Решение № 91 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2020 г.

Решение № 91 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10564/2020 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Иванова и И. Иванов, чрез процесуален представител, срещу решение № 853/10.07.2020 г., постановено по адм. д № 3140/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Считат обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск, като им се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът - Община Бургас, чрез процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред АССГ се е развило по исковата молба на Н. Иванова и И. Иванов против Община Бургас, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са предявили иск за сумата от 20 000 лева, частично от общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на административен орган - кмета на Община Бургас по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за довършване на реституционната процедура по отношение на имот с идентификатор 07079.654.231 по КККР на гр. Бургас, съответстващ на НПИ № 117. 231 по плана на новообразуваните имоти на м. "Брястите", с площ от 951 кв. м. Ищците са основали претенцията си с това, че ответникът си е позволил въвличането на трети лица, в случая продавачите на ищците, да придобият право на собственост върху посочения имот, като впоследствие с влязло в сила решение по гр. д. № 2113/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд е прието, че ищците не са собственици на имота. Първоинстанционният съд е приел, че с нотариален акт (НА) за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, per. № 3133, дело № 671 от 1999 г. от 18.06.1999 г. ищците са придобили правото на собственост върху празно дворно място, находящо се в землището на гр. Бургас, м. "Брястите", в зоната за земеделско ползване, за което е отреден имот пл. № 231 по плана на зоната с площ от 1000 кв. м. С нотариален акт № 142, том III, рег. № 707, д. № 725/1943 г., държавата е прехвърлила на Т. Георгиев правото на собственост върху нива от 22 дка, находяща се в м. "Брястите", в чийто обхват попада процесния имот. С нотариален акт № 172, том II, дело № 471/1953 г., Т. Д. е продал на три дяла нивата от 22 дка. Със заявление № 9176/2.09.1991 г. е поискано възстановяване на правото на собственост на Т. Трендафилов в съществуващи стари реални граници на нива от 8820 дка, в м. "Брястите". С протокол № 10090/30.04.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Бургас е признато и определено за възстановяване правото на собственост на Т. Трендафилов върху земеделски земи - нива от 8820 дка в м. "Брястите", а с решение № 0777/5.09.1997 г. на Поземлена комисия - гр. Бургас е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 8820 дка в м. "Брястите". Наред с това съдът е констатирал, че с влязло в сила решение е прието за установено по отношение на Т. Трендафилов, ищците в производство, заедно с А. Стоичкова не са собственици на описания по-горе имот придобит с НА № 193, т. II, per. № 3133, дело № 671 от 1999 г. от 18.06.1999 г. От правна страна АССГ е приел, че не е налице неоснователното бездействие на Община Бургас, тъй като възлагането на изработването и одобряването на ПНИ са правни действия, които се извършват от областния управител, съгласно § 4к, ал. 1 и ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и част от процедурата по възстановяването на собствеността на бившите собственици. Приел е, че първият възможен момент, в който за общината възниква задължение за предприемане на действия при наличие на спор за собственост, е след приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение и след подаване на заявление в Община Бургас, защото общината не е била страна в спора за собственост. След постъпване на заявлението в Община Бургас на 18.11.2016 г., е поставено началото на процедурата и не е налице твърдяното бездействие. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им АССГ е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не са установени и доказани в съдебното производство предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Осъдил е ищците да заплатят в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица. Решението е частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, при което не са налице сочените в касационната жалба необоснованост и несъответствие на решението с материалния закон. Към датата на придобиване на спорния имот от ищците за зоната няма изработен план на новообразуваните имоти (ПНИ). Със заповед РД-09-100/24.03.2005 г., на Областен управител на област Бургас е одобрен ПНИ и регистър към него включващ териториите, където се намира процесния имот в м. "Брястите", землището на кв. "Меден Рудник", гр. Бургас. Заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на областния управител на област Бургас е атакувана по съдебен ред, в частта, досежно имот пл. № 231 в м. "Брястите" и е образувано дело № 782/2005 г. по описа на Бургаския окръжен съд, по което съдът е установил по отношение на ищците, че се легитимират за собственици на 32 % ид. ч. от посочения имот и е отменил заповедта в частта относно имотния регистър в посочените проценти от имота и е върнал на органа за произнасяне съгласно указанията. Образувано е ново съдебно производство относно останалите 68 % ид. ч. от имота, спорни към онзи момент, поради наличието на титул за собственост върху тях от други лица. Образувано е гр. д. № 2681/2006 г. по описа на Районен съд – Бургас, като в производството се установява, че претендентите в действителност притежават съседен имот с пл. № 232 в същата местност. С искова молба от Т. Трендафилов с петитум да бъде установено по отношение на ответниците, че не са собственици на процесния имот е образувано гр. д. № 8912/2014 г. на Районен съд - Бургас, по което искът е отхвърлен. Цитираното решение е оспорено и с решение по гр. д. № 2113/2015 г. на Бургаския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение и е прието за установено, че лицата ответници по делото не са собственици на имот пл. № 231. С определение по гр. д. № 2018/2016 г. по описа на ВКС, I-во ГО, не е допуснато до касационно обжалване посоченото решение на Бургаския окръжен съд. Със заявление № 94-01-39524/18.11.2016 г. от Трендафилов, на основание цитираните съдебни актове е поискано издаването на заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. С протокол от 9.06.2017 г., комисията по § 4к от ЗСПЗЗ на основание приложените съдебни актове е взела решение, че са налице условията за изменение на регистъра към ПНИ на м. "Брястите", землище кв. "Меден Рудник", гр. Бургас, в обхвата на НПИ № 117. 231, с площ 950 кв. м, като се заличат А. Стоичкова, Н. Иванова и И. Иванов и преписката е изпратена в СГКК за продължаване на процедурата по изменение на КККР на гр. Бургас в тази част. С протокол № 5 от 6.07.2017 г., на комисия по § 4 от ЗСПЗЗ, е заключено, че след като е изменен регистъра към ПНИ за процесния имот № 231 и са заличени лицата по отношение на които е прието с влязъл в сила съдебен акт, че не са собственици на имота, са налице всички законоустановени основания да се издаде заповед на Кмета на общината на основание на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ в полза на Т. Трендафилов и Г. Димитров. Новообразуваният поземлен имот НПИ № 117. 231 на м. "Брястите" попада върху бивша нива № 121. 134, с площ 22 дка., записана в помощен план към одобрения ПНИ на Г. Димитров и Т. Трендафилов, на основание постановени решения на ПК - Бургас. Издадена е заповед № 3497/15.12.2017 г. на кмета на Община Бургас за възстановяване на правото на собственост в полза на Т. Трендафилов и Г. Димитров, върху новообразуван поземлен имот НПИ № 117. 231, с площ 950 кв. м., м. "Брястите", землище кв. "Меден Рудник", гр. Бургас. Възлагането на изработването и одобряването на ПНИ са действия, които се извършват от Областния управител съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са етап или част от процедурата по възстановяването на собствеността на бившите собственици, тъй като съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, въз основа на одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти който за м. "Брястите". Общината като административен орган е задължена да действа при наличие на законоизискуемите условия и когато е сезирана с определено искане. В случая се касае за процедура по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ започва при сезиране на общината за предприемане на действия. При конкуриращи се права за собственост на имота, след като окончателно е приключило съдебното производство по разрешаване на материалноправния спор и е установено по безспорен начин, кой е собственик на имота, производството започва след подаването на заявление за възстановяване на основание на съдебното решение. След постъпване на заявление № 94-01-39524/18.11.2016 г. стартира процедура свързана с цялостна проверка на историята на имот, наличните документи и справки. Не е налице и твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани по делото доказателства. Обсъждането на тези доказателства не би довело до правни изводи, различни от тези, направени в обжалваното решение. Претендирани са вреди от бездействие. Ищците са твърдяли незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неиздаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 256 от АПК бездействие на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неиздаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не може да се квалифицира като бездействие на административния орган. Когато претендира вреди от незаконосъобразно бездействие, ищецът следва да посочи, че ответникът дължи нормативно установено фактическо действие, което да се дължи пряко на основание правна норма. Административнопроизводствените действия по провеждане на производство по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не представляват фактическо действие или съответно бездействие. В тежест на ищците е да докажат фактите, на които основават претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковите претенции, както правилно е прието в обжалваното решение. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно в тази му част следва да бъде оставено в сила. Неправилно е обаче решението в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ такова не се дължи. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в актуалната редакция), тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. С оглед изхода на спора неоснователно е искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение