Решение № 3031 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 259/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез неговия пълномощник срещу решение 8769 от 16.10.2024 г. по адм. дело 1613/2024 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед и да се присъдят в негова полза разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба министъра на вътрешните работи чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. А. А. срещу заповед 8121К-5517/15.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 226, ал. 1, т. 8, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР за длъжността инспектор V степен, ТП в участък Надежда към РУ-Сливен при ОДМВР Сливен, поради извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. След отмяна с решение 9087 от 23.07.2024 г. по адм. дело 1680/2024 г. на Върховния административен съд на предходното решение по съществото на спора и връщането на делото за ново разглеждане с дадени указания за проверка на съответствието на издадената заповед с материалния закон и излагане на мотиви в тази насока, съдът с оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу издадения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана, както и в съответствие с материалния закон, доколкото от събраните доказателства категорично се установява извършването от служителя на тежко дисциплинарно нарушение, при което е реализиран фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР действията на служителя са в нарушение на етичните правила за поведение, като в резултат са довели до уронване престижа на службата. Според събраните в дисциплинарното производство доказателства, А. е използвал служебното си положение, за да получава парични суми за себе си от лицата И. В., Е. М. и Е. А. в размери от 100 до 500 лева за периода от 01.11.2021 г. до 01.07.2022 г., по който начин се е възползвал от служебното си положение и се е поставил във финансова зависимост от трети лица. С действията си оспорващият не е опазил доброто име на МВР и е създал впечатление сред лица извън личния състав на МВР, че полицейските служители участват в противоправни деяния, като получават нерегламентирани парични средства. Съобразно така установената фактическа обстановка действително са нарушени визираните в обжалваната заповед правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и актът за налагане наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на А. е издаден в съответствие с целта на закона. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Заповедта е издадена и в съответствие с нормативно определения двумесечен срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че касационният жалбоподател съгласно представена кадрова справка 343р-8283/30.05.2023 г. е бил началник на участък Садово към РУ Асеновград, считано от 30.03.2015 г. до преназначаването му считано от 24.10.2022 г. в участък Надежда към РУ-Сливен при ОДМВР Сливен. По повод получен сигнал за използване от полицейски служител на служебното му положение за получаване на финансова облага е извършена справка 317р-8373/06.07.2022 г. за наличие на данни за дисциплинарно нарушение и е направено предложение 317р-8372/06.07.2022 г. от директора на ОДМВР Пловдив до министъра на вътрешните работи за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Последният е издал заповед 8121К-6528/12.07.2022 г. за образуване на дисциплинарното производство срещу служителя М. А. А. и определяне на дисциплинарно разследващ орган. Съгласно обобщената справка 2372р-21177/19.10.2022 г. на дисциплинарно разследващия орган, в периода от средата на 2021 г. до средата на 2022 г., инспектор М. А. А. е получил от Е. А. отчетник във фирма Строймаш около десет пъти парични суми от 500 лева и през 2022 г. на три неопределени дати два пъти по 100 лева и веднъж по 150 лева. Парите са предавани на ръка от А. след предварително обаждане от управителя на фирмата по телефона И. В., криминално проявено лице. След разговор в средата на 2021 г. на И. В. с Е. М., негова сестра и работник на кантара във фирмата му, същият й казал, че във фирмата ще дойде човек, на когото следва да даде сумата от (около) 200 лева. Пред служителката се е явил именно инспектор А. и парите са му предадени. Според снетото сведение от М. в дисциплинарното производство същата в рамките на едногодишен период от средата на 2021 г. до 01.07.2022 г. два-три пъти е предала на служителя по нареждане на В. суми между 100 и 300 лева за спонсорство на Садовския участък на полицията. В периода от втората половина на 2020 г. до лятото на 2021 г. В. два-три пъти е нареждал на М. да даде пари от касата на А., каквито тя е предавала в суми от 200-300 лева. През 2020 г. В. е дал при поискване от А. сумата от 100 лева за ремонт на автомобил. През 2021 г. В. е поискал съдействие от инспектор А. двамата със сина му Х. В. да закарат на ремонт до гр. Пловдив лек автомобил марка Мерцедес ЕС клас за да нямат проблем по пътя, тъй като превозното средство е било с изтекъл годишен технически преглед. В хода на разследването са събрани обяснения от служителя и са снети сведения от Д. В. Т., Е. А. А., Е. А. М., Н. М. Т., Х. И. В., Е. Г. С. и И. А. В.. От тези на Е. А. А., Е. А. М. и И. А. В. се установява, че полицаят М. А. системно е приемал различни суми от 100 до 500 лева от И. А. В., в това число и при предаването на такива чрез посредник. Дисциплинарно разследващият орган е приел, че виновно са нарушени от служителя т. 15 (държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), т. 19 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т. 46 (държавния служител не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действия по служба) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарно разследващия орган е издал обобщена справка 2372р-21177/19.10.2022 г. и със становище 2372р-22727/09.11.2022 г. е предложил на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение на изброените основания. На А. е предоставена възможност за запознаване със обобщената справка като от него на 20.07.2022 г. са дадени обяснения и на 02.11.2022 г. е подадено допълнително писмено обяснение, в което сочи, че не е съгласен с предложението за налагане на наказание уволнение. Със заповед 8121К-14089/13.12.2022 г. министърът на вътрешните работи е изменил издадената от него заповед 8121К-6528/12.07.2022 г. за образуване на дисциплинарното производство като е отчетено новото служебно положение на М. А. А. инспектор V степен, ТП в участък Надежда към РУ Сливен. Събрани са отново сведения от Е. А. и Е. М. за предадените парични суми на служителя. Изготвена е обобщена справка 2372р-2644/02.02.2023 г. на дисциплинарно разследващия орган. За отказите на жалбоподателя да му бъде връчена покана за запознаване с новата обобщена справка са съставени протоколи от 09.03.2023 г. и 20.03.2023 г., като към преписката е представена извадка на периодите, за които на служителя са издадени болнични листове за общо заболяване от 12.12.2022 г. до 08.03.2023 г. Същият се е явил лично пред дисциплинарно наказващия орган на 04.04.2023 г. и е получил копия от материалите с цел осъществяване правото му на защита. Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на служителя и прекратяване на служебното му правоотношение. В хода на протеклото първоначално производство пред административния съд са разпитани като свидетели И. В. и М. П., чиито показания не противоречат на събраните в дисциплинарното производство писмени обяснения. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е и материалнозаконосъобразно. В този смисъл изводът му за материална законосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от касационната инстанция. Съдът е достигнал до правилен правен извод за наличие на материалноправните предпоставки за налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Направените в протеклото дисциплинарно производство констатации за многократно приемане от страна на полицейския служител на материална облага под формата на парични суми между 100 и 500 лева, независимо от въпроса за категоризирането му или не като поискан или получен подкуп, безспорно се установяват още в самото разследване. Липсата на изрично посочена дата и час на нарушенията предвид обстоятелството на продължителния период на извършване и многобройността на отделните предавания на парични суми не съставляват пречка за установяване на тяхното извършване, доколкото от една страна сведенията на разпитаните в дисциплинарното производство сочат за над 10 случаи на получаване на материална облага, а и в дадените от наказания обяснения с рег. 317р-8906/20.07.2022 г. се признава получаването на парични суми от И. В. чрез служителката Е. (Е. А.), макар и с различно обяснение за целта на заплащането. Неоснователно е възражението за обсъждане на съда само на част от обяснението на служителя, доколкото установяването на извършеното нарушение не изисква пълно самопризнание от А., предвид вече събраните сведения от различни лица за предоставяне от тях на парични средства на А. от името на В., както и данни от самия А. за дългогодишно приятелство с криминално проявения В.. В тази връзка липсата на конкретно посочено последвало заплащането възползване от служебно положение от служителя не води до извод в различна насока, тъй като нарушението са самите актове на приемане на недължима парична облага от лице - държавен служител в системата на МВР. Получаваните от служителя парични суми, доколкото различно обяснение не се дава от А. или разпитаните в дисциплинарното производство, следва, че е именно във връзка със заеманата от него длъжност. Освен това, едно последвало неправомерно поведение не е задължително да бъде изразено чрез действие, а е възможно да се осъществи и чрез бездействие от страна на А. по отношение изпълнението на служебните му задължения. Липсата на конкретно посочване на всеки отделен обмен на парични суми също не води до неизясненост на фактическата обстановка, доколкото и отразяването на техния брой (над 10) и периода им на извършване е достатъчно за целите на дисциплинарното производство. Така установеното поведение на А. е в противоречие с цитираните разпоредби на т. 15 (държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), т. 19 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т. 46 (държавния служител не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действия по служба) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изложеното изпълнява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело до уронване престижа на службата, предвид широкия кръг лица извън структурата на МВР, които са предавали парични суми на служителя. Предвид изложеното, след като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, е безспорно доказан, налице е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за каквото се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необсъждане от съда на тези обстоятелства в постановеното решение, доколкото в оспореното решение са изложени мотиви по тези въпроси. Неоснователно е и възражението на служителя за изтичане на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Според цитираната разпоредба, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Посоченият в оспорената заповед период на получаване от служителя на недължими облаги от 01.11.2021 г. до 01.07.2022 г. е в рамките на двугодишния срок по чл. 195, ал. 2, предл. второ ЗМВР, считано от извършване на тежкото дисциплинарно нарушение до налагане на наказанието на 15.06.2023 г. Съответно двумесечният срок от откриване на нарушението е започнал да тече от запознаването на министъра на вътрешните работи със становище 2372р-7681/05.04.2023 г. на дисциплинарно разследващия орган. Действително, върху документа единствено е нанесено Запознат! с печат и подпис, без да е посочена дата на получаването му от дисциплинарно наказващия орган, но дори да се възприеме като такава същият ден като този на изготвяне на становището, срокът за издаване на процесната заповед е спазен. Доколкото и в мотивите на заповедта са изложени съображения в тази насока, служителят е бил в продължителен отпуск поради временна неработоспособност по време на протеклото дисциплинарно производство и конкретно относимо към определянето на срока по чл. 195 ЗМВР - в периода 05.04.2023 г. до 29.04.2023 г., съгласно представен с административната преписка болничен лист Е20231129812 от 03.04.2023 г. По реда на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Следователно към момента на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 15.06.2023 г., двумесечният срок все още не е изтекъл. Предвид изложеното, касационната инстанция споделя решаващия извод на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,