Решение № 212 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4969/2007 г.

Решение № 212 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4969/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (обн. ДВ., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. А. от гр. Б., срещу въззивно решение № 102 от 4.06.2007 г. на Бургаския окръжен съд по в. гр. д. № 249/2007 г., с което е отменено решение № 1* от 10.11.2006 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 1709/2005 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. Д. от с. К., Б. област, против Г. Н. А. от гр. Б., установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.). Със същото решение искът е уважен и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени насрещният иск на Г. Н. А., с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че е изключителен собственик на процесния имот, както и предявеният от него при условията на евентуалност насрещен иск, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че е собственик на 2/3 ид. части от процесния имот, а ответницата по този иск, на 1/3 ид. част от него. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания или постановяване на решение по съществото на спора, с което касаторът да бъде признат за собственик по давностно владение на имота. Ответницата по жалбата, Р. Д. Д., не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на Г. Н. А., че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 25 по плана на с. Я. поляна, Б. област, с площ от 1105 кв. м., при граници: север - улица, изток - УПИ *Х-285, югоизток - УПИ *, югозапад - улица, запад - УПИ *, ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с полуподземен етаж, с площ от 30 кв. м. и жилищен етаж с площ от 50 кв. м. и построените в имота три стопански сгради. Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от Г. Н. А., за признаване за установено по отношение на Р. Д. Д., че той е собственик на процесния имот и при условията на евентуалност, че същият е собственик на 2/3 идеални части от него. С решение № 1* от 10.11.2006 г. по гр. д. № 1709/2005 г., на Бургаския районен съд, главният и насрещните искове са отхвърлени. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че страните са съсобственици на имота по наследство при квоти 2/3 за ищцата и 1/3 за ответника. Приел е също така, че всяка от страните не е доказала придобивна давност в нейна полза на частта, притежавана от другата страна. По жалби на страните, с решение № 102 от 04.06.2007 г. по в. гр. д. № 249/2007 г., Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата и го е уважил, като е оставил в сила решението на БРС в останалата му част, с която са отхвърлени насрещните искове. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на 2/3 идеални части от имота по наследство, а останалата част е придобита от нейната наследодателка първоначално и от ищцата впоследствие по давностно владение за период от повече от 10 години, с начало на периода от 1982 г. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се спори, че страните са преки и по заместване наследници на Н. А. Т., б. ж. на с. Я. поляна, починал на 19.07.1963 г., както и че техният наследодател е придобил чрез договор за покупко - продажба, материализиран в нот. акт № 1* т. II, н.д. № 496/1950 г. на нотариус при БРС, процесния имот в изключителна собственост при действие на разпоредбата на чл. 33 ЗЛС, в сила до 1968 г., когато със СК се въвежда института на СИО. След неговата смърт децата му Г. А. и Я. Д. и преживялата му съпруга Д, починала на 23.04.1970 г., са станали собственици на по 1/3 идеална част от имота. Не се спори, че с молба вх. № 1* от 27.10.1982 г. ответникът А. се е отказал от наследството на баща си Н, а с молба вх. № 1* от 27.10.1982 г. Янка Д., майка на ищцата, се е отказала от наследството на майка си Д. П. така изяснената фактическа обстановка, правилен е изводът на въззивния съд, че ищцата е придобила по наследство 2/3 идеални части от процесния имот, а ответникът 1/3 идеална част от него. Спорното е упражнявала ли е която и да е от страните фактическата власт върху придобитата от другата страна част от имота и налице ли е намерение за своене. За изясняването на този въпрос по делото са събрани гласни доказателства като са разпитани св. Ш, св. Г, св. М св. А., водени от страните. Правилно въззивният съд е приел, че от тези гласни доказателства не се установява ответникът-касатор да е владял имота за себе си, както и период на такова владение. Обратното, от свидетелските показания на Ш. и Г. се установява, че имотът е бил заключван от ищцата, а преди това от нейната наследодателка, ключът е бил предаван за съхранение на св. Г, съсед на имота, като ищецът не е бил допускан в него. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че първоначално наследодателката на ищцата, а след нейната смърт и самата ищца са упражнявали необезпокоявано фактическата власт върху целия имот, включително и върху частта, полагаща се по наследство на ответника, като са демонстрирали явно и открито намерение за своене. Правилен е и изводът на въззивния съд, че по делото е установено давностното владение на наследодателката на ищцата за период с начало 1982 г. и продължил повече от 10 години. Налице са изискуемите от чл. 79, ал. 1 на Закона за собствеността предпоставки за придобиване по давност поради непрекъснато владение на спорния имот за период от 10 години. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Въззивният съд е посочил защо не дава вяра на определени свидетели, при кои от тях е налице заинтересованост от изхода на делото, кои от тях имат непосредствени впечатления и в какво си противоречат показанията им. Касационният съд като контролно-отменителна инстанция може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение (като направи своя преценка на събраните доказателства). Решението не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) и правилно въззивният съд е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбите на чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.) и 79 ЗС са приложени правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,