Решение № 10885 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Бургас Ник Инвест ЕООД, ЕИК 204153771, чрез процесуалния представител адв. Найденова, против Решение 865/30.04.2025 г., постановено по адм. дело 249/2023 г. по описа на Административен съд Сливен. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключенията за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и за осъществени продажби на паркоместа и гаражи от дружеството на занижени цени. На следващо място възраженията са насочени срещу съдебните изводи относно данъчното третиране на бартерната сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС с предмет учредено право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство от страна на Бургас Ник Инвест ЕООД. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Сливен е бил Ревизионен акт (РА) Р-02002022004360-091-001/24.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в потвърдената част с Решение 60/19.06.2013 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 03, м. 08, м. 10 и м. 11.2021 г. в общ размер на 86 895,51 лв. главница и законна лихва в общ размер на 12 316,15 лв. От фактическа страна съдът е установил, че ревизионното производство на Бургас Ник Инвест ЕООД със съответния обхват по ЗКПО и ЗДДС е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-02002022004360-020-001/25.08.2022 г. като резултатите по ЗКПО не са предмет на спора по делото. След извършените процесуални действия в хода на административното производство, решаващият състав е разгледал констатациите на органите по приходите във връзка с придобитото право на строеж върху недвижим имот в гр. Бургас, к/с Лазур, съгласно НА 143, том IV, дело 661/21.08.2019 г., срещу задължението за проектиране, строеж и въвеждане в експлоатация. С оглед на събраните доказателства ревизиращият екип е открил още, че разходите и получените авансови плащания от клиенти във връзка със строителството на сградата (жилищна сграда с подземен гараж и ограда в имот ид. 07079.607.317 по КК), са отнесени текущо през отчетните 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в нарушение на изискванията на ЗСч., както и че е налице неотчетен приход от продажбата на гараж 2 по НА 20/04.03.2021 г. Предложенията за установяване са обективирани в съставения Ревизионен доклад Р-02002022004360-092-001/21.02.2023 г., въз основа на който е издаден процесният РА. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати три съдебно-технически експертизи (СТЕ), първата от които е възложена на вещото лице М. Д., а останалите на вещото лице Г. М.. Експертните отговори са дадени в констативната част на решението и са възприети по същество като компетентни, обосновани и кореспондиращи със събраните писмени доказателства. От правна страна административният съд е приел оспорването за допустимо и след извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и при липса на съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби. Оплакванията на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са отхвърлени след обсъждане на изяснените факти и събраните доказателства. По съществото на спора са споделени като обосновани констатациите в РА/РД за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. На следващо място Административен съд - Сливен е изложил мотиви във връзка с определените задължения по ЗДДС за м. 10.2021 г. Отчел е фактите, че строителството на жилищната сграда е реализирано, видно от издадения Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа Образец 15 от 01.03.2021 г. и същата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от 20.10.2021 г. на Началника на РДНСК Бургас. Съпоставката на данните разкрива, че към момента на възлагане на строителството пазарната стойност е определена от лицензиран оценител в размер на 210 265,53 лв. без ДДС, приетата от ревизиращите окончателна сума е в размер на 417 900,80 лв. и последната е по-ниска от представената справка от задълженото лице за себестойността на конкретните обекти (в размер на 417 901,35 лв.) или резултатът, получен от вещото лице по СТЕ (511 809,41 лв. без ДДС). В същото време ревизираното дружество не е начислило ДДС за строителната услуга за 15-те броя обекти, които получават собствениците на поземления имот срещу учреденото право на строеж с НА от 21.08.2019 г. Описаното поведение е в противоречие с разпоредбите на чл. 130, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 26, ал. 7 и чл. 25, ал. 8 ЗДДС, според които дружеството е следвало да издаде фактури на учредителите на правото на строеж и да начисли ДДС към 20.10.2021 г. Съдът е намерил за обоснован извода в РА за извършени продажби на занижени цени. В тази част размерът на дължимия ДДС за м. 03, м. 08 и м. 11.2021 г. от 3 315,35 лв. е определен законосъобразно от ревизиращите органи, тъй като установената в хода на съдебното дирене средна пазарна цена на 1 кв.м. площ от 735,60 лв. без ДДС, е по-неблагоприятна за жалбоподателя спрямо възприетата с акта от 707,97 лв. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Бургас Ник Инвест ЕООД за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според съображенията, административният съд е приключил делото без по него да бъдат събрани необходими и релевантни доказателства. В тази насока касаторът визира поставените задачи към СИЕ вещото лице да посочи кога е възникнало данъчното събитие по НА 143 от 2019 г. и да определи какви са данъчните задължения на жалбоподателя по ЗКПО и ЗДДС. Вече бе уточнено по-горе, че резултатите по ЗКПО са извън пределите на правния спор. Поради правния характер на поставения въпрос във връзка с данъчното събитие по сделката между Бургас Ник Инвест ЕООД и физическите лица собственици на поземления имот, компетентен да даде отговор е единствено административният съд. Освен посочената неотносимост към естеството на спора, първоначално съдът е назначил СИЕ и е указал двукратно на жалбоподателя да внесе депозит за изготвяне на експертизата, което не е сторено от негова страна в определените процесуални срокове. В случая не се твърди пропускането да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Необоснованото процесуално поведение, довело до отлагане на делото, не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е съобразил фактическата обстановка в цялост и се е произнесъл по всички заявени оплаквания от жалбоподателя при изграждане на изводите си по двата основни въпроса по делото дали в хода на ревизията органите по приходите са доказали предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и респективно, законосъобразно ли е данъчното третиране на извършената строителна услуга в случая, като част от бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС. Релевантните факти са изведени последователно в мотивите при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. По отношение на първото обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК касаторът не сочи доказателства, опровергаващи изводите за нарушение на счетоводните стандарти и дори напротив потвърждава (стр. 4 от КЖ) неотчитането на прихода от продажбата на гараж 2 по НА 20 от 04.03.2021 г. С РА правилно са определени допълнителни задължения за ДДС върху неотчетения приход в размер на 1 631,01 лв. и са отстранени, до възможната степен, фискалните последици от продажбата на паркоместа на занижени цени. Безспорен факт е, че отчетените приходи от Бургас Ник Инвест ЕООД за 1 кв. м. са в диапазон между 194,45 лв. и 543,29 лв., т.е. в някои от сделките отклонението е повече от 200%. В тази част на спора мотивите на решаващия съд се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК като издържани от фактическа и правна страна. Доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, са изцяло неоснователни. В тази насока следва да се съобрази, че според определението в чл. 14, § 1 Директива 2006/112/EO относно общата система на ДДС, доставка на стока е прехвърлянето на право на разпореждане с материална собственост като собственик. Съгласно постоянната практика на СЕС понятието доставка на стоки по чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕО не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т. 33 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело C-78/12, "Евита- К"). Съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. чл. 5, ал. 1 ЗДДС, учредяването на вещно право на строеж е доставка на стока, а чл. 45, ал. 2 ЗДДС в приложимата редакция разпорежда, че учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Спорът в съответната част е концентриран върху доставката на строителните услуги от дружеството, предоставени в замяна на отстъпеното право на строеж от собствениците. Извършената корекция с РА по ЗДДС за м. 10.2021 г. не противоречи на обстоятелството, че при изповядване на НА са били налице всички релевантни елементи на бъдещата услуга, съгласно тълкуването в решение от 19.12.2012 г. по дело C-549/11 на СЕС. Според чл. 25, ал. 7 ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка; в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане, а според ал. 8 на чл. 25 ЗДДС, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. В този смисъл е неточно позоваването в касационната жалба на нормата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС (в ред. преди изменението с ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) във връзка с третирането на авансовите плащания за доставките, извършени след датата на регистрацията по този закон. В случая е налице бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС - две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно чл. 130, ал. 3 ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие, се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. Бургас Ник Инвест ЕООД е регистрирано по ЗДДС след 12.09.2019 г., т.е. след учредяване на правото на строеж по НА от 21.08.2019 г., така и към момента на фактическото изпълнение и включително при завършването на строителството на обектите през 2021 г. Задълженото лице не е начислило дължимия ДДС, поради което това е извършено правомерно от ревизиращия екип като е определен окончателно размер на дължимия ДДС от 83 580,16 лв. Заключенията на СТЕ (основно и допълнителни) са обвързани правилно в съдебните мотиви с безспорните факти и доказателствата по делото в изпълнение на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Данъчната основа, върху която е начислен ДДС в общ размер на 417 901,35 лв., е определена на база представена от самото дружество информация относно себестойността на строителството, като по този начин е съобразено тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС по дело С-549/11, относно начина на определяне на данъчната основа. Не се твърди издаването на фактури от Бургас Ник Инвест ЕООД и начисляване на ДДС за извършените от него строителни услуги след датата на регистрацията по ЗДДС в полза на физическите лица - собственици. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение 865/30.04.2025 г. на Административен съд - Сливен за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски е неоснователна. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,