Решение № 680 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8053/2008 г.

Решение № 680 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8053/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Фани Любомирова Димитрова от гр. София против решение № 300 от 29.04.2008 г. по адм. д. № 6165 по описа за 2007 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 31/20.11.2007 г. на Управителя на НОИ. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 114, ал. 2 от КСО, чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 18 от Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване, необоснованост и неправилно прилагане на административнопроизводствени правила. Ответникът Управителят на Националния осигурителен институт, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал становище за уважаване на касационната жалба с предложение за връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София град е решение № 31 от 20.11.2007 г. на Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и потвърдените с него две разпореждания № 4301046956 (протокол 35515 от 18.10.2007 г. и № 4301046956) протокол 35802 от 30.10.2007 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване. С първото разпореждане е извършено изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, считано от 4.05.2000 г., на получаваната от Фани Любомирова Димитрова от гр. София лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изменението е обосновано с наличието на предпоставките по чл. 37, ал. 3 от НПОС - с решение от 9.07.2007 г. на Чешкия осигурителен институт на лицето е отпусната пенсия за положен на територията на Чешката република трудов стаж, в който е включено времето на фактически положен труд от 19.05.1971 г. до 19.05.1972 г. Същият период е бил зачетен при отпускането на пенсията през 1998 г. като трудов стаж при ползван отпуск за майчинство съгласно българското законодателство. С второто разпореждане пенсионерът е задължен да възстанови на основание чл. 114, ал. 2 от КСО сумата 2705.46 лв., представляваща получени в по-голям размер пенсии за периода 4.05.2000 г. - 31.10.2007 г. Решението на Административен съд - София град, с което жалбата е изцяло отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във вр. с чл. 18 от Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.). Съдът законосъобразно е приел, че при отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чешките правни разпоредби правилно е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателката за времето от 19.05.1971 г. до 19.05.1972 г., през което тя фактически е упражнявала трудова дейност на територията на Чешката република. Същият период е приравнен на трудов стаж като ползван отпуск по майчинство по българското законодателство и е бил зачетен при отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст през 1998 г. След 4.05.2000 г. така приравненият трудов стаж следва да бъде изключен от общата продължителност на българския осигурителен стаж и размерът на пенсията да се определи съгласно националното законодателство. Оспореното разпореждане за изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст е издадено от компетентното длъжностно лице при наличие на фактическите предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Добросъвестно получените в по-голям размер суми за пенсии при прилагане на разпоредбите на двустранната спогодба с Чешката република след 4.05.2000 г. подлежат на възстановяване на основание чл. 114, ал. 2 от КСО. След като е подложил на обсъждане размерите на получените и дължимите суми за пенсии, отразени в първото разпореждане и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е обосновал извод за правилно и законосъобразно определяне на размера на задължението. Касационните доводи за материалноправни нарушения по чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 18 от Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване са неоснователни. Разпоредбата на чл. 6 от спогодбата предвижда прилагане с предимство на правните разпоредби на договарящата държава, на чиято територия се извършва трудовата дейност. В разглеждания случай през спорния период лицето е осъществявало трудова дейност единствено на територията на Чешката република и поради това с решението си 9.07.2007 г. Чешката осигурителна институция е зачела осигурителния стаж и е определила размера на пенсията съгласно чешкия закон. През същия период жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност на територията на Република България, но времето е било приравнено и зачетено за трудов стаж предвид ползвания отпуск по майчинство съгласно българските закони. При положение, че реално придобитият трудов стаж в едната страна се покрива с приравнено за трудов стаж време в другата страна, следва да бъде зачетен само действителният стаж. Разпоредбата на чл. 18 от спогодбата, която намира систематичното си място в Раздел II Специални разпоредби, Прилагане на правните разпоредби на Чешката република, е приложима в случай, че през едно и също време лицето е полагало трудов стаж на териториите и на двете страни. В този смисъл е нормативното решение, възприето от чл. 37, ал. 3 от НПОС, съгласно която при отпускане на пенсии по международен договор, когато осигурителният стаж, придобит в двете страни, съвпада, той се зачита за положен в Република България, ако трудовата дейност фактически е извършвана на нейна територия. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 2 от КСО. Посочената разпоредба въвежда изключение от правилото за недължимост на добросъвестно получени суми по осигурителни плащания в случаите, когато се прилагат разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Жалбоподателката Димитрова е действала добросъвестно при получаване на пенсиите, но двукратното зачитане на един и същи период за осигурителен стаж при определяне на размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст при действието на двустранната международна спогодба е недопустимо. Сумите, подлежащи на възстановяване като разлика между получените и полагащите се пенсии, са посочени в първото разпореждане. Назначеното вещо лице е потвърдило правилността на изчисленията, с оглед на което първо- инстанционният съд законосъобразно е приел за несъществено допуснатото нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на второто разпореждане по чл. 114, ал. 2 от КСО. Възражението за частично погасяване на задължението поради изтекла петгодишна погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО е неоснователно. На основание чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс погасителният давностен срок за публичните вземания започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на настъпване на изискуемостта. В разглеждания случай задължението за възстановяване на сумите е възникнало на датата 9.07.2007 г., от която на жалбоподателката е била отпусната пенсия за старост по чешкото законодателство с начална дата 4.05.2000 г., а е станало изискуемо на 1.01.2008 г. По изложените съображения постановеното от Административен съд - София град решение, с което жалбата против оспорените административни актове е отхвърлена като неоснователна, е правилно. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,