Решение № 13194 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2018 г.

Решение № 13194 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 910 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1366/17 г. Административен съд Пловдив, първо отделение, 11-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Радослав строй 2001"-ЕООД-гр. Пловдив, против ревизионен акт № Р – 16001616004268 – 091 – 001/23.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 223 от 21.04.2017 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 3684 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Радослав строй 2001"-ЕООД-гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. И. Йовчев. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт изцяло. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д "ОДОП"-гр. Пловдив. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Радослав строй 2001"-ЕООД-гр. Пловдив, против ревизионен акт № Р –16001616004268 – 091 – 001/23.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 223 от 21.04.2017 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив в частта, с която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 76 320, 00 лв. ведно със законната лихва от 8 459, 79 лв., начислени са лихви за несвоевременно начислен ДДС в размер на 35, 85 лв. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 28 227, 81 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 2 337, 59 лв. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След това / л. 520 – л. 524 от делото/ решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по процесните фактури на доставчиците "Василеви Пропърти Мениджмънт -2 "-ЕООД, "Минерал Трейдинг груп", "Пауар Груп"-ЕООД, "Зоохранинвест Пропъртис"-ЕООД, " М и К Комерс 2013"-ООД, "Анзото"-ЕООД и "Ем Комерс 10"-ЕООД - – наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на реални доставки, респективно да преобразува финансовия резултат на дружеството със сумите по същите фактури и да определи допълнителни задължения за корпоративен данък. На отделен ред са описани събраните доказателства в хода на ревизията, както и заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза. На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността но оспорения ревизионен акт – л. 525 и и сл. от делото. Мотивите в тази насока са твърде обстойни за да бъдат възпроизведени в настоящето изложение. Същите се свеждат до това, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават констатациите за липса на реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което законосъобразно е прието наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС.. Предвид изводите за липса на реални доставки е прието, че ревизионният акт се явява законосъобразен и в частта му относно установените задължения за корпоративен данък, тъй като е налице хипотеза по чл. 26, т. 1 и 2 ЗКПО за непризнаване на разходите по процесните фактури. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е частично не правилно. В касационната жалба на "Радослав строй 2001"-ЕООД се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е възприел констатациите на приходния орган за липса на реални доставки по процесните фактури на посочените доставчици, което дава основание да не се признае право на данъчен кредит по тях, съответно да се преобразува финансовия резултат на дружеството и определят допълнителни задължения за корпоративен данък. Посочва се, че съдът не е направил всестранен анализ на събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че дружеството има за основен предмет на дейност извършване на дейности в областта на добива на инертни материали, като за процесните данъчни периоди е упражнило право на данъчен кредит, съответно осчетоводило е разходи, за придобити стоки и извършени услуги по фактури издадени от посочените доставчици Фактическите констатация на приходните органи и основанията им за непризнаване на правото на данъчен кредит поради наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, съответно за непризнаване на разходи по процесните фактури, са възпроизведени подробно в мотивите на съдебния акт. С оглед на тези констатации и предвид възраженията на задълженото лице правилно като основен спорен въпрос е определено обстоятелството дали са налице реални доставки по процесните фактури. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос е правилен и обоснован на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. При установените обстоятелства по делото административният съд правилно е приел, че по процесните фактури не е доказано извършването на реални услуги и доставки на стоки, поради което са налице хипотези по чл. 70, ал. 5 ЗДДС и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Този извод не се променя и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото вещото лице е извършило единствено проверка в счетоводствата на задълженото лице, и заключението му по същество потвърждава обстоятелства, които не са били спорни по делото и не са свързани с реалността на доставките. Съществено и важно е обстоятелството, че като участник в строителния процес задълженото лице следва да притежава надлежни писмени доказателства относно вида, количеството и качеството на възложените и изпълнени работи, съответно получените стоки, каквито доказателства не се представят от негова страна за въпросните фактури. По същество оплакванията в касационната жалба се свеждат до преповтарянето на отделни пасажи от решения на Съда на Европейския съюз, а не са насочени срещу конкретните изводите на първоинстанционния съд по отделните доставки. След като е стигнал до краен извод за липса на реалност по процесните доставки и е отхвърлил жалбата против оспорения ревизионен акт, Административен съд – гр. -Пловдив е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д "ОДОП"-гр. Пловдив, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП"-гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 762, 86 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,