Решение № 5604 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2013 г.

Решение № 5604 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по три касационни жалби, първата подадена от Здравко Велинов Омаров, втората от Никола Иванов Антонов и Филип Любенов Макаков, чрез техните процесуални представители, а третата подадена от Румен Красимиров Ангелов лично. Касационните жалби са срещу решение № 59/14.05.2013 г. по адм. д. № 9/2013 г. по описа на Административен съд Кърджали. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Южен централен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-434/23.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна сграда", находящ се в поземлен имот № 000478 в землището на с. Паспал, община Ардино. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че строителството е извършено без строителни книжа, при липса на кадастрален и регулационен план за с. Паспал, както и одобрен ПУП по реда на ЗУТ, като имотът попада извън регулацията на селото. Обсъдил е доводи относно липсата на условия, които да характеризират строежа като търпим. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за липса на издадени за извършеното строителство строителни книжа. Касае се за постройка, изградена със средства на местното население, ползвана като обществено обслужваща за погребални обреди. Спрямо така установените факти съдът правилно и приложил материалния закон. Релевантните за спора обстоятелства са наличие или липса на строителни книжа и възможност строежът да бъде определен като търпим. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж. Търпимостта на строежа пък е изследвана изчерпателно в първоинстанционното производство като съдът правилно е отчел неприложимостта на хипотезите на § 16 ПР ЗУТ, § 127 и § 184 ПЗР ЗИДЗУТ, което изключва възможността за запазването на строежа като търпим. Издаденото на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ удостоверение за търпимост на незаконния строеж от община Кърджали с дата 15.02.2013 г. е неотносимо към настоящата заповед. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ е приложима за незаконни строежи, извършени през периода 1.07.1998 г. -31.03.2001 г., какъвто е настоящия, но като материалноправна норма, действаща занапред, е неприложима по отношение на издадени, но невлезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи към 26.11.2012 г. - датата на влизане в сила на тази разпоредба. Касационният довод, залегнал и в трите касационни жалби, за неправилност на решението поради нарушение по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е неоснователен. Съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на дирекцията за национален строителен контрол. Безспорно е, че при съставяне на констативен акт № 21/19.10.2012 г., поставил началото на административната преписка, наред с двама служители на РО "НСК" Кърджали към РДНСК-ЮЦР, е участвало и лице кметски наместник на с. Стояново, общ. Ардино. Така определен, съставът на проверяващите обекта сочи на несъществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, тъй като мнозинството от експертите са длъжностни лица в РДНСК от една страна, а от друга - констатациите, залегнали в акта, отговарят на ситуацията на място с минимални отклонения, които не могат да се характеризират като съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на акта. Всички тези характеристики сочат на незаконен строеж, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената при липса на допуснати съществени нарушения при издаването й. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалния закон и обосновано решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на процесуални норми, поради което спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение