Решение № 10114 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2011 г.

Решение № 10114 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Благородка Седефчова Георгиева от с. Мърчаево против решение № 779 от 21.02.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 8405/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-63 от 25.09.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София в частта й за одобряване на КК и КР за територията на с. Мърчаево за имоти с идентификатори № № 49597.1706.419, 1706.201 и 1706.42. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната част от заповедта. Ответните страни изп. директор на АГКК-София и СО не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната част от заповедта за законосъобразна, тъй като не били представени доказателства за собствеността на обжалващата върху процесните имоти. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От представените по делото доказателства се установява, че в кадастралния регистър за имоти с идентификатори № № 49597.1706.419, 1706.201 и 1706.42 няма записан собственик. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР като такъв е следвало да бъде посочен касатора въз основа на представените от нея нотариални актове от 1968 г., които са съставени след създаването на ТКЗС и се ползват с материална доказателствена сила, като действието им не се губи от промяната в териториалния статут на имотите. От неоспореното заключение на вещото лице е видно, че процесните имоти са бивши парцел III за имот 36 и парцел V за имот 35 от кв. 19 по регулационния план от 1949 г. В кадастралния план от 1966 г. бивш имот 35 съвпада с имот 324 и е вписан на Седефчо Георгиев Стоянов-наследодател на касатора. По рег. план на с. Мърчеаво от 1971 г. процесните имоти попадат извън чертите на населеното място. Следователно процесните имоти са изгубили статута си на урегулирани, но това не означава, че са включвани в ТКЗС и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а при непровеждане на производство за това са станали общинска собственост, както неправилно приема първоинстанционният съд. В кадастралните регистри на процесните имоти следва да бъде записан касатора, която се легитимира като техен собственик по наследство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,