Решение № 440 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2020 г.

Решение № 440 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Илиев, против решение № 1566 от 04.03.2020 г., постановено по адм. д. № 7818/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт в оспорваната му част не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "София констръкшън системс къмпани" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил едностранното прекратяване на Договор за осигуряване на заетост № РР-08-10-2079 #10 от 24.08.2018 г., обективирано в Решение/писмо/ рег. № РР-08-10-2079 #62/14.06.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбата е допустима, а по същество основателна. Според АССГ обжалваният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Въз основа на горното АССГ е отменил административния акт. Решението е правилно. От доказателствата по делото се установява, че Агенцията по заетостта се явява бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който едновременно с това е и администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за държавните помощи, тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ по смисъла на § 1, т. 7 ЗДП, за която е налице изискване за спазване на разпоредбите на Регламент № 1407/2013 и Регламент № 1408/2013. Процесният договор за безвъзмездна финансова помощ е сключен на 24.08.2018 г. и е за програмния период 2014 – 2020 г. Оспореният акт е едностранно властническо волеизявление за прекратяване на договор, който е сключен по проект "Работа", поради което и с оглед на чл. 19а, ал. 1 АПК договорът е административен. Поради това и в съответствие с чл. 19ж АПК подлежи на обжалване по реда на АПК. Съдът правилно е приел, че е местно подсъден да разгледа спора, тъй като разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК е приложима само за индивидуални административни актове, а с оглед на чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете във връзка с административен договор се разглеждат по реда на глава десета, раздел първи. Видно от акта за едностранно прекратяване на договора, органът се е позовал на чл. 9. 3, буква "а" от Общите условия. Съгласно разпоредбата възложителят, т. е. касаторът, има право да развали договора чрез едностранно писмено предизвестие, в случай че работодателят не изпълни някое от поетите по договора задължения. По отношение на констатираните от органа неизпълнени задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, напълно правилно съдът е приел, че тези задължения не са правно квалифицирани в акта. Липсва посочване на нарушената разпоредба от договора. Посочената правна квалификация от общите условия към сключения административен договор препраща към неизпълнение на задължения от административния договор. След като твърди, че такива не се изпълнени, органът е следвало да посочи кои задължения от договора не са изпълнени и с коя разпоредба от същия те са вменени на бенефициера за изпълнение. На следващо място адм. орган не е посочил и законова разпоредба, послужила като правно основание за прекратяване на договора. Без конкретно правно основание и без конкретни факти съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на акта, тъй като не може вместо органа да преценява кои са осъществените факти и към коя правна норма следва да бъдат подведени. Цитираните в акта констативни протоколи от извършени 9 проверки на компетентните органи, не са подведени от него под конкретната правна хипотеза от договора. Както обосновано е приел и първоинстанционният съд, касаторът не сочи какви конкретно нарушения и пропуски е установил органът при извършените проверки, за да може да се прецени дали по отношение на същите може да се приложи правното основание за прекратяване на последния. Предвид гореизложеното направеният от АССГ извод за незаконосъобразност на процесното решение се явява обоснован. По изложените по-горе съображения решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение