Решение № 3437 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2014 г.

Решение № 3437 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 1847 от 07.08.2014 г. по адм. дело № 3893 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 389/15.11.2013 г. и разпореждане № К-43394/11.10.2013 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 46, ал. 3 от КСО и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Живко Вълчев Куюмджиев от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 389/15.11.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него и разпореждане № К-43394/11.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Живко Вълчев Куюмджиев от гр. Пловдив е задължен на основание чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 13.06.2012 г. до 09.07.2012 г. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1286.55 лв. ведно със законната лихва в размер на 229.07 лв. към 11.10.2013 г. За да отмени оспорените административни актове, Пловдивският административен съд необосновано е приел, че лицето не е упражнявало трудова дейност като управител на "Хермес блитц" ООД, през периода, за който са издадени коментираните болнични листове и поради това добросъвестно е получило парично обезщетение за временна неработоспособност. Този неправилен извод произтича от игнорирането на безспорно установени по делото факти в полза на обстоятелства, установени с гласни доказателства и неотносими към записа на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 46, ал. 3 от КСО. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно неоспорените констатации в констативен протокол, съставен на 20.09.2013 г. от контролни органи на ТП на НОИ - Кърджали, за периода на получаваното парично обезщетение за временна неработоспособност осигуреното лице е получило срещу подпис във ведомостта възнаграждения за упражнявана дейност като управител на "Хермес блитц" ООД в размер на 3000 лв. за м. юни 2013 г. и на 3000 лв. за м. юли 2013 г., а в присъствените форми няма отразени отсъствия. Получените доходи от управителя на "Хермес блитц" ООД през периода, през който е ползвал отпуск по болест и не е получавал доходи от трудова дейност като управител на "ТРИДЕКС" ООД, представляват осигурителен доход на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, върху който се дължат осигурителни вноски в установените от закона размери. Цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика е неотносима към конкретния случай и фактите по делото. Първата група съдебни решения е свързана с прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО (нарушаване на режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението), а втората група се отнася до случай, в който фактът на получено възнаграждение от втория осигурител е бил спорен и е приет за недоказан. Лицата, упражняващи дейност като управители на търговски дружества, не се се подчиняват на трудовоправния режим по Кодекса на труда, който изисква трудовата дейност да се полага на определено място на работа, в съответствие с функциите по длъжностната характеристика, при установена продължителност на работния ден и седмица, под контрола на работодателя и пр. Според твърденията на лицето трудовата му дейност като управител на "Хермес Блитц" ООД е в ограничен обем и се състои в управлението на един имот. Следователно, не е имало пречка през периода на временната неработоспосбност управителят да извършва обема на функциите, посочени в договора от 15.06.2011 г. за възлагане управлението на "Хермес Блитц" ООД, а получаването на възнаграждение за същия период служи като основание за осигуряване. Анализът на доказателствата води до извод, че през периода 13.06.2012 г. - 09.07.2012 г. ответникът по касация е упражнявал трудова дейност, за която е получил възнаграждение и е подлежал на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Доказателствената стойност на надлежно изготвените и събрани документи, удостоверяващи правнорелевантните факти, не е разколебана от показанията на разпитаните свидетели. И двамата разпитани свидетели - Катюша Куюмджиева, съпруга на осигуреното лице и Манол Кривошапков, обслужващ счетоводител на "Хермес блитц" ООД - са с лична заинтересованост от изхода на спора, поради което показанията им е следвало да бъдат подложени на преценка при спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК. При това св. Кривошапков от счетоводната кантора, обслужваща дружеството, няма преки наблюдения за извършваната от Вълчо Куюмджиев дейност през процесния период като управител. Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Осигурено лице, което е получило възнаграждение за трудова дейност като управител на дружество, през време, когато е предявило болничен лист за изплащане от фонда на ДОО, по предположение се приема за недобросъвестно. Оспорените административни актове, с които осигуреното лице е задължено да възстанови сумите на осигурителното плащане, са издадени в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 46, ал. 3 от КСО. Като ги е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на ТП на НОИ - Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 336.09 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,