Решение № 13454 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2011 г.

Решение № 13454 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2011 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Владимир Валентинов Нешев от гр. София, против решение № 3734/19.11.2010 г., постановено по а. д. № 3441/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Нешев против заповед № 9847/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" (АМ) с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят е осъден да заплати на АМ разноски по делото в размер на 150 лв. Недоволен от решението, Нешев го обжалва. Твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на АССГ и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта на директора на АМ. Ответникът - директорът на АМ, чрез процесуалния си представител, при първото разглеждане на касационната жалба е твърдял неоснователността й. Претендирал е присъждане на разноски. При настоящото, повторно разглеждане на делото, същият не се явява и не се представлява. Прокурорът дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Следва да бъде оставено в сила обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), по въпроса за допустимостта на жалбата установи, че тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, ВАС възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. След преценка на доказателствата по делото и доводите на касатора ВАС счита, че постановеното решение на АССГ е правилно и законосъобразно, а жалбата против него - неоснователна. В касационната жалба се твърди наличието на всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените доводи бяха посочени по-горе. Прави се довод за необоснованост на извода на съда, че липсва реално съкращение на длъжността "младши инспектор". От данните по делото е видно, че предвид извършените структурни промени в администрацията на АМ, е изменено и длъжностното разписание на Регионална митническа дирекция - София (РМД), съответно и на Митница Калотина (МК). Броят на изпълняващите длъжността "младши инспектор" в МК е намален с 5 бройки. При това положение доводът се явява неоснователен. ВАС многократно е посочвал в практиката си, че при намаляване в щата, на предвидената бройка за дадена длъжност (в случая - "младши инспектор", от 28 на 23 бройки), е налице съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С оглед на забраната по чл. 220 от АПК, както е посочил съдебният състав и при първото разглеждане на касационната жалба на Нешев, ВАС не притежава правомощия да обсъди представените от касатора нови писмени доказателства. Доводът, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в МК са съществували незаети щатни бройки "младши инспектор", поради което не е следвало да бъде извършвана процедура по съкращаване, а да се съкратят незаетите бройки, е следвало да се направи и докаже пред първата съдебна инстанция. Нови факти не могат да бъдат установявани и доказвани пред касационната инстанция. Изложените в молбата му от 22.02.2011 г. (л. 13) доводи относно липса на компетентност на лицето, подписало щатното разписание на МК към 16.12.2009 г. и обстоятелството, че от 00,00 часа на 16.12.2009 г. тази митница вече не съществува и няма как да бъде прекратено служебното му правоотношение от нея, са изложени за първи път с тази молба пред ВАС, поради което не могат да бъдат обсъждани от него. По довода, че АССГ неправилно не е отчел разпореденото със заповед № ЗАМ 613/12.11.2009 г. за извършване на подбор при извършване на съкращения в системата на митниците, следва да бъде посочено следното: Изводът на първоинстанционния съд, че представената заповед за извършване на подбор на директора на АМ е неотносима към спора, е неправилен и незаконосъобразен, но той не се е отразил върху крайния резултат на решението. Процедурата по подбор при предстоящо съкращение на служители, действително не е предвидена в ЗДСл. В същото време следва да се отчете, че с цитираната заповед № ЗАМ 613/12.11.2009 г са въведени вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено. Те са оповестени публично пред служителите на АМ и обществеността и ограничават границите на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. По този начин, одобрената от директора на АМ "Процедура", става част от задължителните административнопроизводствени правила за издаване на заповеди при съкращаване на длъжности в тази система. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В тази насока е и нормата на чл. 13 от АПК, според която административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В изпълнение на заповед № ЗАМ 613/12.11.2009 г., с която е утвърдена процедура за съкращение на персонала в митниците, е съставен и представен по делото протокол № 4416-0959/7.12.2009 г. /л. 125 и сл./ на комисия, назначена със заповед № ЗАМ-656/1.12.2009 г. на директора на АМ. Видно от текста му, в него са отразени резултатите от извършена оценка на определените за подбор служители от щатния състав на МК. След изготвянето на оценка на всички работещи към момента на съставяне на протокола "младши инспектори" в МК, жалбоподателят е получил най-ниска обща такава - 47 точки. Този резултат, макар и невписан в мотивите на обжалваната заповед, безспорно е отчетен от органа по назначаването при издаване на процесната заповед, поради което наведеният довод, че процедурните правила по съкращението не са спазени, се явява неоснователен. Неоснователен е и доводът, че първоинстанционният съд е постановил едно бланкетно решение, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на жалбоподателя. От текста на обжалваното решение е видно, че твърдението е необосновано. Обратно - съдът е съобразил и обсъдил събраните по делото доказателства и изложените от касатора доводи. Въз основа на тях, той е изградил своите изводи за законосъобразността на обжалвания административен акт. Обстоятелството, че поради техническа грешка в мотивите на решението е изписано Митница Свиленград, а не МК не означава, че решението е бланкетно и не са обсъдени доводите на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът, изложен в молба от 8.10.2012 г. за нищожност на заповедта на основание измененията в чл. 7, ал. 2 и 4 от Закона за митниците. Действително, от 1.12.2009 г. от структурата на АМ са премахнати регионалните митнически дирекции. Това обаче не означава, че тези структури, вкл. щатния им състав, след посочената дата не съществуват. Прецизността действително изисква, изписването на текста на всички заповеди, вкл. и тези за прекратяване на служебни правоотношения, да се извършва коректно и точно, съобразно съществуващото към момента на издаването им фактическо положение. Допуснатия пропуск обаче не се отразява на правилността на обжалваната заповед. Той може да се приеме за техническа грешка, особено предвид текста на заповед № 5399/28.04.2004 г. (л. 50) на директора на АМ, с която за първи път Нешев е назначен за държавен служител. Като място на работата му в заповедта е посочена РМД София, МК, а по делото липсва друга заповед, издадена след 1.12.2009 г., в която това място да е променено. В заповедта за прекратяването на правоотношението му е необходимо да се посочи отново мястото му на работа. Доколкото така посоченото е единственото, за което има издадена нарочна заповед на директора на АМ, въпреки нормативната промяна, в обжалваната заповед не може да се посочи друго такова. При този изход на процеса искането на процесуалния представител на директора на АМ, направено в с. з. на 7.03.2011 г. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и доказано. Следва жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на АМ сумата 150 лв. юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения следва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. То не страда от пороците, сочени в касационната жалба. Като такова и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила, поради което ВАС,