Решение № 3399 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2015 г.

ВАСV отделение25.03.2016 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 19.11.2014 г., постановено по административно дело № 273/2014 г. от Административен съд Сливен. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3399 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Георгиев Димитров - Председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) против решение № 145/2014 г., постановено по административно дело № 273/2014 г. от Административен съд Сливен, с което е отменена негова заповед № ДС 123 от 6.10.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Петър Христов Куков в представена писма защита и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед ДС № 123/6.10.2014 г. касаторът прекратява служебното правоотношение с Куков за длъжността "старши инспектор" в Териториално бюро Сливен, Териториална дирекция Бургас, считано от 13.10.2014 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и въведено изискване за висше юридическо или икономическо образование в нормата на чл. 13, ал. 3 от закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), чл. 12, ал. 1, т. 6 от с. з. и Решение на КОНПИ по протокол № 539/2.10.2014 г. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначението да прекратява служебното правоотношение с държавния служител без предизвестие в случаите, когато е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл (поради заболяване). Случаите на обективна невъзможност са свързани с настъпването на събития, които не се явяват последица от поведението на някоя от страните по правоотношението, които създават трайно препятствие за осъществяване на служебните задължения от страна на служителя, които не могат да бъдат преодолени и водят до прекратяване на служебното правоотношение. Правилно в обжалваното решение е прието, че в конкретния случай тези предпоставки не са налице. Куков постъпва на работа в Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност на 1.07.2006 г. на длъжност "инспектор икономист" в Териториална дирекция Бургас, за която също се е изисквало висше образование по специалност право или икономика, видно от длъжностната характеристика, връчена му при сключване на трудов договор № 143/21.06.2006 г. Със заповед № РД09-212/31.08.2012 г. на заместник председателя на КУИППД трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 31.08.2012 г. на основание чл. 13, ал. 2 от ЗОПДИППД. Същевременно със заповед № РД09-38 от 23.08.2012 г. на същия орган и на същото основание Куков е назначен на длъжност "старши инспектор" в Териториална дирекция на КУИППД Бургас, Териториално бюро - Сливен. Видно от връчената му на 21.08.2012 г. длъжностна характеристика изискванията за заемане на длъжността отново са висше икономическо образование. На 14.03.2014 г. на същия е връчена нова длъжностна характеристика, в която отново е поставено изискване за заемане на длъжността висше икономическо образование, специалност икономическа. При тези факти не може да се приеме, че в случая са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, доколкото не е установено настъпване на твърдяната от касатора обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения, изразена в липсата на необходимото образование. Обоснован и законосъобразен е изводът, че в случая нормата на чл. 13, ал. 3 ЗОИППД не намира приложение, а по отношение на Куков са били налице предпоставките по § 3, ал. 5 от ПЗР ЗОИППД и същият е следвало да бъде преназначен на основание чл. 87а ЗДСл. На следващо място правилно в обжалваното решение е прието, че липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се установява безспорно и от представените пред първоинстанционния съд формуляри за оценка на работата на служителя от които се установява, че същият е изпълнявал задълженията си в пълен обем. В касационната жалба е акцентирано на въпроса дали служителят отговаря на изискванията за икономически образование, с липсата на което касаторът обосновава настъпилата обективна невъзможност на Куков да изпълнява служебните си задължения. Не е спорно по делото, че съгласно т. 221 от Класификатора на длъжностите в администрацията за заемане на длъжността "старши експерт" в КОНПИ са въведени минимални изисквания за образование бакалавър, IV младши ранг и професионален опит 2 години, а в чл. 13, ал. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) е конкретизирано, че изискването за образование е висше юридическо или икономическо образование. Ответникът Петър Куков е с висше образование, с образователно-квалификационна степен бакалавър със специалност и професионална квалификация - стопанско управление. В Класификатора на областите на висше образование и професионални направления, утвърден с ПМС № 125/24.06.2002 г. за утвърждаване на същия в област на висше образование - Социални, стопански и правни науки с шифър 3, са изброени общо девет професионални направления, между които и Административно управление с шифър 3.7. и Икономика с шифър 3.8. Съгласно чл. 42 от Закона за висшето образование системата на висшето образование организира обучението след средно образование и се състои от степени професионален бакалавър, бакалавър и магистър, като обучението в степента "бакалавър" в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности. При така установената нормативна уредба настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, че образованието на Куков е икономическо е правилен. Обосновано в тази насока в решението са обсъдени и съобразени учебните дисциплини, по които е получил подготовка ответникът, както и факта, че по времето, когато същият е започнал образованието си в Икономически университет Варна е действал Държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени във висшите училища на Република България, в който по направление Икономика и управление, шифър 4 фигурира специалност Стопанско управление, с шифър 4.2.1., при което безспорно е установено, че специалността на Куков е в професионално направление Икономика. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 5