Решение № 13998 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2018 г.

Решение № 13998 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 от АПК във вр. с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Н. Х., със съдебен адрес гр. [населено място], против Решение № 6 от 13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 415/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата ? срещу Решение № 1040-17-28 от 20.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- Русе, с което е потвърдено разпореждане № РС-4-17-00301090 от 04.08.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ -Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 4 от КСО и чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 52 от Закона за наследството, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, навеждащи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът – Б. С., редовно призован, не изразява становище по жалбата. Ответницата – А. И. не оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-17-28 от 20.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Х. и е потвърдено Разпореждане № РС-4-17-00301090 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Русе, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови неоснователно изплатената сума на Х. С. за периода след смъртта му в размер на 8 311, 54 лв., от които 5 672, 58 лв. главница и 2 638, 96 лихва. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № РС-4-17-00301090 от 04.08.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Русе, на основание чл. 114, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, е разпоредено Н. Х. да възстанови неоснователно изплатената сума на Х. С. за периода след смъртта му в размер на 8 311, 54 лв. за периода от 01.09.2012 г. до 31.07.2013 г. Сезиран с жалба от Н. Х., директорът на ТП на НОИ – Русе, с Решение № 1040-17-28 от 20.09.2017 г. е потвърдил изцяло обжалваното разпореждане. Съответно, с Решение № 6/13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 415/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Х. срещу решението на директора на ТП на НОИ - Русе. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Русе е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците и тъй като в случая безспорно е установено изплащане на пенсии и добавки за период след смъртта на Х. С., задължението за възстановяване е вменено на жалбоподателката Х., която се явява един от наследниците на починалия. В същия смисъл е посочена и разпоредбата на чл. 85, ал. 7 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която неоснователно получените суми за пенсия се възстановяват солидарно от наследниците, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. В обжалваното решение на административния съд допълнително е посочено, че въпреки отказа от наследство, направен от Х., по реда на чл. 52 от Закона за наследството, в случая не се касае за задължение на наследодателя, което да преминава върху наследника и съответно отказът от наследство не представлява правопогасяващ факт. Обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че за периода след смъртта на Х. С.: 01.09.2012 г. - 31.07.2013 г., са извършени тегления с карта от сметката му в общ размер на 5 672, 58 лв. от неизвестен извършител, видно от Постановление № 711 от 06.12.2016 г. на Районна прокуратура – гр. Русе. Починалият е оставил трима пълнолетни наследници, видно от Удостоверение за наследници, изх. № 372 от 23.09.2014 г.: А. И. – дъщеря, Н. Х. – дъщеря и Б. С. – син. От приложените по делото доказателства е видно, че жалбоподателката Н. Х., съгласно Удостоверение от 30.08.2017 г., издадено от Районен съд – Русе, е направила отказ от завещание по ЧГД № 5916/2017 г., като съдът, с Определение № 4075 от 30.08.2017 г., е вписал същия в особената книга за отричане от наследство под № 205/30.08.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството. В случая на Х. не е имало извършено приемане на наследство, а напротив жалбоподателката е направила изричен отказ от същото по надлежния ред на чл. 52 от ЗН, препращащ към чл. 49, ал. 1 от ЗН с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като отказът е вписан в особената за това книга. Изложените в оспореното решение на Административен съд - Русе правни изводи за неоснователност на жалбата са неправилни. В мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС е посочено, че както приемането и неприемането на наследството произвеждат действия от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент, което означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху него. Допълнително следва да се посочи, че по своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса. Следователно след като Х. е загубила качеството "наследник" след направения от нея отказ, няма как да бъде приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО, според която сумите, изплатени неправомерно след смъртта на починалото лице, се събират солидарно от наследниците. Отказът от наследство е направен и вписан в книгите преди постановяването на Решение № 1040-17-28 от 20.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- Русе. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 500. 00 лв. и 15. 00 лв. деловодни разноски Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,