Решение № 532 от 12.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 573/2009 г.

Решение № 532 от 12.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 573/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Настоящото производство е образувано по искане от защитника на осъдения П. К. Т. -адв. И. П. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 31/09 г. по описа на Хасковския окръжен съд и отменяване на въззивното решение от 10.03.2009 г., с което е потвърдена присъда № 864 от 9.12.2008 г. по н.о.х.д. № 1051/2008 г. на Хасковския районен съд по осъждането на Т. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като делото се върне за ново разглеждане от друг първоинстанционен съдебен състав. В искането са посочени основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Излага се доводът за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, поради разглеждане на делото в негово отсъствие, без да са били налице предпоставките за това. По този начин са нарушени процесуалните му права, защото е бил лишен от възможността да направи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 27 НПК. При определяне на наказанието съдът не е отчел характера на онкологичното заболяване на осъдения, което само по себе си представлява "изключително"обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НПК. Затова, определеното при условията на чл. 54 НК наказание е явно несправедливо. Пред касационната инстанция осъденият и защитникът му редовно призовани не се явяват. Прокурорът даде заключение, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на наказателното дело, поради което, като неоснователно, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 864/9.12.2008 г. по н.о.х.д. № 1051/2008 г. на Хасковския районен съд П. К. Т. е признат за виновен в това, че на 11.08.2008 г. в гр. Х., на бул. "България", управлявал лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № Е* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о, а именно 1, 93%о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Общ" режим. На основание чл. 343г НК Т. е лишен от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на Т. едно общо наказание от две години и шест месеца по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 352/2004 г. на РС-Хасково и н.о.х.д. № 658/2004 г. на Хасковския окръжен съд, като изпълнението на наказанието отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение и постановил Т. да изтърпи отделно определеното му общо наказание от две години и шест месеца по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 352/2004 г. на РС-Хасково и нохд № 658/2004 г. на Хасковския окръжен съд при първоначален "Общ" режим. С решение № 30 от 10.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 31/2009 г. на Хасковския окръжен съд присъдата е изменена, като е отменена в частта по приложение на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК и определяне на общо наказание от две години и шест месеца от наказанията наложени му с влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 352/2004 г. на РС-Хасково и н.о.х.д. № 658/2004 г. на Хасковския окръжен съд. Въззивният съд е изменил присъдата и в частта по приложение на чл. 68, ал. 1 НК, като постановил Т. да изтърпи, отделно наложеното му наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода ефективно, по влязлата в сила на 31.05.2005 г. присъда по н.о.х.д. № 658/2004 г. на Хасковския окръжен съд. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. При разглеждане и решаване на делото съдилищата не са допуснали визираните в искането съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на досъдебното производство Т. е посочил пред разследващия орган адрес за призоваване гр. Х., бул. "България", № 1* ет. 10, ап. 44, на който живеел на съпружески начала с Ж. В. Г. От този адрес Т. е бил призоваван и се е явявал за извършване на процесуално-следствените действия от органа на дознанието, като в проведения му разпит като обвиняем на 8.10.2008 г. е заявил, че разбира обвинението, за което е привлечен, но не се признава за виновен. Въз основа на внесения срещу Т. в РС-Хасково обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 1051/2008 г., като докладчикът изрично, в изпълнение на задълженията си по чл. 248, ал. 2, т. 4 НПК, в изготвеното писмено разпореждане от 6.11.2008 г. е отразил, че не са налице условията за разглеждане на делото по реда на чл. 27 НПК. Обвинителните книжа и призовката за насроченото по делото съдебно заседание за 09.12.2008 г. са получени на 19.11.2008 г. от Ж. В. Г., с поетото от нея задължение да предаде призовката на подсъдимия. Т. не се явил пред съда и не е представил убедителни доказателства за обективната си невъзможност по уважителни причини да се яви пред съда. Призоваване на подсъдимия по реда на чл. 180, ал. 2, 6 и 7 от НПК е било достатъчно и необходимо условие първата инстанция да приеме призоваването на подсъдимия за редовно, след което да даде ход на делото и след разглеждането му да се произнесе със съдебен акт. Престъплението, за което осъденият е бил предаден на съд не е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и процесуалният закон не изисква присъствието му в проведеното от първоинстанционния съд съдебно заседание, поради което при разглеждане на делото РС- Хасково не е допуснал визираното в касационната жалба процесуално нарушение. След като датата на съдебното заседание му е била ефективно съобщена, личното участие е въпрос на негово желание и собствен избор. Затова подсъдимият трябва да уведоми съда, когато иска да участва, но поради уважителна причина е обективно възпрепятстван. Във въззивното производство, в което Т. участвал, той отново е призоваван от адрес- гр. Х., бул. "България", № 1* ет. 10, ап. 44, като призовката също е била получена от Ж. Г. Нарушение на закона двете решаващи по фактите съдилища не са допуснали. Втората инстанция е възприела изцяло фактическите положения установени от първоинстанционния съд на базата на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, както и правните изводи за доказаност на обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК, по което П. К. Т. е признат за виновен и осъден. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, като в решението си е изложил съображения, защо не приема за основателни доводите на Т. срещу постановената присъда, развити във въззивната му жалба, включително и по основанието за явна несправедливост. В тази насока е отчетено обремененото му съдебно минало и множеството /общо единадесет/ нарушения на правилата за движение по ЗДвП, за които той е бил санкциониран по административен ред, което очертава обществената му опасност като деец и водач на МПС, поради което съдът е направил законосъобразния извод, че не са налице условията за изменяване на присъдата с определяне наказанието на осъдения при условията на чл. 55 от НК. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, който не възприема характера на заболяването на осъдения за "изключително" по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, тъй като лечението на осъдения може да бъде осъществено в затворническите лечебни заведения, а при доказана необходимост изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато на основание чл. 447, т. 3 НПК от съответния окръжен прокурор по местоизтърпяването му. Ето защо, искането на осъдения за възобновяване на в. н. о. х. д. № 31/09 г. по описа на Хасковския окръжен съд и отменяване на постановеното въззивно решение от 10.03.2009 г. е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.