Решение № 408 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2010 г.

Решение № 408 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Основно училище "Св. Св. К. и М." [населено място], обл. Д., представлявано от директора М. А. А. чрез адв. Р. Ж. от АК - В. срещу въззивно решение № 184/14.04.2010 г., постановено по гр. д. № 249/2010 г. от Добричкия окръжен съд в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, а работодателят е натоварен с таксите и разноските по делото. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Осъдил е също така работодателят да заплати на Н. Ж. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1102,45 лв. и е отхвърлил за разликата до 3 204,36 лв. ведно с лихва за забава и разноски съразмерно уважената част от претенциите. За да приеме, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, съдът е посочил, че не е осъществен фактическия състав на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Изложени са съображения, че нормата е приложима само при изявено желание на служителя да се пенсионира, но не и на работодателя.. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие с Р-220-2010-III ГО ВКС по гр. д. № 4691/2008 г. и Р-321-2010-III ГО по гр. д. № 377/2009 г, <<>> остановени по реда на чл. 290 ГПК по въпроса възможно ли е работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, когато са налице предпоставките за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание. Настоящият състав намира за правилно застъпеното тълкуване в цитираните по-горе съдебни актове на Върховния касационен съд, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по § 5 ПЗР КСО. Даденото разрешение е възприето трайно в съдебната практика по чл. 290 ГПК /срв. още Р- Р-584-2010-IV ГО ВКС по гр. д. № 167/2009 г., Р-33-2010-III ГО ВКС по гр. д. № 2280/2008 г., Р-396-2010-III ГО ВКС по гр. д. № 1324/2009 г. Р-838-2009-IV, Р-712-2009-IV/. Касационните оплаквания са свързани с тълкуването на § 5 ПЗР КСО и чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. По изложените съображения, те са основателни. Обжалваното решение следва да бъде касирано като неправилно и спора разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете бъдат изцяло отхвърлени. Н. Ж. следва да заплати на противната страна, сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски - 1520 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение