Решение № 3614 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2018 г.

Решение № 3614 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба от "ФАЙН ДАЙНИНГ" ООД, ЕИК 202304598, против Решение № 1677/20.07.2018 г. по административно дело № 1173/2018 г. по описа на Административен съд град /АС/ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 323820-F375061/7.03.2018 г. на Директор дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. З от ЗДДС на довереното ми дружество е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект - ресторант "Киноа", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Цар Калоян" № 8 и забрана за достъп до него за срок от 3/три/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС като дружеството е осъдено да заплати на ТД на НАП - Пловдив и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон чрез потвърждаване на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС; съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил конкретните възражения в жалбата, игнорирал липсата на конкретно излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта; наложената ПАМ не съответства на нито една от целите, които са посочени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против оспорената заповед бъде уважена, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния АС е образувано по жалба на касатора против посочената Заповед № 323820-F375061/7.03.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - ресторант, находящ се в гр. Пловдив, стопанисван към момента на проверката от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от три дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е неправилно. По делото е установено, че от страна на приходните органи е извършена оперативна проверка на 27.02.2018 г. в 12, 10 ч. на търговски обект, собственост на жалбоподателя. Установено е същ така, че на дата 22.03.2017 г. от обекта има издадени фискални бонове с реализиран оборот на стойност 484. 43 лв., но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден. На следващия ден 23.03.2017 г. е отпечатан отчет с нулиране и запис във фискалната памет с общ оборот 1130. 30 лв., като този оборот включва и регистрираните суми на 22.03.2017 г на стойност 484, 43 лв. По делото чрез свидетелски показания е изяснена конкретната причина да се отпечата по-късно отчета. За тези свидетелски показания първоинстанционният съд неправилно е приел, че не се обвързват с твърдението за обективни пречки. Установено е, че веднага на следващия ден целият оборот за деня е отчетен, разчетен е с фиска, няма никакви вредни последици от деянието. Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Следователно за да бъде приложена ПАМ, следва да бъде налице извършено административно нарушение. Легалната дефиниция на понятието "административно нарушение" съгласно чл. 6 от ЗАНН е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая настоящата касационна инстанция приема, че по обективни причини управителят на дружеството е бил възпрепятстван да отпечата отчета за деня, като е направил това веднага на следващия ден. Установено е също така, че случаят е единичен, няма никакви данни за системност или създадена организация за криене на обороти. Както и първоинстанционния съд правилно е посочил в мотивите си липсва основание за квалифициране поведението на търговеца като трайно засягащо значимите обществени отношения, охранявани с нормата на чл. 186 ЗДДС. Първоинстанционният съд основателно е акцентирал, че конкретни факти за създадена и действаща организация в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във вр. със спазване финансовата дисциплина и отчетност, няма и не са констатирани обстоятелства, повтарящи се в определен времеви порядък. Няма и конкретно отразени данни за "изградено поведение на търговеца към действие в нарушение на закона" - констативни протоколи от проверки, обосноваващи трайно поведение на субекта. Информация за множество случаи липсва и няма данни за количествен аспект на нарушения, които да квалифицират търговското поведение като трайно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Следва да се допълни, че налагането на ПАМ почти една година след датата на твърдяното извършено нарушение, както е в конкретния случай, противоречи на целта на закона, което също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съобразно изложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно с извод, че обжалвания административен акт е законосъобразен. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени обжалвания административен акт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,