Решение № 5567 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2016 г.

Решение № 5567 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. началника на ДНСК, чрез процесуалния му представител юрк. Р. Д., срещу решение № 70 от 18 юли 2016 г., постановено по адм. д. № 54/2016 г. по описа на Административен съд Л., с което е обявена нищожността на заповед № РД-09-1/03 февруари 2016 г. на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Е. М." ЕООД със седалище гр. Т., не е заявил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Л. е образувано по жалба на "Е. М." ЕООД срещу заповед № РД-09-1/03 февруари 2016 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж, наименуван "Кафе-аперитив", находящ се в УПИ VII, кв. 1 по плана на Промишлена зона, гр. Т.. Съдът е приел, че строежът е пета категория, поради което материалната компетентност за издаване на заповед със съдържание като оспорената принадлежи на кмета на общината. Прието е в тази връзка, че заповедта е издадена от материално некомпетентен орган, като е обявена нейната нищожност. Така постановеното решение е правилно. По делото не е спорно обстоятелството, че строежа - предмет на заповедта на зам. началника на ДНСК, не е въведен в експлоатация по установения в закона ред. Спорен е въпроса относно това коя категория е този строеж. Този въпрос е съществен, доколкото с отговора му се определя процедурата по въвеждането му в експлоатация и компетентния орган за това. В тази връзка законосъобразен е извода на административния съд, че категорията на строежите се определя съобразно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена по делегация от чл. 137, ал. 2 от ЗУТ. Според тази наредба процесният строеж е пета категория, за което съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция. Определянето на строежа като такъв от пета категория определя и органа, който е компетентен да издава заповеди за забрана на ползването му поради невъвеждането в експлоатация, който орган съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Това, както обосновано е приел и административният съд, прави издадената от друг орган - зам. началника на ДНСК, нищожна поради липсата на материална компетентност за издаването й. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи препраща към използваната от зам. началника на ДНСК Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, според която процесният строеж е трета категория. Цитираната норма предвижда, че когато за строежа или части от тях категоризацията се извършва по критерия "брой (место) посетители или работни места" категорията се определя в зависимост от максималния брой на посетителите или работните места, определен в инвестиционния проект, при спазване изискванията на чл. 36 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. От редакцията на нормата е видно, че определящ е максималния брой на посетителите или работните места, определен в инвестиционния проект, който максимален брой не може да бъде по-висок от въведените с текста на чл. 36 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,