Решение № 373 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 407/2012 г.

Решение № 373 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 407/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 653 от 26.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1234/2010 г. по описа на Софийски градски съд, II-а въззивен състав, с което е бил отхвърлен иск по чл. 75 ЗС, предявен от В. М. Т. против Л. Х. Р. и "С. Д. -I" Е. за възстановяване на отнето на 16.11.2004 г. от ищцата владение на реална част от 2647 кв. м. от поземлен имот № 4, кв. 7 по плана на [населено място], кв. Б., м. "Б. път". Касационното обжалване е допуснато във връзка с оплакването в жалбата, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като търсената владелческа защита се отнася за отнемане владението от ищцата, осъществено на 15.07.2004 г., а не на 16.11.2004 г., както е приел въззивният съд. В касационната жалба се излагат доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото и обстоятелствената част, и петитумът на исковата молба сочат на иск, с който се търси защита срещу отнемане на владението на 15.07.2007 г. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, тъй като считат, че ищцата е била отстранена от имота на 15.07.2004 г. на правно основание в изпълнение на заповед по чл. 126ж ГПК (отм.), а доколкото същата заповед впоследствие е отменена, то и владението на ищцата е било възстановено на 16.11.2004 г., така че тя няма интерес от предявения иск. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Д. в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск е основателен. При предявяване на исковете по чл. 75 и 76 ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретния времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на владението да бъде защитавано по съдебен ред. Предметът на спора и правната квалификация се определят от съда според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум. В настоящия случай е видно, че твърдението в исковата е било за незаконно отнемане на имота от владението на ищцата, станало на датата 15.07.2004 г., тъй като е извършено въз основа на заповед по чл. 126ж ГПК /отм./, която впоследствие е била отменена. Вярно е, че в исковата молба са описани и събитията, станали на 16.11.2004 г., но според ищцата те не са довели до окончателното възстановяване на отнетото й владение. С оглед на тези данни следва да се приеме за необоснован изводът на въззивния съд, че се търси защита срещу две отнемания на владението, както и че искът за първото отнемане, станало на 15.07.2004 г. е неоснователен, тъй като отнетото на тази дата владение било възстановено и по този начин нарушението е преодоляно. Доколкото е прието, че второто отнемане е на 16.11.2004 г., то за него искът е отхвърлен, тъй като към този момент не е налице изискването на чл. 75 ЗС за непрекъснато владение в продължение на повече от шест месеца / владението е било прекъснато от 15.07. до 16.11.2004 г./ С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че съдът се е произнесъл по иск, който не е бил предявен, а по предявения иск - за защита срещу отнемане на владението, станало на 15.07.2004 г. не се е произнесъл, поради което решението следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за постановяване на ново решение по същество на спора с оглед защитата на владение, отнето на 15.07.2004 г., и при съобразяване на данните, че ищцата не е възстановила окончателно фактическата си власт върху имота на 16.11.2004 г. и че същият и до настоящия момент е във владение на втория ответник. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение