорено, че при предаването на стоките страните подписват приемо - предавателен протокол, като констатациите в него ги обвързват относно факта на предаването и относно отсъствието на начални недостатъците на стоката. Съгласно т. 4 от същия договор, местоизпълнението е уговорено на територията на град София и в частност в склада на купувача - ревизирано лице, а транспортът по следния начин - продавачът и пряк доставчик се задължава да го извърши за сметка на и на риск на купувача, чрез посочен от последния превозвач и съгласно указан маршрут. В случая не е спорно, че приемо - предавателни протоколи във връзка с изпълнението на договора от 20.05.2008 г. не са съставени между страните. За удостоверяване на този факт при ревизията от прекия доставчик са представени посочените експедиционни бележки, в едно препис от фактурите и спесификации към всяка от тях. Експедиционните бележки съдържа подписи на предал и приел, но не и данни, че тези подписи изхождат от страните по пряката доставката. По делото не са представени и доказателства за осъществяване на превоз от посочения в експедиционните бележки превозвач - Универс транс ЕООД. По договора от 20.05.2008 г. изрично е уговорено, че доставката се осъществява с транспорт за сметка на ревизираното лице. Както при ревизията, така и в съдебното производство не са представени доказателства в тази връзка. Поради това правилно съдът се е позовал на констатациите от информационната система на НАП за липса на декларирани от Универс транс ЕООД доставки на транспортни услуги. Действително касаторът разполага със собственост транспорт, видно от приложените по делото свидетелства за регистрация на МПС, но в случая не се твърди, процесните доставки в данъчни периоди да са осъществени от Сити Дженерал 1 ЕООД чрез изброените от вещото лице товарни автомобили. В случая като превозвач е посочено трето лице. Противно на твърденията в касационната жалба в експедиционните бележки не са посочени превозните средства, с които е извършен превозът на стоката от обект на доставчика до обектите, на касатора находящи се в кв. Бояна и на бул. България № 81. Поради това не може да извърши преценка, че предаването на стоката е осъществено чрез превозвач Универс транс ЕООД. Неотносими към осъществяването на процесните доставки са доводите, че това дружеството е признато за действителен превозвач на арматурно желязо по ВОД, реализиран в м. 09.2008 г. и на това основание от решаващия орган е отменен ревизионният акт по отношение установените задължения в този данъчен период. Видно от мотивите на издаденото решение, мотивите за отмяна на акта се основават освен на обстоятелството, че Универс транс ЕООД разполага с превозно средство и на представените по делото превозни документи за осъществяване на доставките. За доставките в процесните периоди на м. 04.2008 г. и м. 05.2008 г. не са представени такива доказателства, поради което правилно съдът е приел, че не се установява елемент от фактическия състав по индивидуализирането на стоките и не се доказва момента на прехвърляне на право на собственост, който е релевантен за осъществяване на доставките и за момента на настъпване на данъчно събитие и изискуемостта на данъка по чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Следва да бъде споделено и констатираното противоречие между място на получаване на арматурното желязо обектите "Бояна" и бул. "България" № 81, посочено в експедиционните бележки и твърденията на касатора в съдебното производство, че получаването е осъществено в складово помещение, на Околовръстен път, собственост на "Сити Дженерал - 1" ЕООД. Налице и противоречие относно обстоятелство в кой обект е вложено процесното арматурно желязо - само в обектите "Бояна" и бул. "България" № 81 или и в трети обект - в Бистрица. Действително по делото от заключението на СТЕ е установено, че арматурно желязо от вида и в количество близко до фактурираното е използвано в строителната дейност на дейност на ревизираното лице и е участвало при формиране себестойността на обектите в кв. "Бояна" и бул. "България" № 81, кв. Бистрица. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел за недоказано това обстоятелство само въз основа на констатацията, че към момента на издаване на процесните фактури обектите са изградени в степен на завършеност към м. 03.2008 г. "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Но при липсата на доказателства относно конкретните обстоятелства относно предаване и получаване на стоките, крайният извод на съда, че въз основа на заключението на СТЕ, не се установява реалното осъществяване на доставките е правилен и следва да бъде споделен. С оглед на изложеното, следва да бъде прието, че решението в частта, в която е приет за законосъобразен отказът на правото на данъчен кредит в данъчни периоди м. 04.2008 г. и м. 05.2008 г. по фактурите, издадените от Сити строй груп ЕООД не страда от посочените в касационната жалба породи и следва да се остави в сила в тази част. По отношение на "Холидей ин" ЕООД относно фактура № 00.... 337/27.03.2009 г., с предмет на доставка арматурно желязо, по делото не са представени доказателства за предаване на арматурно желязо на ревизираното лице, поради което и предвид изложените по-горе съображения следва да се приемат за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на реална доставка по процесната фактура. За пълнота на изложеното и предвид възраженията в касационната жалба, следва да се посочи, че предметът на посредническата дейност по смисъла на чл. 49 и сл. от ТЗ е различен от предмета на договора за продажба на стоки, какъвто е процесния случай. По отношение на фактура № 467/22.04.2009 г., издадена от "Сити строй груп" ЕООД, с предмет "СМР по договор", в касационната жалба не са изложени конкретни доводи. При преценката за спазване на материалния закон, настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсват годни и относими доказателства за изпълнението на строително-ремонтни работи, поради което изпълнението на доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит са недоказани. По отношение на "Фиди инвест" ЕООД и процесната фактура № 00.... 72/6.04.2009 г., с предмет - реклама по договор, правилно е посочено, че дружеството не е отразило в дневниците си за покупки фактури, издадени от "Хоумпейч" ООД и "Ай Би Си Груп" АД през периода на издаване на процесната фактура. Двете дружества не са извършвали дейност през 2009 г. Административният съд правилно е посочил, че липсват преки или косвени данни рекламният банер действително да е изработен и публикуван от "Фиди инвест" ЕООД. Липсват доказателства за плащане по фактурата, както и доказателства, че "Фиди инвест" ЕООД е ползвало като подизпълнители "Хоумпейч" ООД и "Ай Би Си Груп" АД. Правилно е отхвърлената жалбата на дружеството в тази част. Правилно е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. с разхода по фактура № 00.... 72/6.04.2009 г. с предмет - реклама по договор, издадена от "Фиди инвест" ЕООД, тъй като доставката не е извършена, следователно процесната сделка е сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Осъщественото плащане по процесната фактура води до хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, а именно - заплащане на възнаграждение за услуги, без те да са реално осъществени. Предвид всичко изложено, се налага краен извод, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОДОП" - София не следва да се уважава въпреки изхода на спора, тъй като присъденото такова е в максималния предвиден размер за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение,