Решение № 13001 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2015 г.
ВАСIV отделение01.12.2016 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1092/14.05.2015 г. по адм. дело № 2721/2014 г. на Административен съд-В. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-14-7706-292/14.07.2014 г. на областния управител на област с административен център гр. В. ОСЪЖДА Областна администрация-В. да заплати на Р. Д. К. от гр. В., сумата от 309.50 лв /триста и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени в касационното производство разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13001 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. К. от гр. В., чрез процесуалния й представител адвокат И. К., против решение № 1092/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2721/2014 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-7706-292/14.07.2014 г. на областен управител на област с административен център В. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, приложимия материален закон и необосновано. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Прави се искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - областен управител на област с административен център В., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалбата на Р. К., против заповед № РД-14-7706-292/14.07.2015 г. на областния управител на област с административен център В., с която на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, чл. 13, ал. 3 и чл. 55, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, А. В. Г. е определен за спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на недвижим имот - частна държавна собственост, актуван с АДС № 7901/5.08.2011 г., находящ се в гр. В., ж. к. "Младост", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Жалбоподателката в първоинстанционното производство твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон. Сочи, че административният орган не е съобразил, че класираният на първо място участник не е извършил предварително оглед на имота в определения със заповедта за провеждане на търга срок, поради което и представената от него декларация в тази връзка, представлява документ с невярно съдържание, нито наличието на предходна заповед на областния управител на област с административен център В. за изземване на имота, относно законосъобразността на която има висящо съдебно производство. Съдът е приел, че атакуваният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон, при което отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението е изтъкнато, че определената с нарочна заповед комисия отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 ППЗДС, както и че няма допуснати нарушения в работата й, видно от съставения съгласно чл. 53 ППЗДС протокол. Изложени са съображения, че процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имоти - частна държавна собственост е подробно описана в разпоредбите на чл. 51 - 54 ППЗДС, а критерият за класиране на предложенията на допуснатите до участие в търга кандидати е посочен в чл. 54, ал. 1 от Правилника, като редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред, според размера на предложената цена. При това е направен извода, че извършването на оглед на имота от кандидатите цели предоставяне на възможност за запознаване с обективното му състояние и предлагането на съответна наемна цена, поради което, дори да се приеме, че заинтересованата страна не е извършила предварителен оглед, и само е декларирала, че й е известно състоянието на имота, представената декларация не опорочава проведения търг. Във връзка с наведените от жалбоподателката твърдения и характера на декларацията - частен диспозитивен документ, следва да се отбележи, че неправилно административният съд е открил нарочно производство по оспорване на истинността на нейното съдържание, но това само по себе си не съставлява съществено нарушение на процесуални правила, даващо основание за отмяна на първоинстанционното решение. Видно от приложените в преписката доказателства, обосновано е прието, че със заповед № РД-14-7706-208/28.05.2014 г. на областния управител на В., е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем на процесния имот, предназначен за жилищни нужди, при първоначална наемна цена - 102 лв. на месец, утвърдена е тръжната документация, посочени са изискуемите документи, със срок за подаването им и срок за извършване на оглед на имота, и е назначена комисия, която да проведе търга, при изричното посочване, че в имота има държател. Между страните липсва спор и че със заповед № РД-14-7706-272/8.07.2014 г., областният управител на област с административен център В. е наредил да бъде иззет имота - частна държавна собственост, от Р. К., на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 ЗДС, по жалбата срещу която заповед, към настоящия момент има постановено влязло в сила решение № 18/4.01.2016 г. по адм. дело № 15769/2014 г. на ВАС, трето отделение, с което тя е отменена като незаконосъобразна, по мотиви, че не са били налице предпоставките за издаването й по чл. 80 ЗДС. Т. обстоятелство налага да се приеме, че административният орган - областен управител на област с административен център В. е нарушил задължението си по чл. 35 АПК преди издаване на атакуваната пред първоинстанционния съд заповед, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да обсъди всички обяснения и възражения на страните. Това задължение е израз на служебното начало в административния процес, регламентирано в чл. 9, ал. 2 АПК и налага на административният орган да събере всички необходими доказателства дори и когато няма искане за това от заинтересованите страни. Следва да се има предвид, че въпросът дали Р. К. владее или държи без основание имота, е от съществено значение за преценката относно това, налице ли е възможност за отдаване под наем на имота на трето лице, по предназначението му за жилищни нужди. В този смисъл, ако административният орган беше изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК би достигнал до други фактически изводи, обуславящи различни изводи относно възможността за провеждане на процесната тръжна процедура. Поради това настоящият състав счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК, за отмяната на крайния акт в тази процедура. Действително, процедурата по отдаване под наем е проведена съобразно възможността, визирана от чл. 19 ЗДС, отделни имоти или части от имоти - частна държавна собственост, да се отдават под наем за срок до десет години, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с ППЗДС, въз основа на резултатите от който се сключва договор за наем. Търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството, в която се определят: имотите или частите от тях, които ще се предоставят под наем; срокът за отдаване; първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС; предназначението на имотите или частите от тях; видът на търга; датата, мястото и часа за провеждане на търга; други специфични условия /чл. 13, ал. 2 ППЗДС/. Според ал. 3 на чл. 13 ППЗДС, търгът се провежда по реда на глава V "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл./ ППЗДС и приключва със заповед на министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/, като в случая именно предложилият най-висока цена А. Г., е определен за спечелил търга участник с процесната заповед № РД-14-7706-292/14.07.2014 г. на областния управител на област с административен център В. Неоснователен е и основният довод, релевиран в първоначалната и в касационната жалба - че спечелилият търга не е извършил предварително оглед на имота в посочения в заповедта за провеждане на търга срок, тъй като дори и установено това твърдение, нарушението не би било съществено, за да обуслови отмяната на крайния административен акт. Не намира основание и твърдението на жалбоподателката, че не е била допусната до работата на комисията при отваряне на пликовете и съобщаване на резултатите, доколкото според чл. 52 ППЗДС участниците в търга могат, но не е задължително, да присъстват при отварянето и разглеждането на ценовите предложения. Независимо от горното, предвид допуснатото от органа съществено нарушение по смисъла на чл. 35 АПК, опорочило съществено включително атакуваната пред първата инстанция заповед за определяне на спечелилия търга участник, настоящият състав приема, че решението на административния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, с оглед установените по делото обстоятелства, с които касационната инстанция е длъжна да се съобрази според правилото на чл. 142, ал. 2 АПК, субсидиарно приложимо на основание чл. 228 АПК. При това и с оглед изяснеността на спора от фактическа и правна страна, и установената незаконосъобразност на заповед № РД-14-7706-292/14.07.2014 г. на областния управител на област с административен център В., следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което тази заповед да бъде отменена. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в това производство разноски в размер общо на 309.50 лв., от които адвокатско възнаграждение 300 лв., платена държавна такса 7.50 лв. и преводна такса в размер на 2 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение